Седмицата за четене: за демокрацията и гражданското участие; Манолова, Трифонов и бъдещето на властта в България; партиите на Вторите – накъде с Цветанов; #вместоновини; проектът „Дау“, границите на изкуството и отговорността на творците; #побуквите: Бонфоа, Песоа и Янева-Табакова; брой 2 на „Списание за танц“ – интервю с редакторите.
Кадри от Правец, кокаин и ритони
#вместоновини от Емилия Милчева: Под стряхата България тази седмица ври и кипи като водопад. Не Ниагарски, а роден, наш, Крушунски. Къде се изгуби коронавирусът? Ами ген. проф. д-р Венцислав Мутафчийски? Затиснаха ги новите арести на прокуратурата, нови количества заловен кокаин, нови разкрития за убийства – и за ритони.
Новият сезон на „Шоуто на популистите“
„Политически трик на всеки популист, който иска да влезе във властта, е да говори от името на гражданите, защото партиите отдавна са изгубили общественото доверие.“ Така Венелина Попова започва политическия си коментар относно бъдещето на властта в България и претенциите на Слави Трифонов и Мая Манолова за част от тази власт. Венелина не изключва и възможна колаборация между тях на изборите догодина.
Партиите на Вторите. Накъде с Цветанов
Във фокуса на вътрешнополитическия анализ на Емилия Милчева тази седмица е бившият втори човек в ГЕРБ, чийто имидж бе почистен, за да може той отново да стане значим фактор при следващо раздаване на картите. „Вече оневинен за „Апартаментгейт“, заради който преди година бе изхвърлен от ГЕРБ, Цветанов подготвя своя политически реванш“, пише Емилия.
Демокрацията не приключва само до урната
Разговорите за демокрацията стават все по-необходими и важни. Водена от такива мотиви, Йоанна Елми предлага есе в защита на по-активното участие на гражданите в политическия и обществения живот. С трезвата преценка, че пряката или делиберативната демокрация не са идеалното решение, но предлагат добрите инструменти за това.
„Хората са това, което трябва да преодолеем.“ Проектът „Дау“
По буквите: Бонфоа, Песоа, Янева-Табакова
Време е за нов материал от рубриката #побуквите на Марин Бодаков. Този път той спира вниманието ни върху издадени наскоро на български език книги на двама поети и една художничка – Ив Бонфоа, Фернандо Песоа и Мила Янева-Табакова. В препоръката си Марин цитира стихотворение на Песоа от 1934 г., което звучи актуално и съвсем неметафорично днес.
