Черни шпиони, бели шпиони

От времената на Руската империя, когато разни политически умове са се възторгвали от идеята за балканска федерация само на „славянските народи“, до днес тя е инструмент за руско влияние на Балканите заедно с православието. По отношение на газовите тръби обаче Москва нe прави разлика между християни и мюсюлмани. Любопитна подробност е, че за идеята за единение на славяните под покровителството и водачеството на Русия пръв говори един хърватин – Юрий Крижанич. Днес Хърватия не може да се нареди сред балканските съюзници на Москва. За Сърбия обаче е по-различно.

Независимо от осветените на сръбска земя руски шпиони от ГРУ (руското военно разузнаване) и техни агенти – сръбски военни, президентът Александър Вучич няма никакво намерение да отменя планираното си за 4 декември посещение в Русия. Казва го в интервю пред Der Spiegel, в което обяснява още, че отношенията с Москва са ясни и честни: „Ние сме приятели, но Сърбия все още иска да бъде част от Европейския съюз.“

Шпионска Балканиада

Същата реакция имаше и българският премиер Бойко Борисов преди два месеца, след ареста на председателя на движение „Русофили“ Николай Малинов, обвинен в шпионаж. Отношенията са приятелски, прагматични, подготвя се посещение на президента Путин в чест на 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения, заяви Борисов в парламента, изброявайки достиженията на двустранните отношения с акцент върху руско-турския поток.

Изглежда, че Русия форсира шпионска Балканиада в опит да възпре някои държави от Западните Балкани от европейските им пориви. Тези разузнавателни операции със сигурност не са отсега, нито ще бъдат прекратени. А отпор може да бъде даден само чрез координирани усилия с партньорски служби, както отбелязват в коментари политици от балканските държави.

Миналото лято Гърция изгони двама руски дипломати заради опити да саботират споразумението за името на Македония. През май в Черна гора бяха осъдени задочно двама офицери от ГРУ заради участие в опит за държавен преврат през 2016 година. България извади шпионски скандал срещу Русия и изгони един руски дипломат, също служител на ГРУ.

България: шпионски скандали и отравяне на бизнесмен

Тази седмица съвместно разследване на Bellingcat, The Insider и Der Spiegel разкри съпричастност на осмина от ГРУ към отравянето на българския бизнесмен Емилиян Гебрев, собственик на оръжейната фирма „Емко“ и близък с избягалия в Сърбия мажоритарен собственик на КТБ, днес във фалит, Цветан Василев. Според разследването агентите от ГРУ са посещавали няколко пъти България на групи и под фалшиви самоличности: в средата и края на февруари 2015 г., в началото на март и в края на април, а последната група си заминала на 28 април същата година – деня, в който на Гебрев му прилошава. Експертиза установява, че в организма му има следи от органофосфатни съединения, които се отнасят към нервнопаралитичните съединения от клас „Новичок“ (наименование, познато три години по-късно от отравянето на полк. Скрипал – бивш служител на ГРУ, вербуван от британските спецслужби, и дъщеря му Юлия в британския град Солсбъри).

Арестуваният Николай Малинов също е имал връзки с подслонения от Белград банкер беглец Цветан Василев, както и с руския олигарх Константин Малофеев – персона нон грата за ЕС и САЩ заради „приноса“ му за дестабилизацията на Украйна. През септември т.г. на Малофеев бе наложена забрана за 10 години да влиза и в България, както и на о.з. генерал Леонид Решетников, бивш шеф на Руския институт за стратегически изследвания. Малинов беше освободен от ареста, за да пътува до Москва, където на 4 ноември президентът Путин го награди с орден „Дружба“, придружен от 36 000 евро парична премия. Главният прокурор Сотир Цацаров даде на Инспектората на ВСС съдията от специализирания наказателен съд Андон Миталов, който разреши на заподозрения в шпионаж да пътува.

Кой, ако не партньорите

Засега не е публично известно кой е заснел и пуснал на 17 ноември в YouTube видеото, на което е запечатана срещата на руския подполковник Георгий Клебан със сръбски офицер в парк в Белград. По време на срещата руснакът дава на агента пакет с пари. За „осветяването“ сръбският депутат Милован Дрецун обвини „мощен разузнавателен център, базиран в Скопие“, с участието на шпиони от България, Хърватия, Северна Македония и западни служби. Тези обвинения станаха причината преди седмица българската външна министърка Екатерина Захариева да обяви пред „Нова телевизия“, че „най-вероятно“ МВнР ще извика сръбския посланик на ниво директор. Все още липсва официално съобщение в потвърждение на думите ѝ.

В различните балкански държави Русия има различни интереси и използва инструменти за натиск, съобразени с тях. Може да е православието, панславянската идентичност, икономиката (eнергийни суровини), отбелязва в свой анализ американският Център за стратегически и международни изследвания (CSIS). За сърбите например Русия споделя славянските и православните традиции и подкрепя противопоставянето на независимостта на Косово, а наред с това слага ръка върху част от газопреносната инфраструктура чрез съвместно акционерно дружество и участва в разширяването на газохранилището в Банат. За България, член на ЕС и НАТО, енергетиката е основното оръжие, а тезата за панславизма позаглъхна – въпреки усилията по Живково време и повече от 45 години пропаганда.

Догодина в Сърбия, започнала преговори с ЕС, и в Северна Македония, все още непоканена от Брюксел, но призована в НАТО, предстоят парламентарни избори. За разлика от Скопие, Белград декларира, че не се стреми към членство в Алианса. The Irish Times припомни, че Русия доставя танкове и изтребители на Белград в последните години, а през октомври изпрати и войски, и високотехнологичен хардуер за съвместни военни учения, по време на които президентът Вучич потвърди намеренията за закупуване на модерна система за ПВО „Панцир“ от Москва.

„Разбира се, имаме опасения не само за разполагането на руска военна техника на територията на Сърбия, но и за възможността Сърбия да придобие значими руски военни системи“, казва пред изданието Матю Палмър, заместник-помощник държавен секретар на САЩ и специален представител на американския президент за Западните Балкани. Той дипломатично предупреждава Белград да се въздържа от подобни сделки.

Димитър Бечев, експерт по Балканите в Университета на Северна Каролина, не смята, че Сърбия би се съобразила с това предупреждение. Пред The Irish Times той посочва, че Сърбия едва ли ще прекъсне връзките си с Русия, а Вучич няма да се отметне от сключени вече договори. Сърбия има споразумение за свободна търговия с Евразийския съюз, което би се обезсмислило при евентуално членство в ЕС, казва Вучич в интервюто за Der Spiegel, намеквайки, че Белград очаква повече от Брюксел – и предвид факта, че са привлекли половината от преките чуждестранни инвестиции на Балканите.

Какво ще направи България?

Яснота ще има с новите договори за закупуване на газ – руски, американски втечнен, азерски. Контрактът с „Газпром“ за закупуване на 2,9 млрд. куб. м годишно с клаузата take-or-pay изтича през 2022 г. С възможността да разнообрази източниците на неруски газ, при това на по-ниски цени, София на теория би могла да поставя свои условия, вместо все да прикляква. Тази възможност зависи от реалния пуск на интерконектора с Гърция, предвиден за догодина – проект, чийто учредителен договор беше подписан през далечния март 2010 г.

Това е и една от задачите на разузнавателните мрежи – да предотвратят всеки опит на България да пробие енергийния монопол на Русия. В такива случаи се прибягва до дестабилизация, предсрочни избори. Дали няма да видим отново този сценарий?

Заглавна снимка: Владимир Путин на церемонията по случай 100-годишнината от формирането на ГРУ. Източник: kremlin.ru