За Карола Ракете и „престъплението“ да спасиш живот в морето

Десислава Микова разговаря с Хайди Садик, която е член на екипажа на кораба Sea Watch 3. Преди две седмици, под ръководството на капитан Карола Ракете, корабът акостира на пристанището на остров Лампедуза с 40 мигранти на борда, без да има разрешение от италианските власти. При слизането от кораба Ракете е арестувана, впоследствие е освободена, но разследването по случая продължава.

Средиземно море от години е най-смъртоносната граница за бежанци и мигранти в света – през миналата година средно по шестима души на ден са губили живота си в опит да я прекосят, сочат данните на Върховния комисариат за бежанците към ООН. Въпреки това миграцията от Африка към Европа продължава да се използва като средство за влияние в политически схватки на национално и европейско ниво. Когато преди две седмици капитан Карола Ракете акостира с кораба Sea Watch 3 на пристанището на остров Лампедуза, тя се оказа въвлечена именно в такава схватка.

След като спасява 42 души от гумена лодка на 12 юни, корабът прекарва 17 дни в открито море, без да получи разрешение от италианските власти да акостира, нито потвърждение за такава възможност от друга държава. Заради влошаващото се състояние на хората на борда, двама от които бяха изведени по-рано по спешност, Ракете взема решение да влезе в пристанището и да не се съобрази със закона на Италия, според който корабите с мигранти на борда са заплашени с глоба от 10 000 до 50 000 евро, ако навлязат в териториалните води на страната без разрешение, а при повторно нарушение – и от конфискация.

Последва арестът на 31-годишната германка, не закъсня и реакцията на италианския вътрешен министър Матео Салвини. Неговата политическа кариера е изградена на основата на твърдите му антиимигрантски позиции, а самият той отчита като една от най-големите си победи указа за криминализирането на корабите с хуманитарни мисии.

Il Capitano срещу La Capitana

„Престъпницата е арестувана. Пиратският кораб е заловен. Голяма глоба за чуждестранното НПО. Всички мигранти са преразпределени в други държави. Мисията е изпълнена“, написа Салвини в Twitter след ареста на Ракете.

„Това е част от голяма клеветническа кампания на хора като министър Салвини, които целенасочено и последователно налагат на спасителите и хуманитарните работници етикети като „престъпници“ и „трафиканти на хора“. Това беше целта на всичко, което се случи по време на тази мисия“, категорична е Хайди Садик, говорителка на Sea Watch, в интервю за „Тоест“.

Тя дава пример със спасителната мисия на италианската брегова охрана отпреди седмица, когато 55 души бяха спасени, този път в италиански води, и докарани отново на остров Лампедуза. „Когато подобни мисии се провеждат в италиански води, няма абсолютно никакъв медиен шум – тогава Салвини няма кого да обвини, защото италианските власти са задължени по същите закони, които следваме и ние. Салвини има нужда от изкупителна жертва – от някого, когото да нарече престъпник и когото да обвини, че съсипва Европа. Затова превърна Карола в свой личен враг. В същото време обаче превърна нея и Sea Watch в лице на съпротивата срещу този курс и срещу токсичната антиимигрантска реторика“, подчертава Садик.

Това противопоставяне привлече медийното внимание именно заради силния личен елемент – прозвището на Салвини е Il Capitano, което символично го противопоставя на La Capitana Карола Ракете.

Италианският вътрешен министър използва случая да размаха пръст и срещу европейските партньори – заплаши, че ще качи мигрантите на автобус и ще ги стовари пред Посолството на Германия. Словесните му нападки продължиха и след уверението от пет европейски държави, че ще приемат мигрантите от Sea Watch 3.

Откакто Карола Ракете беше арестувана и освободена, още два кораба на неправителствени организации акостираха на Лампедуза – „Алан Кюрди“ с 41 спасени бежанци и мигранти на борда и „Алекс“ – с 65. Около тези новини нямаше нито такъв медиен шум, нито толкова гневни реакции от страна на Салвини, както при случая с Ракете.

Спасяването на хора в беда в морето и европейските политики за справяне с миграционния натиск, от една страна, и интеграцията на имигрантите, от друга, са дълбоко свързани, но по същество различни теми. Недостатъчната солидарност между държавите членки и неспособността за разпределяне на отговорностите през последните години оставят широко поле за спорове, които лесно се търкалят по нанадолнището на популизма.

Гостите на борда

В екипажа на Sea Watch 3 Хайди Садик е културна медиаторка – човекът, който се грижи за спасените от лодките в Средиземно море, докато се намират на борда на кораба на неправителствената организация. „Аз първа влизам в контакт с тях и играя ролята на мост между нашите гости и нашите партньори, които им оказват помощ както в морето, така и на сушата. Например ако някой е особено уязвим или има нужда от специфична помощ – като малолетните без придружител, – аз предавам тази информация по веригата и се уверявам, че всеки е получил помощта, от която се нуждае“, обяснява тя.

По време на целия разговор Садик винаги нарича „гости“ хората, които Sea Watch 3 спасява по време на мисиите си. Изборът на думи не е случаен: „Целият дискурс по темата за миграцията е много политизиран, а и поляризиран. Затова хора, които искат да коментират работата ни в определена светлина, често използват думи като „икономически мигранти“ и „бежанци“ – терминология, която е наситена с определени внушения. За нас обаче такива етикети нямат никакво значение, когато някой се дави. В такъв момент не задаваш въпроси: „Кой си? Откъде си? Икономически мигрант ли си? Бежанец ли си?“ Това са статути, които се дават след продължителни процеси по идентификация и проучване на историите на хората, с разбиране за комплексните мотиви, които са ги накарали да избягат от родните си страни и да търсят сигурност другаде. Като добавим и основния принцип, че абсолютно всеки човек има право на живот, право на свобода на придвижване и право да потърси убежище, това са просто хора. Докато са на борда на нашия кораб, те са ни гости и е наша отговорност да се погрижим за тях.“

По-голямата част от хората, спасени при последната мисия, идват от държави в Западна Африка. По думите на Садик, всички се оказват заложници на стройната и организирана система за трафик на хора, която функционира в региона. Тя неизбежно води до Либия и накрая до морето. „Много хора са ни разказвали, че практически няма вариант за бягство от Либия, освен по море. Дори да опиташ да пресечеш границата в пустинята на изток към Египет, на запад към Тунис или на юг към Нигер, все оставаш в същата система, не можеш да се измъкнеш от нея. Затова и няма как да избягаш, ако някой реши да те продаде, да те заключи в някой гараж или на гумена лодка. Изправяш се срещу въоръжени хора и групировки, които експлоатират всички, опитали да прекосят Либия“, подчертава Садик и уточнява, че макар и от различни националности, всички хора, спасени при последната мисия, са тръгнали от Либия.

„Когато се притечем на помощ на потъващ кораб или претоварена гумена лодка, първото нещо, което всички ни питат, винаги е дали ще ги върнем обратно в Либия. За тях това е равносилно на смърт и при най-малката вероятност да се върнат там заявяват, че предпочитат да се удавят“, продължава Хайди Садик.

Най-близкото сигурно пристанище

Всеки човек, изпаднал в опасност или беда в морето, трябва да бъде спасен и да получи възможност да слезе на сушата на сигурно място – на най-близкото сигурно пристанище. Изключено е бежанци и търсещи убежище да слизат на пристанища, където техният живот и сигурност ще бъдат застрашени. Тези права са защитени от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. и Международната конвенция за търсене и спасяване по море от 1979 г. В тях са обяснени задълженията на екипажите на плавателни съдове, както и на крайбрежните държави по отношение на спасяването. Тези договори се допълват от Насоките за третиране на лица, спасени в морето, публикувани от Международната морска организация.

Хайди Садик подчертава, че всички мисии на Sea Watch се извършват в международни води – извън териториалните (на разстояние 12 морски мили от брега) и прилежащите води (на разстояние 24 морски мили от брега). „Винаги плаваме достатъчно далече от тези две граници. При последната мисия качихме хората на борда на нашия кораб на около 40 морски мили от либийския бряг“, уточнява тя. В извънредни случаи Sea Watch 3 може да извърши спасяване и в териториални води, ако получи нареждане за това като намиращ се най-близо плавателен съд от Координационния център за търсене и спасяване – административен орган във всяка крайбрежна държава, натоварен с отговорността да организира такива мисии.

„След спасяването на 12 юни, следвайки международното морско право, се насочихме към Лампедуза като най-близкото сигурно пристанище“, обяснява Хайди Садик. Координацията на спасителната мисия е поета от координационния център на Либия. „Когато поискахме достъп до най-близкото сигурно пристанище, т.нар. Брегова охрана на Либия ни посочи Триполи, което е направо смешно. Абсурдно е, защото на всички е ясно, че там в момента има гражданска война, а и не можеш да върнеш хората на мястото, от което са избягали“, категорична е говорителката на Sea Watch.

Десетки хора загинаха при въздушна бомбардировка на център за задържане на мигранти край Триполи в началото на юли. Това беше повод за нови разкрития за условията на глад, изтезания и робство, в които живеят мигрантите в Либия.

По думите на Садик, организацията получава потвърждение и от италианските власти, че трябва да акостира и свали спасените си пътници в Триполи. „Разбира се, нямаше как да направим това, защото би било престъпление според законите на международното право, които се опитваме да отстояваме“, продължава тя.

Говорителката на Sea Watch обвинява либийската брегова охрана в некомпетентност и изразява недоумение, че Европейският съюз ѝ прехвърля отговорността за спасителните операции по външните му граници. „Бреговата охрана на Либия е финансирана и обучавана от ЕС да извършва незаконно връщане на хора, бягащи от Либия, обратно в Либия“, подчертава тя с нескрито възмущение.

През февруари публикация на авторитетното издание „Политико“ разкри изтекъл вътрешен доклад на Европейската служба за външна дейност, който посочва много пороци в колаборацията на ЕС с властите в Либия, включително участието на обучени от ЕС либийски гранични полицаи в мрежите за трафик на хора. Според заключението в този доклад политиките на ЕС са направили Средиземно море по-смъртоносно.

През последната година (откакто популисткото правителство на Италия встъпи в длъжност) при общо 20 спасителни мисии е отказан достъп до италиански пристанища. Тези случаи не засягат единствено мисии на неправителствени организации, но и търговски и военни кораби, обобщи в началото на юли Марко Бертото, говорител на италианския офис на международната организация „Лекари без граници“. „Повече от 2500 души са били блокирани в открито море за общо 165 дни. Единственият ефект от тази политика е да причини ненужно страдание на мъже, жени и деца, които вече са преживели ужасни неща в Либия“, подчертава Бертото, цитиран от „Ню Йорк Таймс“.

Да не се притечеш на помощ

Sea Watch предупреждава и за други нарушения на морското право, засечени с малките разузнавателни самолети, с които организацията събира информация за лодки в беда. „Когато имаме сигнал за такава ситуация, се изпраща предупреждение до всички плавателни съдове в района, включително и търговски кораби, които често просто не оказват помощ, а ако окажат, връщат спасените хора в Триполи, защото компаниите собственици им казват просто да ги оставят на най-близкото пристанище. Най-близкото пристанище обаче не е сигурно пристанище“, отбелязва отново Садик.

Според нея политиката на Европейския съюз да прехвърля отговорността за опазването на външните си граници към държави в периферията позволява на плавателни съдове да нарушават закона, без да има никакви последствия за тях. „Тези, които би трябвало да следят за спазването на законите, са същите хора, които не искат бежанци и мигранти да акостират в Европа. Ние сме единствените, които разобличават тази практика“, изтъква Хайди Садик и обобщава: „В Средиземно море спасяването на хора в беда – стара моряшка традиция много преди превръщането ѝ в закон – сега се пренебрегва. Сега нормата е да не се притечеш на помощ.“

„В защита на човешкия живот“

Карола Ракете беше освободена от домашен арест само три дни след задържането ѝ. В мотивите за решението си съдия Алесандра Вела подчертава, че „действията на капитана са били в защита на човешкия живот“. Матео Салвини разкритикува решението на съдията в Twitter: „Наложително е да се реформира правосъдната система, да се изберат и насърчат онези, които прилагат законите в Италия, и да се променят критериите за набиране, защото това не е правосъдие в полза на страна, която иска да се развива“, написа вътрешният министър.

Разследването на случая продължава и предстои да се изясни дали и какви обвинения ще бъдат повдигнати срещу Карола Ракете и Sea Watch. „Случаят изобщо не е приключил, макар че съдията изрази много категорично становище, което защитава работата на хуманитарните организации“, подчертава Хайди Садик.

„В решението се коментира също, че указът на Салвини трябва да бъде използван срещу трафиканти на хора. Ние очевидно не сме трафиканти – ние сме организация, която провежда спасителни акции и оперира във вакуума, оставен след оттеглянето на ЕС от отговорност и прехвърлянето на тази отговорност към престъпници. Когато се намесваме, за да действаме според закона, очевидно е, че ще се опитат да ни спрат с всякакви средства“, категорична е говорителката на Sea Watch.

При акостирането на Лампедуза корабът на неправителствената организация влиза в сблъсък с лодка на италианската брегова охрана, която се опитва да му попречи да акостира. Матео Салвини определи това като „акт на война… застрашил живота на служителите на реда“.

„Маневрата беше много, много бавна, а контактът беше минимален. Ничий живот не е бил изложен на опасност. Намерението никога не е било враждебно. Това само показа докъде са готови да стигнат властите, за да попречат на работата ни. Накрая лодката им се помести и ни направи път, което можеше да стане и много по-рано“, коментира Садик.

Как да продължим да живеем заедно?

Когато Карола Ракете слезе от Sea Watch 3 с полицейски ескорт, беше посрещната от хора, които я подкрепиха и похвалиха смелостта ѝ. Имаше обаче и хора, които я освиркаха, наричаха я престъпница, репортери разказват и за призив да бъде изнасилена. В много градове в Европа хиляди хора се събраха, за да заявят подкрепата си за нея и за организации като Sea Watch. В същото време поддръжниците на Салвини и антиимигрантските групи в Европа изразиха одобрението си за твърдостта на италианските власти, обединени от общото мнение „Салвини – единственият капитан“, както пишеше на плаката на един италианец.

Случаят със Sea Watch 3 показа колко поляризирани са позициите – не само в италианското общество, но и сред европейците. За пореден път се питам как хора с толкова крайни мнения могат да съжителстват, а и да намират конструктивни решения на все по-сложните проблеми, пред които се изправят. Нищо не е черно-бяло, смята Хайди Садик и разказва за хората, посетили кораба по време на престой в Катания, Сицилия по-рано тази година: „Посетиха ни не само хора, които ни подкрепят. Една жена беше много благодарна за това, което правим. Съпругът ѝ също ни благодари и каза, че е съгласен, че хората в беда в морето трябва да бъдат спасени, но не е съгласен всички те да акостират в Италия. Това е много важен нюанс.“

Докато правото на живот и сигурност на всеки човек не може да бъде поставено под съмнение, критиките спрямо различни миграционни политики и принципи за разпределяне на отговорността между държавите членки в ЕС заслужават внимание и трябва да бъдат обсъждани откровено и ясно.

„Каквито и политически възгледи да имате, нашата молба е да не поставяте под съмнение законите за спасяването на хора в морето – не е приемливо те да умират или да бъдат връщани в Либия, където са заплашени от арести и изтезания“, категорична е говорителката на Sea Watch.

„Надявам се, че сме способни да водим разговор, в който да признаваме различните нюанси и да уважаваме фактите и детайлите, без прибързани обвинения, които лепят върху нас етикета на престъпници“, завършва Хайди Садик.

Заглавна снимка: Карола Ракете © sea-watch.org