Борис Бонев: „10 години властта в София създава усещане за организирана престъпна група“

Борис Бонев е роден и израснал в София, завършил мениджмънт в СУ „Климент Охридски“ и иновации и технологии в Сорбоната, Париж. Той е един от основателите на гражданската организация „Спаси София“, известна през последните години с коментарите относно плановете за преустройство на градската среда и множеството критики към некачествените ремонти в центъра на града. На 23 юли т.г. инициативен комитет към сдружението издигна Бонев като независим кандидат за кмет на столицата и представи неговия „План за София“. С най-младия претендент в предстоящата столична надпревара разговаря Венелина Попова.

Венелина Попова: Господин Бонев, Вашата програма за София е амбициозна, с идеи за модерен град без драстични разлики между центъра и периферията, с умна жилищна, транспортна и екологична политика. Добър план, за реализацията на който са Ви необходими обаче поне три мандата. Въпросът е как да спечелите първия. На какво ще заложите основно в кампанията си?

Борис Бонев: Залагам на дългогодишния ни опит като гражданска организация, затова и „План за София“ е най-подробната предизборна програма, писана в историята на столицата. Залагам и на един по-различен тип кампания. Ние не сме спирали да се виждаме с хората, да обсъждаме проблемите им и да предлагаме решения. Така и възнамеряваме да постигнем успех на тези избори – с нов начин на водене на политика.

ВП: И Вие като другите кандидати за кмет на столицата твърдите, че Йорданка Фандъкова през всичките десет години като кмет не е била независима. Може би не толкова в решенията, които се гласуват в Общинския съвет, а в разпределянето на паричните потоци от бюджета към „правилните“ фирми, през които са източвани публични средства. Впрочем подозирате ли, че Фандъкова се е облагодетелствала лично от дългия си престой на „Московска“ 33?

ББ: В никакъв случай не мога да правя подобни твърдения. Аз не съм разследващ журналист, нито съд. Ако е имало подобни случаи, компетентните органи трябва да ги установят. Но не е толкова важно дали Фандъкова лично се е облагодетелствала, или не. Проблемът е в усещането, че зад нея сякаш стои организирана престъпна група. Причината за това усещане е, че в продължение на 10 години, въпреки огромните средства, които има в София – и от държавния бюджет, и от европейски фондове и програми, резултатите са много далеч дори от задоволителното ниво. И феномени като „ремонт на ремонта“ са доказателство точно за това.

ВП: Този феномен е повсеместен в страната…

ББ: София изсмуква целия финансов и човешки ресурс на държавата. И това е доста несправедливо спрямо хората в другите градове – за столицата се полагат всички пари, а дори реденето на тротоари е нескопосано…

ВП: Казвате, че лошият въздух, задръстванията и липсата на детски градини са най-вярната атестация за управлението на София от ГЕРБ и Фандъкова. Но Борисов веднага ще Ви изброи колко неща са свършени за 10 години в столицата: изграждането на метрото и строителството на околовръстното шосе, подмяната на стария автобусен и тролейбусен парк и т.н. С какви аргументи ще му опонирате?

ББ: Вижте, ако за десет години управляващите нямаха с какво да се похвалят в София, много отдавна нямаше да са управляващи. Разбира се, околовръстният път е голям проект, само че той е задължение на държавата. Изпълнението му не е заслуга на Йорданка Фандъкова и независимо кой е кмет, държавата би трябвало да продължи строителството му. По отношение на метрото – да, забърза се изграждането му и то стана неизменна част от ежедневния градски живот на софиянци, но това се случва с европейски средства. По-важно е какво се прави с нашите средства, какво се прави да се увеличат и как се инвестират. Резултатите виждаме от ремонтите – на „Граф Игнатиев“, на „Дондуков“ и на други места.

Освен това, ако сравним какво са постигнали в други столици за десет години, направеното с такъв голям бюджет в София не е за хвалба. И още нещо важно – ние като граждани трябва да имаме далеч по-високи критерии за заобикалящата ни среда и за това, което получаваме от онези, на които плащаме заплатите. Никога не съм можел и не съм искал да се примирявам с изрази от рода на „поне нещо се прави“ или „е, пак е по-добре от преди“.

ВП: Макар да сме в началото на кампанията, се усеща притеснението на ГЕРБ, че властта в София може да им се изплъзне. Но сякаш това безпокойство не е продиктувано толкова от влизането на Мая Манолова в изборната надпревара. Защото жълто издание, близко до властта, удари не първо нея, а кандидата на „Демократична България“, архитект Борислав Игнатов, публикувайки интимни снимки на неговата приятелка. Как ще коментирате този факт?

ББ: Много е тъжно, че странични на предизборната надпревара хора страдат от издания, които на практика са официози на властта. Но архитект Игнатов не е първата жертва на компромати. На подобна кална кампания съм бил излаган и аз самият, и Радан Кънев, Христо Иванов, Мая Манолова – тоест много хора, които по една или друга причина критикуват властта. Използването на подобни комунистически пропагандни методи показва, че не липсата на достойнство притеснява управляващите, а рискът да не изгубят властта. И аз се радвам, че все пак имаше реакция на гражданското общество и на журналистическата колегия. Но както при всяко престъпление, трябва да се съсредоточим не върху извършителите, а върху поръчителите му. А те, честно казано, са на власт в момента.

ВП: Очаквате ли кампанията да се ожесточи с всякакъв тип манипулации? В едно телевизионно интервю казвате, че статуквото, което се притеснява от Вас и от кандидата на десницата, ще използва опорни точки като кръга „Кaпитaл“, coрocoиди, джeндъри, грaнтaджии и т.н. Имате ли стратегия как ще водите своята кампания?

ББ: Да, това са възможно най-баналните клевети за хора, неудобни на властта. Аз и хората от екипа ми нямаме намерение да се занимаваме и да отговаряме на такива атаки. Не мога да кажа, че дори сме претръпнали, защото никога официозите на властта не са ни трогвали с такива публикации. Нека пишат каквото искат, за нас най-важното са действията и решенията, които предлагаме. Защото 500 конкретни мерки в 300 страници няма нито един друг кандидат. Мисля, че това е едно от нашите основни предимства. Тези мерки сме ги мислили дълго време, борили сме се за една част от тях през последните десет години – тоест имаме дълбоки познания за това как можем да решим проблемите на града и на столичани, а не сме преписвали идеите и програмата на някой друг.

ВП: Вие казвате, че не сте партиен, а граждански кандидат и знаете как да изпълните програмата си за София. Но все пак управлението минава през политики, които трябва да бъдат подкрепени от Столичния общински съвет. Предполагам, че отчитате този важен факт, нали?

ББ: Разбира се, че го отчитам. Ние имаме кандидати за общински съветници. За съжаление, системата не позволява граждански организации да издигат листи, въпреки че само допреди десет години това беше възможно, както е в много европейски държави. Но ако си спомняте, Бойко Борисов стана кмет също без нито един общински съветник…

Ние имаме самочувствието, че ще успеем да постигнем своите цели, тъй като за 10 години като гражданска организация прокарахме много от идеите си. Факт е, че госпожа Фандъкова си приписа част от тях, като нощния транспорт или новата наредба за бус лентите… Но трябва да сме наясно, че в тази изострена политическа ситуация е много по-лесно един граждански кандидат със силата на аргументите да убеди общинските съветници в рационалните предимства на дадено предложение. Затова мисля, че за София е добре да има независим кмет. А ако преди това е работил десет години за София, това е един чудесен бонус за града.

ВП: Казвате, че ако стигнете до балотаж, бихте искали срещу Вас да се изправи архитект Борислав Игнатов. А нямаше ли да е далеч по-продуктивно да се явите заедно с „Демократична България“? Това би било сериозна заявка за нов тип управление на София и със сигурност бихте получили силна обществена подкрепа, която сега ще се раздели между Вас и архитект Игнатов…

ББ: Първо и най-важното е, че ние в никакъв случай не сме се фокусирали конкретно върху ляв, десен или друг вот. Надявам се никой, още по-малко формация с името „Демократична България“, да няма претенции за монопол върху избиратели. Факт е, че имахме няколко срещи с коалицията, но от „Спаси София“ се занимаваме с каузата си и с политиките, които сме предложили за решаване на проблемите на столицата. Не се интересуваме от търговия с позиции. Може би това е причината, поради която не се разбрахме с „Демократична България“. Затова ще продължим напред сами и ще се борим в кампанията по честен, принципен и последователен начин, както сме правили винаги досега.

ВП: Какво разбирате под търговия с позиции?

ББ: Вместо да си говорим за приоритетите на София и за реализацията на идеи, стигнахме дотам да ми бъдат предлагани различни позиции, ако „Демократична България“ спечели изборите. Преценихме, че това не е справедливо и спрямо работата, която сме свършили, и най-вече спрямо хората, които ни имат доверие, че сме опозиция и алтернатива на управлението.

ВП: Битката за София няма да е като тази за Сталинград, образно казано. Зад Фандъкова стои целият административен и корпоративен вот, Манолова ще обере левия и популисткия, Вие за кого ще се борите?

ББ: Едно от най-зареждащите и оптимистични неща, които наблюдавам на нашите щандове, е, че много и различни групи хора застават зад каузата „Спаси София“ и зад предложенията, които даваме. Много млади хора, които ще упражнят за първи път избирателното си право, казват, че ще гласуват за нас. Други, които от години не са гласували, също искат да ни подкрепят. Не говоря за леви или десни, а за всички, на които им е омръзнало от едни и същи лица; за хора, които искат промяна. Тази промяна те виждат в един млад и експертен екип, какъвто е моят. Ние не сме се сетили за тези избори преди два или шест месеца, а решаваме проблемите на столицата от десет години.

ВП: Знаете, че ако една кампания не мине през медиите, тя не може да бъде ефективна. С какъв ресурс ще се изправите срещу финансовата мощ на ГЕРБ и срещу медиите на управляващите?

ББ: Младите хора вече не гледат телевизия. От „Спаси София“ сме изключително ефективни в интернет и на терен. Цялата ни кампания се финансира само от дарения, които са публични на нашия сайт – напълно прозрачни сме в отчетите и в това, което правим. Но най-важното е, че като организация, която работи толкова години, парите никога не са ни били цел и сме се научили да правим от нищо нещо. Ентусиазмът, идеите и любовта към София нямат цена и нямат нужда от бюджет.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю пред „Дневник“