Община Пловдив е най-големият нарушител на Закона за устройство на територията!

Това са думи на един известен пловдивски архитект, чието име умишлено няма да назовавам.

През август т.г. кметът Иван Тотев съобщи, че се предвиждат 7 млн. лв. за преасфалтиране на пътища в целия град Пловдив, в това число и ремонт на бул. „Свобода“ и изграждане на велоалея до Братската могила.

За незапознатите с града и квартала нека обясня: бул. „Свобода“ се намира в западната част на Пловдив. Успоредно покрай булеварда има широко 50 метра парково пространство, което започва от бул. „Васил Априлов“ и след около километър се влива в парк „Отдих и култура“ при Братската могила (вижте на картата).

На 16 октомври, около 09:10 часа, на въпросния булевард до пешеходната пътека срещу зъботехническата работилница пристигнаха двама работници с челен товарач и между спрели автомобили и преминаващи граждани събориха предпазното ограждение на детската площадка, намираща се в парка, бутнаха знака за пешеходна пътека, изровиха част от плочките на тротоара, сложиха мобилна тоалетна и си тръгнаха към 10:30 ч.

Работници с челен товарач бутат загражденията

Началото на ремонта на бул. „Свобода“, 16 октомври 2018 г. © Георги Стойчев

Така започна ремонтът, възложен от Община Пловдив на строителната фирма „Драгиев и Ко“. Около месец и половина по-късно детската площадка продължава да е необезопасена, а знакът за уведомяване на движещите се автомобили, че приближават пешеходна пътека, стои все така на земята.

Строителите бавно (наблягам на бавно) и методично отстраниха всички плочки от северния пешеходен тротоар на булеварда до железопътния прелез (дължината е 450 м). Отново – без да обезопасят строителния обект по какъвто и да е начин. Всички алеи в парка бяха практически неизползваеми за преминаване от хора с детска количка или велосипед, да не говорим за трудноподвижни хора. От страната на парка беше ограничен достъпът до пешеходната пътека, както и преминаването през другите изходи към булеварда. Междувременно строителната техника газеше директно през зелените площи, минавайки покрай разхождащите се наоколо, а в извънработно време ползваше парка като паркинг.

Според законовите правила, регламентиращи строителната дейност за такъв ремонт, трябва да има най-малкото план за регулиране на движението, съгласуван с полицията. Знаци за регулиране на движението обаче се появиха едва в началото на ноември, когато строителната фирма започна да премахва асфалта. Появи се и една информационна бележка, залепена по най-близките до булеварда дървета, от която стана ясно, че ще се прави ремонт на пътя и на вече изровения пешеходен тротоар, но не и кога. Нито пък кой е авторът на бележката.

Бележка, залепена с тиксо върху дърво, уведомяваща живущите да преместят личните си автомобили поради ремонт на пътя

© Георги Стойчев

Ремонтът на пътя все пак започна, въпреки че начална и крайна дата липсваше. На 2 ноември, към 09:20 часа, връщайки се от разходка с кучето си, забелязах, че служители на същата тази строителна фирма „Драгиев и Ко“ са започнали да режат клони на най-близките до булеварда дървета. Моята гражданска реакция беше да снимам процеса и да се заинтересувам от отговорниците на строителния обект дали има налични документи за тази дейност.

Тук отварям една скоба: за поддържане на зелената система в град Пловдив се грижи Общинско предприятие „Паркове и градини“ и единствено то е упълномощено да премахва или оформя короните на дърветата в града.

От дошлите към мен двама служители на строителната фирма – не се представиха, но държанието им беше като на технически отговорници на обекта – разбрах, че документи има, но били в офиса. И информационна табела (за проекта, който изпълняват) имало някъде из Пловдив. Единият от двамата служители започна да ме снима в лицето. Казах, че не желая да бъда сниман, и помолих да изтрие направените снимки (в чл. 32 от Конституцията на Република България, като част от принципа за неприкосновеност на личния живот, е прогласено, че „никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи“), но въпреки това той продължи да ме снима. След настояването от моя страна да обезопасят строителния обект, за да не се нарани някой гражданин, и да прекратят рязането на клони, тъй като нямат такова право, двамата служители започнаха вербална саморазправа с мен. И понеже имах чувството, че може да прерасне във физическа, се обадих на телефон 112 и подадох сигнал. Тогава двамата се отдалечиха.

Ако оставим настрана законността на действията им, в българското законодателство съществува Закон за здравословни и безопасни условия на труд, който заедно с всичките подзаконови документи регламентира как трябва да се извършват безопасно за работещите и тези около тях работните дейности. И тук отварям още една скоба. Когато се пуска обществена поръчка за строителни дейности, участващите строителни компании трябва да имат валидни сертификати по три международни стандарта: ISO 9001 (системи за управление на качеството), ISO 14001 (системи за управление на околната среда) и BS OHSAS 18001 (системи за здравословни и безопасни условия на труд). Това е практика, наложена от повече от десетилетие, за да има поне минимална гаранция, че изразходването на обществени средства няма да бъде направено в нарушение на местното и европейското законодателство. Строителната компания „Драгиев и Ко“ има сертификати и за трите стандарта, и то от известните SGS.

Преди саморазправата с тези служители станах свидетел как служител на строителната компания е стъпил необезопасен на над 4 метра височина в греблото на челен товарач и реже клони с бензинова резачка. Този служител е фатално опасен за себе си и същевременно за околните служители и преминаващите граждани. След видяното от мен в този ден, тук идват логични два въпроса:

Как тази фирма притежава тези сертификати? И защо липсва инвеститорски контрол от страна на Община Пловдив?

За презентацията е нужен JavaScript.

Няколко дни по-късно, на 7 ноември, отново връщайки се от разходка с кучето, попаднах в облак от плътен прах, който наподобяваше мъгла и се вдигаше до четвъртия етаж на сградите наоколо. Източник на този прах беше отново дейност на наетата от Община Пловдив „Драгиев и Ко“. Служители на фирмата (без каквито и да е лични предпазни средства за защита от замърсената среда) издухваха с компресор праха от пътното платно с премахнат горен слой стар асфалт.

Липсваше уведомление до живеещите в близките сгради за дейност, която може да направи прането им черно и да покрие жилищата им с прах. Липсваше и какъвто и да е вид оросяване на вдигащия се прах или друг начин за ограничаване на разпространението му. Въпросът доколко този прах, включващ в състава си остатъци от премахнатата пътната настилка (асфалт), е безопасен при вдишване, ще оставя настрана, тъй като е въпрос на изследване и доказване. От моя страна последваха два сигнала – на телефон 112 и на зеления телефон на РИОСВ – Пловдив. И реакция от сигналите ми имаше, но… една седмица по-късно.

На 14 ноември, след като асфалтирането на булеварда беше приключило и около час след преместването на строителната техника, получих телефонно обаждане от Пловдивския инспекторат. Направили проверка на сигнала ми за запрашаване. И двете страни се съгласихме, че едва ли има смисъл седмица по-късно да проверяват този сигнал, но аз реших да ги насоча към друг проблем, който бях установил сутринта. Там, където беше импровизираният паркинг на строителната техника, имаше две средно големи петна от изтекло (предполагам) моторно масло. Това е нарушение на Закона за управление на отпадъците, а тези масла и почвата, изцапана с тях, са опасни отпадъци съгласно Наредба №2 за класификация на отпадъците. Насочих ги още към премахнатите ограждения на детската площадка и знак за пешеходна пътека. За мое голямо учудване обаче, отивайки вечерта да видя петната от масло, установих, че те са покрити с пръст. Сами преценете дали това е съвпадение, или не.

Дни по-късно установих, че не съм единственият, който се вълнува от този ремонт в парка. Присъединих се към протест, организиран от други живеещи в квартала, които вече почти седмица всеки ден се събират на демонстрации от 16:30 часа пред пешеходната пътека на бул. „Свобода“. След разговор с тях се оказа, че са пуснали сигнали до Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) и са посетили Община Пловдив, за да се запознаят с проекта за ремонт на уличното платно и изграждане на велоалея в парка. Оказва се обаче, че проект за велоалея все още не е одобрен в Община Пловдив.

Положени павета за паркинга покрай булеварда

На заден план се виждат следите от гуми върху тревната площ © Георги Стойчев

След приключване на преасфалтирането на пътното платно „Драгиев и Ко“ продължиха строителната дейност, превръщайки пешеходния тротоар в павиран паркинг, и започнаха от страната на бул. „Васил Априлов“ да засипват и валират чакъл 6 метра навътре в парковата площ. Строителство, наподобяващо изграждане на велоалея по протежението на булеварда.

По-късно вечерта след протеста на 20 ноември кметът Тотев с лично съобщение във Facebook уведоми една от протестиращите, посетили Общината, че търсеният от нас проект за изграждане на велоалея в парка ще се разглежда на Експертен съвет за устройство на територията (ЕСУТ) на следващия ден в 10 часа.

На уречения час при ЕСУТ отидохме шестима граждани, за да разберем какво предвижда бъдещият проект, и да изкажем евентуалните си възражения. След 90-минутно изслушване на строителни проекти разбрахме, че по дневен ред проект за велоалея на бул. „Свобода“ въобще не е предвиден за разглеждане, затова ни насочиха към главния инженер на Община Пловдив, за да разберем подробности.

Бяхме приети любезно от инж. Йордан Калев, директор на „Строителство, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ към Общината, който трябва да подготви настоящия проект. Инженер Калев ни увери, че всичко е законно и никой не строял велоалея, защото нямало още изготвен проект за такава. Няма да коментирам едностранното водене на разговора на „ти“ с гражданите, които са го посетили, но ще отбележа стоящите пред него чертежи (определени като „работни“) на същия парк, в който беше представена велоалея на точно същото място, където беше започнало засипването и валирането на чакъл. След 20-минутна беседа с безплодни обяснения докъде ще е тротоар и докъде – паркинг, откъде евентуално ще мине велоалея и има ли други възможности, които да не унищожават зелената част на парка, инж. Калев се съгласи да направим среща на място в парка заедно с представител на „Драгиев и Ко“, за да установим дали има незаконно строителство, или се изпълнява само предвиденият ремонт на пътя и тротоарите.

Засипан чакъл върху парковата площ

© Владислав Севов

На 22 ноември, в 9 часа сутринта, вече на място бяха инж. Калев и представител на строителната фирма, който обясни, че засипването на парка с чакъл било „своеволно решение на фирмата да направи път за строителната техника, която довършвала ремонта на тротоара“. Същата тази техника, която месец и половина се подвизаваше в парка, без да ѝ е нужен специален път. Това, че има оразмеряване на терена с колчета, че този път от чакъл минава съвсем точно през мястото, отбелязано в „работния“ неодобрен проект за велоалея, е само съвпадение.

На въпроса ми дали Общината ще прояви инвеститорски контрол, ми отговориха, че нямало нужда. И още повече – перифразирано, думите на инж. Калев бяха: „Това дали ще протестирате, или не, няма значение. Ние ще построим каквото сме решили.“

В петък пловдивската медия „Под тепето“ съобщи, че вследствие на протеста на живеещите около бул. „Свобода“ багери събират чакъла от „временния път“ на строителната фирма.

И мисля да завърша с цитат, който описва много точно отношението на хората зад институциите към нас, гражданите. Думите са на един от експертите на ЕСУТ по повод друг проект, който разглеждаха:

То жалби може да пускат колкото си искат, важното е дела да няма.

Заглавна снимка: © Владислав Севов

Георги Стойчев

Георги Стойчев

Инженер-биотехнолог, консултант по системи за управление на околната среда, член на УС на Зелени Балкани. Вярва, че само заедно можем да направим света около нас по-добър и по-красив.