NB!
Протестите в Албания, или как архитектурата отново излезе на терена на политическото
Със сигурност сте чули за масовите протести в Албания срещу инвестиционните апетити на зетя на Тръмп, който иска да застрои защитена територия. Анета Василева беше на място, разкрива ни контекста в дълбочина и споделя защо в Тирана се е срамувала, че е архитектка.
Седмицата (8–13 юни)
Българско-турска и американско-китайска дружба, пунктуация на вметнатите части, Невзоров за възможна двойна употреба, игромислещо интервю, кайтсърфисти на турски остров на прокудените – това беше „Тоест“ тази седмица. Бонус: Белобрадова и Куркински в симетрия и официална държавна хомофобия.
Машаллах, българи!
Как едно неизгодно за България споразумение се превръща в инструмент за по-голямо турско влияние и изведнъж всичко става много изгодно за всички. Анкара се опитва да затвърди ролята си на мост между Азия и Европа – а нашите политици ще съдействат ли? От Емилия Милчева.
Островът на прокудените. Травми от миналото изплуват по бреговете на Гьокчеада (първа част)
Под крилата на кайтсърфовете на един турски остров се пресичат съдбите на бежанци, на прогонени, на завърнали се и на хора, търсещи нов дом. Георги Тотев ни разказва за Гьокчеада през личните истории на неговите обитатели.
Бисер Дянков: Искаме с всяка игра да научаваме нещо ново
От името на игромислещите Миглена Николчина разговаря с Бисер Дянков за работата му като дизайнер и понастоящем изпълнителен директор на „Хемимонт Геймс“, а също и за предизвикателствата, пред които са изправени днес създателите на видеоигри.
Невзоров за възможна двойна употреба
Незаконното селище в Баба Алино не се появи изведнъж. То е там от години – пред очите на институции, медии и общество. Защо тогава се превръща във водеща тема точно сега? Коментар на Светла Енчева за избирателното внимание, политическата употреба на фактите и моделирането на обществения дневен ред.
Пунктуацията на вметнатите части, между другото, никак не е между другото
Общо взето и за жалост, но затова пък несъмнено, вметнатите части в българското изречение не следват същите пунктуационни правила като в английския. Впрочем дори след като прочетете статията на Павлина Върбанова, ще продължите да грешите. Но така да се каже, поне ще си го знаете.