Архитектурната 2020-та: Скука, 15-минутни градове и новата нормалност

Annus horribilis. Така на пръв поглед е най-лесно да започнем.

През пролетта изглеждаше, че градовете умират. Зловещи в своята постапокалиптична пустота, с празни летища, без хора по тротоарите и коли по улиците, глобалните градове бяха рязко изпразнени от съдържание. През юни, с постепенното им следкарантинно отваряне, изглеждаше, сякаш нищо не е било. После дойде втората вълна и стана ясно, че пандемията няма да си отиде толкова бързо, а начинът ни на живот ще се промени задълго, може би завинаги.

По-интересното е друго. Наскоро ми се наложи да обобщя целия архитектурен модернизъм на ХХ век в една лекция. Изключително трудна задача. И всъщност доста поучителна.

ХХ век дължи много на своите първи 20 години –

тогава повечето авангарди са строени зад ъгъла и чакат да избухнат, а Октомврийската революция и краят на Първата световна война са само искрата. Адолф Лоос вече е обявил орнамента за престъпление, Льо Корбюзие е направил конструктивната матрица на ХХ в. – скелета Maison Dom-Ino, Райт е построил най-важните си прерийни къщи. Архитектурата е решила, че ще променя света.

Неслучайно през 2017 г. цяла Холандия отпразнува мощно 100 години от създаването на своя иконичен авангард De Stijl (или „Стилът“), а през 2019 г. Германия и светът се скъсаха да отбелязват 100-годишнината на най-влиятелното училище за изкуство и дизайн в света – „Баухаус“. 2020-та трябваше да е годината на ВХУТЕМАС – експерименталния съветски „Баухаус“, създаден през декември 1920 г. с резолюция, подписана от Ленин. Разбираемо, около ВХУТЕМАС се вдигна по-малко шум в тази пандемична година, макар директното му влияние върху България и българската архитектура да е също толкова значимо, колкото и това на немския „Баухаус“.

Та, отвъд COVID-19,

2020-та е и годината, която затвори първите 20 години на XXI век. Какво направи архитектурата през тези 20 години?

Всъщност нищо особено. Показа, че всичко е възможно и нищо не е на всяка цена. Засега ХХI век го играе шарен и колажен – интересуваме се от технологии, от сградите като икони, параметризмът още не е умрял, левичарската социалност на архитектурата набира сили отново след зашеметяващия удар на 80-те и тачъризма, рециклираме архитектурни течения и строителни отпадъци и се страхуваме за природата. Вече можем да изграждаме цели къщи с 3D принтиране, има реална опасност изкуственият интелект да ликвидира необходимостта от живи архитекти, може би ще построим нещо на Марс. Изобщо – много на брой шарени неща.

2020 година беше неочаквана пауза. Възможност да спрем за малко, да се огледаме, а ние, архитектите, да преценим кое от стария свят действително ни е толкова важно и без кое можем да продължим напред – леко, с по-малко багаж, готови да си представим един нов свят (както беше написала Арундати Рой в онзи прословут свой текст във „Файненшъл Таймс“ от 3 април т.г., наречен неслучайно „Пандемията е портал“).

Сега, архитектурата е пословично бавна и винаги реагира последна. Силата на инерцията в строителния бранш е огромна, а инвестициите и градските политики са задвижени години преди това. И все пак няколко теми от 2020 г. заслужават отбелязване.

Градовете

Ясно е, че градовете не умряха. Те винаги оцеляват – и след чуми, и след войни. Здравната криза обаче оголи много от проблемите на съвременния град – сегрегация, социално разслоение, неефективна инфраструктура, недостатъчно публични пространства, некачествен жилищен фонд, различно качество на държавното образование. В крайна сметка пандемията потвърди, че посоката към „градове за хората“ е вярната. Трябват ни населени места, които умело да съчетават обществен транспорт с пешеходно и велосипедно движение, достатъчно широки тротоари и качествени публични пространства.

През 2020 г. все по-активно се заговори за т.нар. 15-минутен град – новата урбанистична утопия, която дава на жителите всичко необходимо в рамките на 15 минути каране на колело или ходене пеш. Един децентрализиран град с мултифункционални квартали, в които едновременно живееш, работиш и се забавляваш, имаш зъболекар, училище, галерия и парк. Всъщност нещо много близко по идея до „микрорайоните“ от средата на ХХ век (но за липсата на въображение в нашия ХХI век вече стана дума).

Събитията

Архитектурните събития през 2020 г. не минаха онлайн, за разлика от много други, а масово бяха отменени или отложени. Оказа се, че успяхме да оцелеем без Венецианско архитектурно биенале, без Мебелен салон в Милано, без архитектурни и дизайн седмици, без достатъчно изложби, срещи и конференции. Но беше скучно и всъщност множеството онлайн алтернативи – свободни лекции в Zoom, свободен стрийминг в Instagram и Facebook и прочее – доведоха по-скоро до онлайн предозиране, отколкото до реално развитие на архитектурната култура.

Най-големият губещ беше Рем Кулхас, който от години подгряваше света за големия си проект The Countryside. The Future. И откри хиперамбициозната си изложба уж тъкмо навреме за новия сезон – през февруари 2020 г., при това не къде да е, а в нюйоркския музей „Гугенхайм“. Само че въпреки актуалната тема и огромните очаквания, изложбата, разбираемо, беше слабо посетена и най-вече стана банална само три седмици по-късно. Тогава целият свят затвори и всеки, който можеше, се изнесе на село. А големият архитектурен провокатор този път не изненада никого.

Сградите

През 2020 г. строителството не спря, но шумни откривания на иконични сгради, естествено, липсваха. Кризата в бранша обаче вероятно ще се усети през идните една-две години, и то главно в една област.

На 10 декември белгийската компания Rotor DC (Rotor Deconstruction), която събира и рециклира за повторно използване материали от сгради, предвидени за разрушаване, пусна следното съобщение:

„Пазарът в Брюксел за офис мебели втора ръка е в хаос, който граничи с абсурд. В условията на COVID-19 все повече компании решават драстично да намалят или преосмислят офис пространствата си. Никога досега не сме имали толкова много предложения за разчистване на офис сгради. Така че следете за изгодни предложения.“ Обявата е илюстрирана с отлично запазени столове Brno на Мис ван дер Рое, произведени от Knoll и продавани действително на абсурдно ниска цена.

Така че, да, най-голямата и първа промяна ще е в офисите. Строителството на нови бизнес сгради със сигурност ще спре, поне за известно време. Много компании така и не върнаха след март служителите си в огромните енергоефективни, високотехнологични офис сгради с игриви Google интериори, които приличат на домове. Корпоративният свят осъзна, че може спокойно да оцелее и при дистанционна работа на милиони служители от истинските им домове.

Да не присъстваш физически на работното си място има много позитиви – компаниите пестят пари от наем на площи, околната среда се облагодетелства от намалелия трафик към и от работното място. Губи се социалният контакт, разбира се, но във всички случаи, след пандемията ще има сериозно разместване на пазара с офисни площи. Отделно, ще се наложи да измислим какво да правим с всички тези празни пространства и излишни огромни бизнес кули.

Всъщност архитектурната 2020 година може да се обобщи и съвсем накратко:

беше скучно, всички говореха за градовете, изложби и събития нямаше, а архитектурата тепърва ще страда.

Чудя се как историците ще нарекат този период – от 1989 г. (или 1991 г.) до 2020 г. След края на краткия ХХ век (както го нарече Ерик Хобсбом преди много години – онзи век, затворен между Октомврийската революция и разпадането на СССР), през триумфа на глобализацията, до краха ѝ по време на пандемията. Защото със сигурност нещо приключи през 2020 г. Може би наистина ни трябва време, за да оценим какво сме направили през първите 20 години на XXI в. В крайна сметка и през 1920 г. никой не е предполагал, че „Баухаус“ ще се превърне в лицето на ХХ в. и че за своите кратки 14 години живот (1919–1933) ще създаде епоха, която ще промени коренно света, в който живеем и до днес. Само едно не бива да се забравя. Още през 1920 г. в „Баухаус“ са знаели, че искат да променят света, работили са по въпроса методично и в крайна сметка са го постигнали.

Заглавна снимка: Стопкадър от рекламен видеоклип на изложбата на Рем Кулхас в „Гугенхайм“