Залезът на българските божества

Ако следваме Ницше, чукът ще провери божествата „като камертон“, защото при раняването духът нараства. Раните в политиката не са белезите на воина, там всеки пази не духа, а целофана си. Но ударите могат да бъдат разрушителни не с компромати от телефонни разговори, а с документите и фактите, които може да събере една прокуратура.

Без чадър, без целофан

Тъкмо едно от най-големите политически божества започна да се измества от активната политика към мемориала на знаковите политици – и все-още-главният-прокурор Иван Гешев реши да съживи „Барселонагейт“, като поиска имунитета му. Така изпращането на Бойко Борисов трудно ще бъде съпроводено с почести, още по-малко с добри резултати на местните избори.

Заради собствената си кожа Борисов жертва партията си, спечеленото от нея първо място на 2 април, възможното правителство – и това няма да се размине безнаказано. Принуди ГЕРБ да подкрепи не-коалицията с ПП–ДБ. Дори и да изглежда, че част от парламентарната група му е безрезервно вярна, обкръжението му се готви за ГЕРБ след Борисов – време, което приближава по-бързо, отколкото вероятно му се иска на самия лидер. (През 2019 г. „Тоест“ прогнозира, че третият мандат ще е последен.)

Ако доскоро на гърба на Борисов като същински Атлас тежеше партията, днес е новото мнозинство – ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, което в замяна пази парламента от контакт с Иван Гешев и разказа му за доказателства, свързани с къщата в Барселона и златните кюлчета в нощното шкафче. Няколко тома по делото са в деловодството на Народното събрание и любознателни депутати от разни парламентарни групи четат събрания за близо три години доказателствен материал. От една страна, никой не вярва, че прокуратурата може да събере годни за присъда (за пране на пари) доказателства, от друга – може и да са събирали, но главният прокурор да си е мълчал и трупал за „черни дни“, когато проблемът с неговата безконтролност и безнаказаност ще бъде разрешен законодателно.

Български политически стандарт

Балансът в съюза между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ е крехък – правителството на Денков–Габриел зависи от гласовете на депутатите от ГЕРБ–СДС, за да набере мнозинство. Но ако групата на ПП–ДБ може да взаимодейства само с народните представители на Борисов. За тях обаче полигамията в политическите връзки е практика и я доказват общите гласувания с ДПС, „Възраждане“, „Има такъв народ“ – например по промените в Закона за съдебната власт, които извадиха следствието в отделен от прокуратурата орган. Президентът Румен Радев наложи вето на закона и ще е интересно да се види как и дали и този път ще се образува плаващото мнозинство.

Странно е, че в не-коалицията ГЕРБ–СДС могат да възразят по кадрови решения на министри, като например избора за член на борда на Европейската инвестиционна банка на Виолета Лорер, чиято експертност на финансист е безспорна, но в парламента единодействие по законопроекти до момента няма. С изключение на механизма за разследване на главния прокурор, подкрепен от почти всички политически сили без „Възраждане“, и създаването на комисии – за конституционни промени и за имунитетите.

След възраженията от страна на ГЕРБ–СДС за несъгласуваност министърът на финансите Асен Василев съобщи, че Виолета Лорер, съпруга на политика от ПП Даниел Лорер, се е оттеглила от номинацията и вместо нея ще замине друг експерт с опит от Министерството на финансите – Гергана Беремска. Василев обаче беше категоричен, че реакцията срещу Виолета Лорер е била „непремерена“ и „човек, който е поел тежестта да управлява, трябва да има свободата да управлява“. Партньорът на ПП – „Демократична България“, обаче смята, че механизъм за взаимодействие при ключови назначения трябва да има. Макар да предстоят десетки назначения от парламента в ключови регулатори, такъв механизъм все още не е обсъден нито в коалицията ПП–ДБ, нито в не-коалицията им с ГЕРБ.

Напрежението между двете формации се проявява още в първите дни. В резултат Правната комисия на 49-тото НС отхвърли на първо четене законопроектите за реформа на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), внесени от служебното правителство и от депутати от ПП–ДБ. Подкрепен обаче беше проектозаконът на ГЕРБ–СДС и отново пролича, че политическата сила на Борисов е в състояние да си осигури по-широка от официално договорената подкрепа.

За разлика от избирателите на ПП–ДБ, гласоподавателите на ГЕРБ не са притеснени особено от фигурата на олигарха Делян Пеевски. Знаковото му изтикване на преден план от ДПС като виден конституционалист обаче предизвиква разнопосочни коментари както сред електората на ПП–ДБ, така и в самите партии. А гласуването с „въздържал се“ на лидерите на ПП–ДБ по предложението Пеевски да влезе в Конституционната комисия остави чувството за нещо скрито в тесен формат, още повече след като избегнаха публични обяснения за вота си.

Депутатът от ДПС отдавна е политик без целофан, още от протестите през 2013–2014 г., които го осветиха. Но с приобщаването на ДПС към т.нар. конституционно мнозинство той вече е в друга координатна система и ако ползваме Толкин наратива на силите на Промяната – не е от силите на Мрака.

Кой идва след Иван Гешев?

Временно изпълняващият длъжността главен прокурор, който ще бъде избран на мястото на Иван Гешев, на практика може да изкара много дълго време. Може и да има друга гледна точка за имунитетите на Борисов и други депутати. Например че няма да иска снемането им. Но най-напред президентът трябва да подпише указа за освобождаването на Гешев – ако не реши да оспори мотивите за решението на Висшия съдебен съвет.

От ПП–ДБ изразяват публично мнение, че титулярят на поста трябва да бъде избран, след като се извършат промените, свързани със съдебната реформа. Ако тези заявки бъдат изпълнени, временно изпълняващият длъжността обвинител №1 може да се радва на дълголетието на служебната власт, та дори и повече.

Установено е, че институцията главен прокурор в България генерира в себе си много юридическа и фактическа власт. Толкова много, че тя корумпира и значително изкушава лицето, което заема този пост, да прекрачи извън закона установените граници на своето поведение. Това трябва да се реформира на конституционно ниво и чак след това да бъде избран главен прокурор,

заяви по bTV тази седмица депутатката от ПП–ДБ Надежда Йорданова.

Какви са критериите за главния прокурор по закон?

• Способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт.
• Висока професионална компетентност – да притежава задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности.
• Изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и принос за утвърждаването на правовата държава.
• Да притежава развити умения за работа в екип, за мотивиране на колегите си, за търсене и носене на отговорност.

Също така кандидатът трябва да има най-малко 12 години стаж – зачита се работа като стажант-юрист в Министерството на правосъдието, също и като разследващ полицай с висше юридическо образование в МВР, Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция „Митници“. За стаж се признава и опитът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите, органите и мисиите на ЕС, ООН, ОССЕ, НАТО, както и в международни правораздавателни органи или международни организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна.

След като президентът Румен Радев подписа указа за освобождаването на главния прокурор Иван Гешев, още следващата седмица се очаква пленум за ВСС, тъй като трябва да бъде избран временно изпълняващ – някой от четиримата му заместници или прокурор от Върховната касационна прокуратура.

Докато политическите сили се разберат има или няма сегашният ВСС моралното право да избира новия главен прокурор, да се избира след или преди приключване на съдебната реформа и т.н., ще управлява именно този бъдещ, временно изпълняващ длъжността обвинител.

Да влезе новият добър „Гешев“. Все едно обаче – най-големият политически играч ще трябва да напусне сцената. Божеството се счупи.