„Ако поискам силово оставката на Валери Симеонов, това ще счупи цялата конструкция, с подобен акт правителството ще падне“, обяви премиерът Бойко Борисов на 22 октомври. Месец по-късно лидерът на НФСБ Валери Симеонов е успешно освободен от правителството. Въпросната оставка не изглежда да е поискана силово, но пък конструкцията на управлението е пред счупване. Изглежда, че кабинетът не просто няма да изкара пълен мандат, което бе очаквано така или иначе, а че следващата година освен два вида избори (местни и европейски) ни очакват и парламентарни.

Подобни констатации през изминалата седмица бяха направени няколко пъти и напълно отговарят на истината. Проблемът обаче не е нито Валери Симеонов, който тихо и кротко се върна в парламента, нито Волен Сидеров, който иска да оглави листата на „Обединените патриоти“ за Европарламента и затова от време на време изпада в комично-трагични ситуации. Наистина Борисов няма проблем с тях.

Проблемът за премиера ще се появи тогава, когато ДПС поиска избори,

каквито в момента не са необходими на Движението. Ако хората на Карадайъ бяха сметнали, че вот им е нужен – вече да имаме назначено служебно правителство. Вместо това обаче те избраха обтекаемата форма на изнудване, която нарекоха „използване на демократични механизми“ срещу правителството. В тия демократични механизми се включи не изобличаване по същество, а отказ на Движението да се регистрира в началото на пленарните заседания. Впрочем мярката беше съвсем достатъчна, за да покаже на ГЕРБ, че без ДПС те не могат да останат на власт – и със, и без „Патриотите“.

От тази гледна точка единственият проблем на Борисов с оставката на Симеонов, ако я бе поискал преди месец настойчиво, би бил осветляването на пълната зависимост на управлението от ДПС. Това наистина би счупило конструкцията на електорално ниво, а не в смисъла на аритметично мнозинство в Народното събрание.

Връщането на Симеонов в парламента пък показа няколко важни характеристики на третия кабинет, съставен с мандат на ГЕРБ:

Първо, оставката на вицепремиера разкри, че за никого, включително и за уж воюващите с ДПС „Патриоти“,

не е тайна, че в управлението става това, което е наредено от партията на Доган.

Неслучайно и Симеонов напусна поста си, произнасяйки думите, казани малко по-рано от формалния председател на движението Мустафа Карадайъ. Впрочем важно е да се отбележи, че лидерът на НФСБ се съгласи да запази омертата, което е и разобличаващо за него самия. Тъй като в последно време той се опитваше що-годе да пази приличие заради поредица свои инициативи, привидно насочени срещу интересите на ДПС – но всичките завършиха с крах.

Другият важен момент, който рокадата в Министерския съвет доказа, бе, че

чисто формално позицията, която Симеонов заемаше, е напълно ненужна.

Тоест създаден е пост за човек, а не е търсен най-добрият човек за даден пост. Самият факт, че ГЕРБ настояваха мястото да остане празно, защото така и така било празно, но откъм съдържание, е красноречив пример за начина на разходване на държавни пари в името на натъкмяването на политически интереси.

А като стана въпрос за интереси и пари, фактът, че близък до Симеонов човек в крайна сметка зае позицията, която все така продължава да е синекурна, поставя въпроса: може ли тези постове да се ползват за партийни цели? Защото ако не може, кое налага никому неизвестна чиновничка (но от партийна квота) да заеме безпортфейлното вицепремиерско място?

Политическите нюанси не свършват дотук. Всъщност те дори не са започнали. А това ще се случи, когато разривът в „Обединените патриоти“ стане окончателен факт и разтури парламентарната им група. Единственият въпрос, преди това да се е случило, е:

Дали ДПС ще изберат този способ (разпада на „Патриотите“), за да предизвикат избори, или ще свалят Борисов достатъчно демонстративно?

Разбира се, извън парламентарно-политическите тактики има и други нюанси. Напускането на Валери Симеонов разкри в най-чист вид, че постовете в България не изискват експерти. А изискват пълнеж. Впрочем и аритметиките около мнозинството и „счупването“ на конструкцията сочат същото. Че става дума за пълнеж.

Същностната конструкция на управлението е счупена в замисъла си. Но не е нездрава. Тя е счупена от обществена гледна точка, тъй като се гради само и единствено на задкулисни процеси и тежки зависимости. Ето защо счупената конструкция ще се възпроизведе. В ново управление. Когато ДПС каже.

Заглавна снимка: © Светла Енчева

Полина Паунова

Полина Паунова

Политически журналист. Вярва, че единствено с вникване в политическите процеси може да се променя държавата.