Седмицата за четене: #вместоновини; прогнози около пандемията, които се опровергаха; борбата на един детски социален център; архитектурен проект за „Столипиново“; градовете след пандемията; разговор с Георги Господинов; трима художници за българското шрифтово изкуство; #навторочетене: „Балконът“.
Разговор с Георги Господинов малко преди шест вечерта
Формалният повод за този разговор е, разбира се, появата на новия роман „Времеубежище“ на Георги Господинов. Но всъщност интервюто на Надежда Радулова с писателя трудно се побира в рамките на този публицистичен жанр – много различно от всичко друго, което може би сте чели за новата книга и далеч не само за нея.
Държавният бензин – като нафтата на БДЖ. И паднали ангели
Дали науката наистина огрява душите на съвременниците ни – важен въпрос, за който не е нужно да чакаме утрешния празник, за да си го зададем. Следейки новините и темите от седмицата, ни хрумват доста разнопосочни отговори. Седмичните #вместоновини на Емилия Милчева обобщават най-важното: държавния бензин, Васил Божков, закачките между президент и премиер, туризма.
Непосилното милосърдие. Борбата на един детски социален център
Може ли една социална услуга да се помещава в жилищен имот? Необходимо ли е съгласието на съседите, за да се осъществява тя? Възможна ли е интеграцията на едно малцинство, ако то не съжителства с мнозинството? Тези въпроси си задава Светла Енчева, докато разследва казус с детски социален център във Варна.
За неразгърнатия потенциал на ромските общности и един архитектурен проект за „Столипиново“
Венелина Попова разговаря с младия Давид Николов, завършващ архитектура в Глазгоу. Роден в Пловдив, той търси решения на проблемите на „Столипиново“ с нагласата, че културните различия на една малцинствена група могат да бъдат използвани като инструменти за изграждане на адекватна стратегия за интеграция, вместо да се разглеждат като отрицателни качества.
На Източния фронт нищо ново
Градовете след пандемията
„Скрижалите с Кирилица…“ Но каква?
В навечерието на 24 май Марин Бодаков анкетира трима души, чиито имена и биографии са неотменимо обвързани с българското шрифтово изкуство. Техният труд и будителство са причина за използването на все повече български начертания на кирилицата – в книгоиздаването у нас, а също и в интернет. Прочетете блицинтервютата с Борил Караиванов, Кирил Златков и Стефан Пеев.
