През последната седмица Румъния ври и кипи. Ливиу Драгня, сивият кардинал на румънската политика и лидер на управляващата Социалдемократическа партия, влезе в затвора след кратко преследване с коли из Букурещ. Междувременно в референдум румънците забраниха на властимащите да се разпореждат със закона с користни цели. Референдумът бе организиран по инициатива на президента Клаус Йоханис и на въпросите „Подкрепяте ли забраната на амнистия и помилване в случаи, свързани с корупция?“ и „Подкрепяте ли забраната на приемане на извънредни постановления от страна на правителството в областта на престъпления, наказания и съдебна организация и (подкрепяте ли) удължаването на срока, в който те могат да бъдат обжалвани пред Конституционния съд?“ над 80% от румънците отговориха с „да“.
Освен това социалдемократите претърпяха огромна загуба на европейските избори. Националната либерална партия взе първото място, докато партията на Драгня събра под 23% от вота, или наполовина в сравнение с победата на парламентарните избори през 2016 г. Хиляди румънци празнуваха присъдата от три години и половина затвор за корупция на Ливиу Драгня, който е бил осъждан и преди – за измама по време на референдума през 2012 г. Именно предишната му присъда бе причината Драгня да остане лидер в сянка – де факто, но не и де юре начело на държавата. Опитите да бъде променено законодателството за амнистия и помилване в случаи, свързани с корупция, имаха за цел именно реабилитирането на Драгня и възможността му да заеме открито ролята си в политическия живот на страната.
За ситуацията в Румъния разговаряме с разследващия журналист Атила Биро от румънската независима медия RISE Project, която е част от международния Проект за разследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP).
Относно референдума, отстрани може би изглежда сложно, но всъщност това е ключов момент – кулминацията на поредица от събития, разиграли се през последните две години. Смятам, че затова новините от Румъния са толкова вълнуващи.
През последните две години социалдемократите имат голямо мнозинство в парламента и политиците грубо нарушаваха върховенството на закона. Приеха се поправки, които променят Наказателния кодекс в полза на корумпираните. Опитаха се да прокарат по-леки присъди за корупция, да поставят прокурорите под политически контрол, въобще правеха всичко възможно, така че ако един политик краде, да не може да бъде осъден и пратен в затвора. Също така управляващото мнозинство, което се състои от социалдемократите и Алианса на либералите и демократите, има много малка легитимност. Защото по време на изборите през 2016 г. избирателната активност беше изключително ниска, тоест една много малка част от румънците всъщност подкрепя подобен тип политика.
На изборите през декември 2016 г. гласуваха едва 39,44% от румънците. По-малко от два месеца по-късно в Румъния се проведоха най-масовите протести от 1989 г. насам, след като депутатите обявиха противоречиви промени в Наказателния кодекс, от които биха се облагодетелствали именно корумпираните политици. Масовите протести дадоха на управляващите идеята да прокарат законодателни промени чрез извънредни постановления. През май т.г. Европейската комисия заплаши Румъния с процедура по чл. 7 от договора за ЕС. В писмо от 10 май заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс заяви, че „извънредните постановления, използвани в ситуации, в които е трудно да се говори за извънредност […] и непредвидимостта на законодателния процес в Румъния създават рискове за върховенството на правото.“
Именно затова в неделя видяхме толкова висока активност за европейските избори [51% – б.р.] и за референдума [около 41% при праг 30% – б.р.]. Румънците заявихме, че сме проевропейци, че ценим върховенството на закона в страната си. Политиците се опитваха да си подсигурят положение на безнаказаност, но гражданите казахме „не“! Ако крадеш, ако си корумпиран – отиваш в затвора. Това обобщава тези избори в Румъния.
Това обаче не означава край на борбата. Пред нас имаше два избора. Единият беше на автократичния, почти диктаторски режим, но ние избрахме да бъдем на страната на демокрацията. Сега политиците и парламентът трябва да се върнат назад и да поправят нанесената през последните две години вреда. Защото институциите, които са част от демократичната система, бяха сринати. Част от тях са напълно обсебени от корупцията, някои дори не функционират. Например в неделя отразявах изборите в няколко общини в Румъния… След десет години [финансиране по] европейски фондове имаме села, в които няма вода, няма пътища – в които, общо взето, няма нищо. Това ще се промени, но изисква много, много време и много усилия.
Гласуването не протече безпроблемно. Румънските власти се оказаха неподготвени за многото желаещи да гласуват както у дома, така и в чужбина. Подобно на българските власти, румънските също гледат на диаспората с лошо око, особено имайки предвид факта, че последните гласуват предимно за опозицията.
Министърът на външните работи Теодор Мелешкану оправда хаоса пред избирателните секции с това, че прекалено много румънци са пожелали да гласуват. Макар че президентът Клаус Йоханис призова правителството и Централната избирателна комисия да удължат изборния ден до 23 ч., така че всички да имат възможност да гласуват, властите отказаха. Румънската медия Recorder събра видеа на чакащите да пуснат своята бюлетина по цял свят, като в един от клиповете полицай пред избирателната секция потвърждава, че заповедта за прекратяване на изборния ден идва от Букурещ.
Институционалните проблеми стигат и до медиите. Според „Репортери без граници“ румънските медии „бавно са превърнати в инструменти за политическа пропаганда. Коалицията на власт заменя част от ръководството на националната телевизия и я прави зависима от финансиране от държавния бюджет. Съветът за електронни медии не върши своята работа на регулатор“. Биро коментира ситуацията, която болезнено напомня на случващото се в България:
RISE Project, част от която е и Биро, не e изключение от правилото държавата да подлага медиите на натиск. След като журналистите откриват куфар, пълен с компрометиращи документи, които засягат и Ливиу Драгня, властите обявяват, че ако медията не разкрие източниците си, ще бъде глобена с 20 милиона евро според европейското законодателство за защита на личните данни. Използването на регламента срещу журналистите би било злоупотреба със законодателството, разяснява говорителят на Европейската комисия Маргаритис Схинас след запитване от Комитета за защита на журналистите.
Макар Ливиу Драгня да слиза от румънската политическа сцена за известно време, той е само едно зъбчато колело в огромния механизъм. Част от румънците все още подкрепят социалдемократите и смятат, че арестът на Драгня е политически мотивиран.
От друга страна, на румънския политически пейзаж изгряват нови звезди. Коалицията „Алианс 2020 ССР-ПЛЮС“, която се състои от Съюза за спасение на Румъния и Партията на свободата, единството и солидарността, спечели близо 22% от вота. Дясноцентристкото обединение събира в себе си както граждани, които нямат политическа кариера, така и бивши политици. Движението е проевропейско, икономически и социално либерално, технократично и обявяващо се открито против корупцията. Не бива да забравяме и Лаура Кьовеши, която е фаворит за европейски главен прокурор. Най-интересното тепърва предстои.
© Val Vesa
Атила Биро казва, че самият той не е политически анализатор и не би спекулирал. Все пак го питам има ли у него надежда за бъдещето на Румъния след последната седмица.
Заглавна снимка: Протести в Букурещ през януари, 2019 г. © Liviu Florin Albei
