Червената патерица на свободата на словото

Новината, че БСП ще прави телевизия, не развълнува особено аудиторията. Най-малко почитателите на риалити форматите или дрогираните с турски сериали, и никак – младите, които в ерата на дигитализацията ползват медийните услуги основно през мобилните си телефони. Това, разбира се, не прави темата маловажна, особено в контекста на медийна среда като българската, дълбоко покварена още в зародиш. И с оглед на предстоящ процес на „осветляване на медиите“ със закон, предложен от най-спорния бизнесмен и политик в държавата, появил се от мрака на българското задкулисие.

Какво знаем в аванс за телевизионния проект на Корнелия Нинова и БСП? Малко, но достатъчно. Телевизията ще се нарича „Българска свободна телевизия“, ще бъде обществена, а не партийна, неин приоритет ще бъде публицистиката. При подаване на документите в СЕМ червената лидерка заяви, че искат да помогнат на свободата на словото. А бъдещият изпълнителен директор на медията Любомир Коларов обясни, че журналистите в нея „няма да критикуват властта, а ще хвалят постиженията на социалистите в страната“.

Още в намеренията са очевидни противоречията

Най-баналното е, че не е възможно подобна медия да функционира като обществена. Публичен е единствено основният ресурс, с който ще бъде финансирана, и той е от партийната субсидия. Въпреки че тя не идва от основния електорат на БСП, а от данъците на работещите в тази държава, гражданите не могат да имат претенции към редакционното съдържание на бъдещата телевизия, каквито по закон могат да имат към обществените БНР и БНТ.

Няма как бъдещата червена телевизия да бъде и обективна. Защото журналистиката априори съществува, за да критикува властта, без да се стреми към нея. Докато партийната телевизия задълбочава и без това отдавна ерозиралото доверие на аудиторията към ролята на медиите като четвърта власт, която може да съществува единствено в разделение с останалите три, а не в явна или скрита колаборация с тях. Затова аудиторията не може да очаква обективност, още по-малко безпристрастност от такава телевизия. Пример за опасността от манипулации на общественото мнение, представени уж под формата на журналистически разследвания, ще остане в историята аферата „Костинброд“, представена от Николай Бареков в деня на изборите от екрана на TV7.

Партийната телевизия никога не може да постигне и сериозните позиции в аудиторния дял, който имат обществените медии. Публичният сектор в условията на конкуренция днес си възвръща доверието, за разлика от началото на прехода, когато пазарът беше завладян от комерсиалните канали, а публиката – свободна да избира след десетилетия диктат на цензурираните държавни радио и телевизия.

Още по-невъзможно е журналистите в една партийна телевизия да бъдат независими в правото си на избор на теми и тяхното отразяване. Реалистично ли изглежда в телевизията на Нинова журналист да критикува позицията ѝ относно Истанбулската конвенция например? Или тази към имигрантите? Или отношението ѝ към бившия диктатор Тодор Живков, на чийто гроб червената лидерка се поклони заедно със свои другари и се снима за вечен спомен?

Залез на телевизионните политически проекти

Това предрече през 2014 г. медийният експерт доц. Георги Лозанов, тогава в качеството си на председател на СЕМ. В анализа си „Можеш ли от телевизор да направиш партия“ той обяснява формулата на успеха на парламентарно представени лидерски партии, като „България без цензура“, „Атака“ и НФСБ, чиито лидери преди това са осъществявали активна телевизионна дейност: Николай Бареков – като водещ и директор на телевизия, Волен Сидеров (авторът на модела) – като водещ, и Валери Симеонов – като собственик и директор на телевизия.

За разлика от този тип проекти, станали възможни след генериране на политически вот с пряко или косвено влияние върху телевизионното съдържание на едно предаване или на цяла телевизия, в случая с „Българска свободна телевизия“ сме свидетели на създаването на нова медия от стогодишна партия. Като финансиране тя копира модела на телевизия „Алфа“, създадена от Волен Сидеров със средства от партийната субсидия на „Атака“. Що се отнася до възможността новата телевизия да разшири своето влияние или да остане маргинална медия с аудитория единствено от твърдия електорат на БСП, зависи от много фактори, основно от редакционната ѝ политика.

Според друг медиен експерт, проф. Нели Огнянова, не може да се твърди категорично, че партийните телевизии са обречени на неуспех. Тя припомня проекта „България без цензура“, създаден напълно изкуствено и без социална база, но с мощно финансиране, който изпрати Николай Бареков в Брюксел като български евродепутат.

Проблем е обаче, когато една телевизия не е обявена като партийна, а всъщност провежда партийна политика, обръща внимание на аудиторията проф. Огнянова. Защото според нея, когато говорим за партийни телевизии, всъщност разговорът е за нас, избирателите. И за медийната ни култура, която ще ни позволи да се ориентираме в това кой кой е и какви са истинските послания зад една телевизионна картина. За разлика от партийната преса, която човек сам търси и купува, в телевизията зрителят, макар и при свой избор, може да попадне в плен на дезинформация и манипулация, воден дори и само от интереса да види друга гледна точка по даден значим политически, социален или друг проблем.

Радикализацията на тона и посланията на лидерката на БСП

и приближените ѝ другари изглеждат обезпокоителни и в много случаи не са в унисон с позицията на европейските социалисти, чийто лидер Сергей Станишев потрети мандата си на председател. Но този популистки уклон да угоди на все по-засилващите се и с ясен контур националистически тенденции в обществото ни няма да донесе бонуси нито на Корнелия Нинова, нито на партията ѝ. Защото опитът да измести от това поле т.нар. патриотични формации и да спечели техния вот едва ли ще има успех. Но със сигурност ще засилва убеждението в обществото ни, че БСП остава посттоталитарна, нереформирана партия и много далеч от облика на модерните леви в Европа и света. Ако новата телевизия се ражда като проект, за да даде трибуна на тези тенденции в партията и да ги представя на аудиторията си с ожесточение и език на омразата, крахът ѝ ще бъде неминуем.

Секретен сътрудник на бившето ПГУ на Държавна сигурност – ръководител на телевизията

Най-скандалното още преди старта на новата медия е решението тя да бъде оглавена от Любомир Коларов (с псевдоним Павел в ДС). Този избор, очевидно на Корнелия Нинова, изненада професионалните среди. Неприятно, разбира се, тъй като демонстрира без грам притеснение, че в БСП се гордеят с агентурната си принадлежност към бившите репресивни служби на тоталитарния режим.

Защо Коларов е бил предпочетен пред Павел Писарев, Иван Токаджиев, Иван Гарелов и други привикани за консултации на „Позитано“ 20, или пред Тома Томов, който според мълвата бил бесен на Нинова, че го пренебрегнала – няма как да разберем. Но дори и да беше избран някой от изброените по-горе кадри на БСП, всички те са работили за Държавна сигурност. И са безнадеждно стари, независимо от опита и ерудицията си, да ръководят нова медия в жестока конкурентна среда.

По-важни от лицето на светло, което ще носи отговорността за редакционното съдържание, успеха или неуспеха на червената телевизия, са менторите, хората зад кадър. Те ще избират водещите новини, те ще задават темите в публицистиката, те ще са авторите на сценариите, които трябва да разклащат властта на Борисов и патриотите. От кой кръг са те? Избрала ли го е вече Нинова? А може би по-скоро въпросният кръг посочи и въздигна до върха на партията сегашната лидерка? И същият ще я свали, когато тя изиграе картите си?