Ако днес премиерът Бойко Борисов попита медиите натиска ли ги властта, ще чуе хорово „не“. Няма да е лъжа. Шефовете на част от тях, сред които и генералните директори на трите медии, които се издържат от данъкоплатците – БНТБНР и БТА, са така селектирани, че не е необходимо властта да ги натиска. Натискат се хора, които са изправени, а не сгънати като банички. На „баничките“ просто се свежда до знание, а те от своя страна упражняват пропорционално налягане върху журналистите в управляваните от тях медии.

На крак срещу „баничките“ и „баничарите“

И ако обществото не може да се намесва в мениджмънта на частни компании, то за медиите, които издържа с данъците си, не просто има думата, но и правото да се възпротиви срещу властта на „баничките“. В крайна сметка устойчивото доверие в медиите, особено тези, които искаме да наречем обществени, се основава и на интегритета – репутацията на почтеност, етично поведение и достоверност в дейността на хората, които ги управляват и работят в тях. В дигиталната ера, където рядко виждаме имената на журналистите зад потока новини, избълвани от хиляди сайтове, в БНТ и БНР виждаме, чуваме и разпознаваме хората, които създават медийната продукция.

За качеството на демокрацията е от съществено значение както интегритетът на държавните служители и политици, така и на журналистите, работeщи в обществените медии. На тях разчитаме за обективно информиране в полза на обществения интерес, а не в услуга на олигархични кръгове и конюнктурни политически интереси. В България медийната гилдия разпознава безпогрешно кой прави журналистика и кой меси баници, но проблемът е, че при оцапания медиен пейзаж и контрол върху големите медии аудиторията трудно ги различава.

Храстът казал на дървото: „Слез и ниско залегни…“

Това обяснява защо журналисти подкрепиха публично колежката си от БНР Силвия Великова, върху която генералният директор на радиото е оказал натиск, защото на него му оказали натиск. Случката разказа самата Великова пред Съвета за електронни медии (СЕМ), който изслуша редколегията на предаването с най-висок рейтинг в програма „Хоризонт“. Разговорът между нея и Светослав Костов се състоял в Борисовата градина (която е срещу БНР, от другата страна на бул. „Драган Цанков“) по негово настояване – вероятно от страх да не бъде подслушван. Там ѝ казал как му се обадили четирима души („имена няма, звучеше доста като от 90-те години“) и го заплашили, че децата му ще останат гладни, няма да си намери работа, ако не махне Силвия като водеща и не отнеме ресора ѝ за съдебната власт.

Всеки уважаващ работата си журналист има истории на спрени материали, на иззети материали, на забрана да публикува или работи изобщо, или на друго давление. Всичко това само защото шефовете му предпочитат да угодничат на властта и да си партнират, обядват и вечерят с нея, поблазнени от илюзията за своята значимост, щом са на „ти“ със силните на деня – и от порцията, която получават срещу това.

Това е стар рефлекс от тоталитарната власт – нетърпимост към критика и опит не просто да я заглушиш, а да я смажеш. В годината, когато се навършват 30 години от 10 ноември 1989 г., медийните шефове се държат като през времената, когато единственото инакомислие беше позволеното от тях – с позволение на техните началници. Най-потърпевши от тези попълзновения върху медийните свободи са гражданите.

Нека си представим, че Великова бе свалена от ефир, а ресорът ѝ „правосъдие и съдебна система“ – даден на довереник на шеф Костов. Така се неутрализира обществената медия БНР в момент, в който се решава позицията главен прокурор – „един много мощен инструмент на властта“, по думите на авторитетния медиен експерт проф. Нели Огнянова.

И тъй като за БНТ, видно от емисиите ѝ, не е тема предстоящият на 24 октомври избор на единствения и предизвестен кандидат за този пост Иван Гешев, ще заглъхне БНР, където този избор не се подценява. Аудиторията най-вероятно ще бъде информирана предимно за писмата от различни трудови колективи и държавни ведомства в подкрепа на Гешев, отразявани от някоя страхувана „баничка“.

Подобни пропагандни методи от времената на (не)развития социализъм няма да поставят държавното обвинение по-високо в очите на обществото, нито ще го сдобият с престижа и респекта, дължими на работата му в едни нормални държави. Напротив – този опит за юмручен пиар, в гарнитура с неубедителния Светослав Костов, отблъсква още повече. Тайно или явно, хората симпатизират на смелите дори заради факта, че лично не притежават тази смелост.

Едни поддават, други – не

И макар един престоял само ден на поста шеф на „Хоризонт“ – Николай Кръстев, да поддаде и да отстрани Великова, за чест на БНР там работят смели хора с характер, които се съпротивяват срещу натиска дори с риск да загубят работата си. Бившият шеф на програма „Хоризонт“ Ивайло Савов, принуден да излезе в пенсия заради отказ да свали Великова от ефир, определя генералния директор като „човек, изпаднал в паника“. Пред него Костов използвал същите похвати, като пред Силвия Великова – че „името на радиото е заложено на карта“ и че „има персонални заплахи срещу генералния директор, срещу семейството му“. Запитан от „Офнюз“ защо, Савов отговаря: „Определено става дума за някаква зависимост, за поет ангажимент, за който е дошло времето да бъде изпълнен. И разбирах, че поръчителите втвърдяваха очакванията си.“ Заместник главният редактор на „Хоризонт“ в оставка Даниела Късовска също сподели за натиск и цензура и заяви пред СЕМ, че свободата на словото е поставена на карта.

Най-голямото доказателство за това, че радиото се управлява от зависим и страхлив човек, е спирането на „Хоризонт“ за пет часа на 13 септември – когато Великова е трябвало да води сутрешния блок, но бе свалена от ефир предния ден. Проверката, извършена от прокуратурата заради това безпрецедентно действие, оневини генералния директор и хвърли вината изцяло върху техническия директор Пламен Костов. С него си изми ръцете и генералният директор. От редколегията на „Хоризонт“ изразиха потрес от разминаването на версиите за спирането.

„Събраните от ДАНС доказателства (по случая – б.р.) също са предоставени на прокуратурата“, лаконичен бе шефът на контраразузнаването Димитър Георгиев пред журналисти в парламента, където отчиташе дейността на Агенцията. На прокуратурата са предадени и материалите, събрани от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) при нейната проверка. КРС състави акт на БНР заради спирането на програмата, от който следват санкции между 10 000 и 100 000 лева.

Посичане или помилване за Светослав Костов и УС на БНР?

СЕМ бави окончателното решение до края на следващата седмица. Дали да поиска оставки на Костов и на Управителния съвет, или да им се размине с препоръки и по-грубичко нахокване. Нали те си го избраха… Все пак медийните надзорници решиха нещо от кумова срама – да глобят БНР с до 27 000 лв. заради спирането и да сезират прокуратурата заради споделеното от журналистите от „Хоризонт“ за натиск и цензура. Опитаха се да действат като медиатори между директора на БНР и екипа на програмата, но не се получи, защото журналистите отказаха. Те вече ясно заявиха, че с Костов не могат да работят.

СЕМ поиска още една седмица, за да се запознае с всички документи по случая и да заседава в пълен състав. Най-прясно избраната му членка от ГЕРБ – Галина Георгиева, нашумяла с аграрната си диплома със средна оценка 3,89 от изнесен факултет във Враца – е в отпуск и ще се завърне дотогава. Едва ли с експертността си Георгиева ще е от полза при разрешаването на казуса, освен като бройка при гласуването.

По БНР тази седмица проф. Нели Огнянова обясни, че в Закона за радио и телевизия (ЗPТ) има една-единствена възможност, в която СЕМ може да търси отговорност от физическо лице. „Тази разпоредба е релевантна към обстоятелствата в момента. […] ако генерален директор на обществена медия извърши или допусне други лица да извършат системни или груби нарушения на ЗРТ, мандатът му може да бъде предсрочно прекратен“, заяви тя.

Според нея има основания да се търси такава отговорност от назначения преди по-малко от три месеца Костов, а и „никой в държавата няма интерес обществена медия да бъде ръководена от човек в тежка зависимост“.

Докато СЕМ печели време, случаят с БНР стигна до Съвета на Европа благодарение на българския клон на международната Асоциация на европейските журналисти. Ще се наложи българските власти да дават обяснение.

„Истината ще ви освободи“

„Ще познаете истината, и истината ще ви освободи“, казал Исус, поучавайки вярващите в храма в Йерусалим. Само че Светослав Костов няма да назове „баничарите“. Стори ли го, вероятно няма да си намери работа и като шеф на радиоточка. А сега се радва на твърде добри доходи начело на БНР.

С поведението си обаче той се компрометира и делегитимира. Назначилите го са наясно, че е „осветен“ като изпълнител на мръсни поръчки. Оставането му на поста генерален директор на БНР, сякаш нищо не е било, ще повиши напрежението в Старата къща и ще избухне отново в някакъв момент.

Кой обаче е поръчителят? Според публикация във Facebook на анализатора и бивш посланик в Москва Илиян Василев депутатката и говорителка на ДПС Велислава Кръстева „предала гнева Доганов и Пеевски, че се допуска Силвия Великова да петни честното име на свещения кандидат Гешев“. Така предизвикала паниката на Костов и последвалия развой на събитията. Кръстева заяви в отговор, че е недопустимо да бъде замесвана в случая.

Eпилогът – eпитафия за Костов?

Краят на аферата вероятно ще е горчив за Светослав Костов. Не се справи с изпълнението на поръчка, паникьоса се и направи твърде много грешни стъпки. Толкова си може. Нищо чудно да се повтори сценката с бившия шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев. След дълго упорстване, маскирано като отпуск, той бе натирен от поста и от България, макар още да не е поел Генералното консулство във Валенсия.

За Костов, който не е от такъв калибър, ще се търси не така престижно място, но все пак заслон. Освен това няма да е лесно да се намери бързо друг за поста в БНР. Затова се тупа топката.

За жалост обаче, нито едно от скандалните медийни назначения и уволнения не успява да повдигне така дългоочаквания дебат за обществените медии, за медиите въобще и за ролята и формирането на СЕМ. Властта бяга от това. Тя си иска „баничките“.

Заглавна снимка: Европейската комисия

Емилия Милчева

Емилия Милчева

Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.