Поет, драматург, магистър по културология, доктор по философия в СУ „Св. Климент Охридски“ и блогър. Заедно с Антония Апостолова води рубриката ни за книги „На второ четене“.
Как поезията влияе на обществото – и обратно? Имат ли поетите отговорност да се ангажират с политически и социални въпроси в творчеството си? Разговор между трима поети от три държави.
Сардини, лангусти, сьомги, раци богомолки и самотни китове са нежните и мощни герои в света на тази неотложно човешка книга, за която Стефан Иванов разказва толкова опияняващо увлекателно, че ти се иска да станеш част от мълчаливото говорене на морските творения небесни.
Защо отделният човек, не масата, е важен в моменти на тежки обществени кризи – с избора си, с всекидневните си жестове на съпротива – ни убеждава Стефан Иванов с прочита си на Себастиан Хафнер.
За един нидерландски роман с женско име за заглавие и трагична развръзка, роман, вдъхновен от Толстоевата Анна, Гьотевия Вертер и Ибсеновите „Призраци“, роман, който Кафка би харесал, ни разказва Стефан Иванов.
Изчезването на един баща, разказно в роман. Завръзка без развръзка. Възел от безизходна болка. Но и „урок по стоицизъм, търпение и любов насред всекидневната бруталност“, твърди Стефан Иванов за романа на Хишам Матар.
„Кои сме след пандемията? Кои ще сме и след края на войната?“ – пита Стефан Иванов и настоява колко важно е да се разказва настоящият миг, за да се осмисли бъдещето.
13 000 км от Варшава до Владивосток – толкова пропътува полският журналист Хуго-Бадер, за да проумее сърцето на съвременна Русия – обикновените хора. А Стефан Иванов мечтае за такива репортажни книги, посветени на България.