NB!
Остани до края
Надежда Цекулова разказва три истории за срещата с институциите, за уязвимостта, достойнството и за всичко, което системите избират да видят, да подминат или да оставят за някой друг.
Какъв национален хоризонт чакаме от президента?
Какво всъщност избираме, когато избираме президент – лице на държавата, коректив на властта или посока за бъдещето? Емилия Милчева проследява как различните президенти на България са разбирали ролята си, и пита какъв национален хоризонт предлагат днешните кандидати отвъд политическото позициониране.
Forever Young. Да поговорим за възхода на „Алтернатива за Германия“
Крайната десница печели там, където демокрацията не успява да даде нито убедителни отговори, нито визия за бъдещето. Светла Енчева разглежда възхода на АзГ в Източна Германия и проследява как усещането за изоставеност, носталгията и страхът се превръщат в политическа сила.
Вътрешни езикови правила за външна употреба (на ваш риск)
Павлина Върбанова, нашият вътрешен arbiter philologiae, открива новия сезон, като ви кани на редакционната ни кръгла маса и ви поднася малка порция отклоняващи се от нормата езикови правила, които сме решили да съблюдаваме в ежедневната си работа. Опитайте ги, може да ви допаднат!
Признанието като самопризнание
Защо прескачането на журналисти в политиката е саморазобличително и за политиката, и за журналистиката? Как журналистическото доверие се превръща в политически капитал и какво остава след това от самата журналистика – от Дарина Сарелска.
Фрагменти от България: Восъчният Левски
Как разказваме историята си и какво остава от нея, когато я заключим зад витрини, патос и задължително преклонение? В първия текст от „Фрагменти от България“ Йоанна Елми тръгва от един музей в Ловеч, за да стигне до въпроса защо още не умеем да говорим за миналото без идеология.
Седмицата (27 юли – 1 август)
Едно изоставено консулство, съдия Мирослава Тодорова за цената на убежденията, обществената слепота към децата, европейският дизайн, космическата надпревара, езикът на жегата, първите дни на правителството и едно специално стихотворение – това побра „Тоест“ в последната седмица преди лятната пауза.