Нова препоръчана от Стефан Иванов книга в редовната ни рубрика „На второ четене“ – „Разговорите“ на аржентинския писател Сесар Айра предизвиква у него размисли за крайната нужда от диалог и свързване, от упражнения за емоционална интелигентност, от познание за нюансите на човешкото. „Убеден съм, че зад всички фасади и аватари в реални и социални мрежи стои първично желание за разпознаване и близост“, казва Стефан.
Култура
По буквите: Дън, Бояджиев, Елми
Измина един месец, откакто Марин Бодаков вече не е сред нас. Но ние вярваме, че рубриката му трябва да продължи. Сега по буквите тръгва Зорница Христова, която тази седмица ни представя най-новата стихосбирка на Цочо Бояджиев „Епистолариум“, двуезичната поетична книга „Видове любов“ на Стивън Дън и появилия се буквално преди броени дни роман „Направени от вина“ на Йоанна Елми.
Смели женски сълзи
Докато ни разказва какво е да си жена в България, разкривайки и тъмната страна на идеализираните от обществото джендър стереотипи, филмът „Жените наистина плачат“ всъщност ни припомня колко е важно да се говори, а не да се премълчава. Светла Енчева споделя впечатленията си от новия филм на Весела Казакова и Мина Милева в своята статия.
„Лято в Бурландия“ – историите, които разказваме, за да предпазим възрастните
Юлия Роне пише за първи път при нас. Текстът ѝ е посветен на наскоро излязлата дебютна книга на Момчил Миланов „Лято в Бурландия“, която в интервю пред БНР шеговито беше определена от автора като „политически роман за деца“. Според Юлия книгата припознава детското въображение като спасителен пояс, с който можем да предпазим възрастните от тях самите.
На второ четене: Интервютата с Йордан Радичков
В рубриката „На второ четене“ този път Севда Семер препоръчва единайсетия том от събраните съчинения на Йордан Радичков, съдържащ интервютата, които писателят е дал между 1962 и 1999 г. „Сборникът е полезен и за изследователи на разговора. Тук участваш активно, също като във всеки смислен диалог“, казва Севда. И добавя: „В плитчините на днешното говорене сигурно би било по-безболезнено, ако можехме да забравим, че го има и дълбокото. Но то си остава като копнеж.“
Джейкъб Лорънс, или когато историята се превърне в изкуство
Йоанна Елми за чернокожия художник Джейкъб Лорънс, творил през бурните периоди в историята на сегрегирана Америка и в разгара на борбата за граждански права. Изкуството му е политическо и социално, без задължително да има такава цел, смята Йоанна. И остава актуално и след падането на желязната завеса, безкрайните войни в Близкия изток, та чак до днешната ислямофобия и антиимигрантски настроения.