Задкулисно скалъпената война продължава! Заради нея отношението наоколо към чужденците е ужасяващо. Навярно защото тук водещи емоции са страхът и омразата.

Обграден съм от лъжи. Образът на лидера се опазва непокътнат с неистини. Всъщност лъже се за почти всичко. Колкото повече се вглеждаш, толкова повече осъзнаваш, че фигурите на властта се оказват пълна противоположност на това, което би следвало да представляват.

Където и да отида, всяко мое действие бива наблюдавано. Като че ли технологичният прогрес само ограничава човешката свобода. Макар че можеш ли да ограничиш нещо, което почти не съществува?

Ако имаше свобода на словото, за Вас би предал
Един журналист

Океания, 1984 г.

В държавата Океания от антиутопията на Джордж Оруел „1984“ свобода няма. Затова и журналисти не описват случващото се. Но ако можеха, репортажът им вероятно щеше да звучи като съчинения по-горе.

Актуалността на „1984“, публикувана за първи път на днешния ден преди 70 г. в Англия, е неоспорима. Затова можех да подпиша репортажа и със „София/Вашингтон/Лондон, 2019 г.“. Важна е обаче една ключова разлика – колкото и да се възмущаваме, че България е на 111-то място по свобода на словото, все пак през 2019 г. нямаме Министерство на истината. Но невинаги е било така. Което ме кара да се замисля какво ли е било да преведеш и издадеш Оруеловия роман в Народна република България.

Свързвам се с първия и най-известен преводач на книгата на български език – Лидия Божилова-Аройо. Тя споделя спомените си с вълнение. Разказва, че е имала желание да преведе Оруел дълго преди това да се реализира. По думите ѝ през 1984 г. в България излизат множество статии, твърдящи, че едноименният роман на Оруел обрисува капиталистическото общество – нещо, което тя отказвала да приеме. Така поискала да представи на българския читател кой всъщност е Джордж Оруел. През 1984 г. Божилова работи като журналист в Българското радио и иска разрешение да преведе „Пътят към Уигън Пиър“. Отказват ѝ.

Фактът, че си в малцинство, дори че си сам, не означава, че си луд. Има истина, а има и неистина, и ако се придържаш към истината дори когато си сам срещу целия свят, ти не си луд.

В началото на Перестройката Божилова прочита в едно съветско списание, че ще превеждат и издават „1984“ в СССР. Веднага тя прозира възможността книгата да излезе и на българския пазар.

Божилова си припомня, че преводът далеч не е бил лесен. Още повече за неговата времева продължителност допринасят и техническите ограничения на епохата. Така книгата излиза в България през 1989 г. в сп. „Съвременник“ (еквивалентно на времето и мястото на публикуване в СССР). Признава, че когато вижда какво са отпечатали, ѝ се доплаква. „Излезе преди 10 ноември и беше така силно осакатен. Ако сравните с оригинала, това беше гавра. Нагледна илюстрация за „1984“ в действие през 1989-та. Всички по-нюансирани идеологически откъси бяха заменени. Всичко, по което можеше да се познае за какво е писана тази книга, беше отрязано.“ Така първият пълен текст излиза през 1990 г.

А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твърдяха същото – тогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина.

За да бъда максимално коректна, следва да отбележа, че първият превод на текста на български е направен в Англия от Петър Увалиев, но не с цел публикуване като книга, а за радиотеатър. Драматизацията е излъчена в цяла поредица от 15 епизода в българската емисия на Радио Би Би Си през пролетта и лятото на 1984 г. Предвид особеностите на жанра, и тогава части от текста са съкратени. Любопитно съвпадение е, че и Оруел, и Увалиев, и Божилова в даден момент от живота си работят в Би Би Си.

На въпроса защо днес трябва да четем Оруел, Божилова подчертава, че в неговите книги виждаме колко е лесно да се манипулират хората и да им бъдат отнемани свободите. Тя споделя мнението, че Оруел (с която и да било негова книга) би следвало да стане част от учебната програма „преди всичко заради любовта му към обикновения човек“. Според нея творчеството му е предупреждение за това как трябва винаги да бъдем нащрек срещу популизма и ограниченията.

Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.

При думите ѝ си спомням, че на 4 април 2017 г. близо 200 независими киносалона в САЩ прожектираха филма по романа „1984“ в знак на протест срещу администрацията на президента Доналд Тръмп. Филмът бе показан тогава и в киносалони във Великобритания, Канада, Швеция и Хърватия. Повод за акцията бе изказване на съветничката на Тръмп, в което тя нарече лъжите на администрацията „алтернативни факти“. Всички новопоявили се покрай управлението на настоящия американски президент думи и изрази няма как да не ми напомнят за новговора в Океания. Според Божилова обаче новговорът е безсилен там, където има свобода на медиите и на изкуството. Преводачката вижда именно свободното изразяване на мнение и законността като механизмите на съвременното общество за справяне с порочните практики, описани в книгата.

Масите никога не се бунтуват от само себе си и никога не се бунтуват само защото са потиснати. Всъщност докато не им се даде възможност да сравняват, те никога няма да осъзнаят, че са потиснати.

Заговаряме за силните образи в романа и в разговора ни неминуемо се прокрадва Големият брат. Замислям се за неговите съвременни кукловоди: от една страна – правителствата, а от друга – големите технологични корпорации. Божилова, която живее в Лондон, споделя, че въпреки множеството камери за видеонаблюдение в мегаполиса тя не чувства нарушено личното си пространство и вярва, че информацията се използва само по предназначение. Като „тревожния въпрос на нашето време“ обаче определя ситуацията с данните, които получават за нас технологичните компании, защото върху тях трудно се упражнява контрол.

Всичко това неизбежно повдига въпроса колко сходна на „1984“ ще бъде 2084 г. „Светът на „1984“ […] не се намира на разстояние от нас във времето – от него ни делят само живите човешки ценности“, пише в предговора на изданието от 1989 г. Ивайло Дичев. Колко ще бъдат „Големите братя“, докъде ще стигнат лъжите (които днес вече дори не наричаме така), ще паднем ли в окови (на технологиите или пък на страха)? Защото антиутопиите са именно това – предупреждение за утрешния ден.

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.

Всички цитати са от книгата „1984“ на Джордж Оруел, в превод на Лидия Божилова-Аройо.

Заглавна снимка: Кадър от едноименния филм на режисьора Майкъл Радфорд от 1984 г., с участието на Джон Хърт, Ричард Бъртън, Сузана Хамилтън и Кирил Кюсак

Люба Гъркова

Люба Гъркова

Завършила е Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“. В момента учи журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Има публикации във в-к „К“. Вярва в силата на медиите и в необходимостта от отговорното им използване.