За медиите и техните собственици

Продажбата на Нова телевизия е потвърдена. Това стана ясно от официалното съобщение на досегашния ѝ собственик, шведската Modern Times Group (MTG). Потвърждава се и купувачът на „Нова Броудкастинг Груп“ – наскоро регистрираното дружество „Адванс Медия Груп“ на братята Кирил и Георги Домусчиеви.

Още през февруари 2018 г. MTG обяви, че е подписала споразумение да продаде 95% от „Нова Броудкастинг Груп“ на чешкия инвестиционен фонд PPF Group на Петър Келнер. Сделката обаче беше спряна от решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Според анализ на Антимонополната комисия значителният брой средства за масова информация, с които разполага обединената група, би ѝ дало съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги, а сделката можела да доведе до установяване на господстващо положение, което би възпрепятствало конкуренцията. Този извод се прави, въпреки че чешкият кандидат-купувач няма свои дружества в тази сфера в България.

Странната логика на КЗК за възможно бъдещо монополно положение на пазара на „Нова Броудкастинг Груп“ поставя въпроса:

не трябва ли Комисията да има същите притеснения и ако собственикът на медийната група се казва Кирил Домусчиев, а не Петър Келнер?

Същевременно в петък в „Капитал“ излезе статия, в която според три независими източника малко преди да излезе решението на КЗК, към Келнер е било изпратено съобщение, че българското правителство му препоръчва в сделката за „Нова“ да се включи български партньор, а именно Кирил Домусчиев. След среща между двамата Келнер отказал да работи заедно с Домусчиев.

Понастоящем между MTG и „Адванс Медия Груп“ на Домусчиеви има сключено споразумение за продажба. Следва произнасяне на КЗК, плащане на цената от 185 млн. евро и прехвърляне на акциите. Същата цена бе готов да плати и чешкият милиардер, за да придобие 7 телевизионни канала и 19 онлайн компании на „Нова Броудкастинг Груп“. Интерес към придобиването на медийната група имаше и Спас Русев – собственик на „Виваком“ и (все още) на ФК „Левски“, но в битката очевидно предимство имаше собственикът на „Лудогорец“ Кирил Домусчиев. Защо тъкмо той бе избраният, можем само да предполагаме. В същото време „Клуб Z“ обърна внимание, че Домусчиев може да се окаже едновременно притежател на футболен отбор, на влияние в БФС, права за българските мачове и медийна група, която ги излъчва. Интересно е дали КЗК сега няма да открие конфликт на интереси в този факт?

Информация за един от най-богатите мъже в България има достатъчно. Освен най-важната – първоначалното натрупване на капитал. Самият той разказва за старта си в бизнеса една и съща история, свързана с надомна работа и една сергия за търговия в „Младост 2“ през 1989 г., след излизането на прословутия Указ №56 на Министерския съвет в държавата на Тодор Живков. А първия милион, твърди Кирил Домусчиев, натрупал за близо две години. Разбира се, едва ли някой вярва на тази версия. Още по-малко онези, които помнят и знаят, че този маньовър на комунистическия елит даде възможност за източването на държавни средства и прехвърлянето им към частни лица с активното участие на ДС. Което на практика създаде новия бизнес елит и определи развитието на България като държава с фасадна демокрация.

Новият медиен магнат е собственик (най-често със своя брат Георги) на множество фирми, сред които са „Хювефарма“, „Биовет“, Параходство „Български морски флот“ и инвестиционният фонд „Адванс Пропъртис“, който е едноличен собственик на „БМФ Порт Бургас“ – дружество оператор и концесионер на два терминала от стратегическото за страната ни пристанище в Бургас. И разбира се, на ФК „Лудогорец“.

Кирил Домусчиев е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и е в близки отношения с властта. Само че първите места никога не са запазени и сигурни и затова за тях обичайно се води битка. Битката е за влияние, за домогване до обществени поръчки и до парите от европейските фондове, както и за възможности за лобиране в законодателния процес.

Това ясно пролича в предложените (а после отхвърлени след вето на президента) лобистки поправки в Закона за приватизация и приватизационен контрол. Една от тях, наречена поправката „Домусчиев“, щеше да спести на него, но и на други големи играчи, като собствениците на „Булгартабак“, Киноцентъра „Бояна“, „Полимери“ – Девня, и др., милиони левове санкции за неизпълнени задължения в приватизационните договори, с които са придобили държавни активи. Законът за горивата пък противопостави остро Кирил Домусчиев и Валентин Златев. Домусчиев нарече закона лобистки, но едва ли реагира единствено от грижа за правата на собствениците на малки бензиностанции в страната.

По-важно в случая е, че изходът от битки като тази никога не е ясен, още по-малко предизвестен.

Защото когато властта се намира в ръцете на хора със зависимости и съмнителна репутация, никога не се знае дали от първи приближен до силните на деня, утре някой крупен бизнесмен няма да се събуди като клиент на прокуратурата. Такива случаи напоследък можем да посочим не един и два (справка – сем. Баневи и сем. Арабаджиеви).

В сделката за продажбата на „Нова Броудкастинг Груп“ основният интерес е насочен към новия ѝ собственик, който, без съмнение, най-малкото придобива инструментариум от възможности да влияе върху общественото мнение. Каква управленска политика ще избере да наложи в Нова телевизия и останалите канали и компании в новата си медийна империя Кирил Домусчиев (ако приемем, че КЗК няма да намери основания да спре продажбата на групировката) – отсега е рано да гадаем. Едва ли обаче ще може да се очаква от висшия мениджмънт на една от двете най-големи частни телевизии у нас да толерира свободата на словото на журналистите в нея и да защитава обществения интерес чрез представяне на обективна и безпристрастна информация.

По-малко внимание в този сюжет се отделя на въпроса:

защо една чужда компания като шведската MTG иска да се оттегли от медийния пазар в България?

Според официалната информация на MTG приходите на цялата медийна група „Нова Броудкастинг Груп“ за 2017 г. възлизат на 991 млн. шведски крони (94,6 млн. евро), а за 2018 г. – 1154 млн. шведски крони (110 млн. евро), тоест ръстът на приходите е 16,45% спрямо предходната година. В същото време има и тенденция за увеличаване на пазарния дял. [редактирано]

Тогава? Какви може да са причините, накарали MTG да се откаже от своя медиен бизнес в България? Очевидно не финансови – или не само. В България шведската компания влезе през 2008 г., след като придоби „Нова Броудкастинг Груп“ за 620 млн. евро. 11 години по-късно я продава за 30% от тази стойност. [редактирано] Още през 2017 г. MTG обяви публично, че се разделя с бизнеса си в България, с което ще приключи операциите си в Източна Европа и ще се съсредоточи върху националния си пазар. Което пък поражда подозрения, че

или силно корупционната среда у нас е отблъснала като инвеститор шведите и те са съгласни да си тръгнат дори и със загуба, или са принудени (чрез натиск) да продадат „Нова Броудкастинг Груп“ на предпочетен от властта купувач.

Някои издания дори писаха, че Пеевски имал мераци да купи Нова телевизия и bTV чрез подставени лица. Слуховете обаче са си слухове, а медийният закон „Пеевски“ беше приет тъкмо за да осветли истинските собственици на медиите в България. Хубаво, ама надали.

Смяната на собствеността на Нова телевизия (утре може би и bTV ще бъде спазарена по същия начин) поставя медийната ни среда в нови условия. Би било елементарно да се каже дали по-добри, или по-лоши, във всеки случай обаче – различни. Дали и доколко Кирил Домусчиев ще използва новата си империя в услуга на властта, също е рано да прогнозираме. Сигурно е обаче, че една немалка част от медиите у нас все повече се употребяват за търговия с влияние, разчистване на сметки и разпространяване на фалшиви новини.

В този контекст ще спомена информацията, която Министерският съвет предостави по искане на журналистката Соня Колтуклиева за това какви пари е дало правителството на различни медии от средствата за техническа помощ по различните оперативни програми на ЕС за периода 2014–2020 г. Може да се види коя медия какви средства е получила от властта, ако човек има търпение да разгледа месечните справки по договорите, сключени в изпълнение на Годишните планове за действие и плащанията по тях, поне за последните две години. И ако е нормално най-много пари да са получили големите национални телевизии като Нова телевизия и bTV, следвани от БНТ и БНР, то

изглежда, меко казано, странно как медии далеч назад по рейтинг получават много повече от първите в класациите по зрители (слушатели).

Илияна Беновска и радио К2 бяха извадени пред скоба в някои публикации и не без основание. При нея поне е ясно като бял ден какво ѝ плащат. Сервилността към властта е безспорен критерий, сигурно, но значение имат и собствениците на медии и тяхното минало. Ако в случая става дума само за европейски пари, много по-тежка е темата за това какви пари изтичат от бюджета и от черните партийни каси към медиите. Особено преди избори, каквито в България се задават отново през май и октомври. На тях битката ще е жестока, а кампанията, както винаги, ще мине основно през телевизиите. И в интернет.

Заглавна снимка: Стопкадър от пресконференция след срещата на КРИБ с правителството през ноември м.г., на която Кирил Домусчиев заяви, че есенните протести срещу правителството са недопустими и затрудняват икономиката