„Скрижалите с Кирилица…“ Но каква?

Големият поет и преводач Стефан Гечев (1912–2000) е автор на стихотворението „Молитва“. В него той призовава:

Ако благоволиш да ми покажеш, Господи,
някакви нови твои заповеди
да ги разгласям по света,
тогава напиши ги на скрижалите
с Кирилица –
за да ги разбера до съвършенство.

За да разберем себе си и света си по-добре, в навечерието на 24 май се обърнахме към трима български познавачи на шрифта с въпроса:

Какво се случи и какво не се случи в българското шрифтово изкуство и в типографските практики у нас през последните години?

Ето техните отговори.

Борил Караиванов

Присъствието на шрифтовото изкуство през последните години е все по-осезаемо както у нас, така и в чужбина. Налице е реален интерес, продиктуван от достъпността на дизайнерската професия и от появата на специализирани образователни програми и събития, допълнително провокиращи интерес към темата.

Днес все повече хора се ориентират в особеностите на калиграфията, летеринга и шрифтовия дизайн. Съвременната типография е посланик на функционалната и красива буква при проекти от различен мащаб. Интернет превърна шрифтовото изкуство в хоби или професия за много българи, а някои от тях са вече добре разпознаваеми имена.

Българската форма на кирилица е реалност с национално значение. Колегите ни от чужбина я признават за професионален стандарт и я включват в шрифтовете си. Съвременната българска буква е историческо постижение, чиято оценка може да бъде направена едва от дистанцията на времето.

В същото време има нужда от повече и разнообразни шрифтове с българска форма, които да отговарят на различни задания. В момента те са бедни на езици, специални символи и често не изглеждат добре при малки размери на екран. Техните създатели не си представят реално кой използва техните букви и какви проблеми разрешават.

Няма разбиране и от страна на възложителите за ролята на типографията в контекста на комуникацията, от която се нуждаят. Често шрифтът се превръща в украса на продукта, услугата или компанията, без това да има реална стойност за потребителя.

Държавните и културните институции не успяват да се възползват от интереса към съвременната българска форма на кирилица. Не разпознават този културен феномен като инструмент за развитие на национални политики в области като образование, култура, градска среда и др.

Борил Караиванов по образование е художник на книгата, който работи в областта на графичния дизайн, рекламата и интернет. Той е от първото поколение уеб дизайнери и реализира знакови за българското дигитално пространство проекти. Един от учредителите на инициативата „За българска кирилица“. Организатор на фестивала „Типофест“ и обученията „Типоклас“.

Кирил Златков

През 2014 г. се появи манифестът на инициативата „За българска кирилица“. Той завършва с програма, която гласи:

Нашата основна цел е съхраняването, разпространяването и развиването на българската кирилица. Насочваме усилията си в три основни посоки:

1. популяризиране на разликите между българската и руската кирилица както в професионалните среди, така и сред широката общественост в страната и чужбина;
2. организиране на професионални обучения, изложби, конкурси и други изяви, подпомагащи създаването на нови образци от шрифтове с българска кирилица;
3. привличане на държавата като защитник на българската кирилица и въвеждане на стандарти за употреба на шрифтове в държавната администрация, образованието, печатните и електронните медии.

Аз продължавам да следвам тази програма, особено по точки 1 и 2. Третата точка е най-трудната. Там успехи още няма. Държавата обича да дава едни знаменца на децата, те да ги развяват с радостни усмивки на 24 май и всички да се радват. Така държавните институции (с много малки изключения) разбират съвременната дейност по въпросите на българската идентичност. Ние не сме се отказали да работим по тази точка 3. Рано или късно ще бъде приет и официален стандарт за формата на буквите на кирилицата у нас. Да видим.

Тук няма да давам отчет за дейностите, които съм инициирал и в които съм участвал, макар те да не са никак малко, но е по-важно да обобщя нещо:

Последните години са най-ползотворните за българското шрифтово изкуство от Яков Крайков насам. Не ни беше писано да имаме наборни шрифтове, създадени от българи през Гутенберговата епоха, нито през епохата на фотонабора. Обаче дигиталната ера се оказва плодотворна. Между 2012 и 2020 г. се появиха оригинални и сериозни наборни шрифтове, мислени за четене на дълги текстове, задълбочено и успешно реализирани и вече внедрени в практиката.

Има млади и не толкова млади художници, които продължават да работят в тази благородна и неблагодарна област. Появиха се издателства, които използват съзнателно тези шрифтове, не като епизодично удовлетворяване на художнически изисквания, а като трайна политика. Шрифтове с българска форма на кирилицата се произвеждат и у нас, и в чужбина. Днес навсякъде различната форма на буквите от българската кирилица е все по-зачитана.

Кирил Златков е художник, който работи в областта на книжното оформление, илюстрацията и шрифта. В областта на типографията специален фокус на търсенията му са наборните шрифтове. Преподава във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Един от авторите на инициативата „За българска кирилица“. Куратор на изложбите „Нова българска типография“ I (2013) и II (2019).

Стефан Пеев

Най-важното събитие в българското шрифтово изкуство през последните десетина години е поколенческият преход. Създателите на първите дигитални шрифтове с българска форма на кирилица (в края на миналия и началото на новия век) отстъпиха място на по-младото поколение типографи.

Традицията за изграждане на българския шрифт в графичния модел, създаден през 60-те години на миналия век, се запази и беше продължена, утвърдена, като вече получи и международно признание. Шрифтове на водещи представители на българската типография вече са конвертируеми в световен мащаб и това е огромен успех, който следва да оценяваме по достойнство.

Успехите не бива да засенчват обаче съществените проблеми пред типографските практики. Става дума за огромните диспропорции в развитието на шрифта у нас.

От едната страна са успехите на международната сцена, а от другата – категоричната липса на теоретичен и исторически интерес към българското шрифтово изкуство. (Последните сериозни трудове по типография у нас са от втората половина на миналия век.)

И още диспропорции: липсата на интерес към наборния издателски шрифт за сметка на шрифтовете, обслужващи съвременната визуална култура – имам предвид екранните шрифтове, шрифтовете в рекламата, насочени към изграждане на търговска марка, стил на марката и т.н.

Прекомерният акцент върху успешния търговски шрифт засенчва изцяло идеята за необходимостта от развитие на историческа типография, насочена към възстановяване на печатни шрифтове и ръкописни начертания, които са неотменна и важна част от историята на българската култура. В такъв смисъл съвременният български шрифт се развива не благодарение на историята си, а въпреки нея.

Отсъствието на какъвто и да е комуникационен център по въпросите на българската типография прави невъзможно обсъждането с обществото на теми, свързани с развитието на типографията. Като например и до днес нерешения проблем за мястото на българската форма на кирилицата в типографските практики у нас.

Към това трябва да добавим още неразвитите пазарни отношения в областта на шрифта, както и изключителното непознаване на естеството на работата на българския типограф от страна на масовия потребител, който откровено нехае и напълно неглижира тази професия и нейните творчески резултати.

Стефан Пеев създава поредица от адаптации на шрифтове със свободен лиценз към българската форма на кирилицата. Поддържа сайта localfonts.eu, в който при спазване на авторските лицензи и условия представя в отделни раздели безплатните и търговските шрифтове с българска форма на кирилица. Сайтът е единственото място в света, където може да се направи точна справка кои шрифтове имат българска форма на кирилица. Негов е шрифтът Repo, който „Тоест“ понастоящем използва.

Заглавна снимка: Откриването на изложбата „Нова българска типография II“ на 24 май 2019 г. © Антония Гласкова