ДАБЧ и отложеното електронно гласуване

Закриване на Държавната агенция за българите в чужбина. Това поиска премиерът Борисов на заседание на Министерския съвет през изминалата седмица. И се аргумента така: „Има си МВР, Министерство на правосъдието и Президентство. Това са трите институции, които се произнасят по този въпрос [с българското гражданство – б.р.]. Така че сега работим по тази тема. Външно министерство ще се занимава с културата заедно с Боил Банов, с образованието и с всичко останало. Ние така или иначе сега го правим.“

От думите на премиера не се разбира точно коя институция какво прави и ще прави, но става ясно, че Борисов е прочел отвореното писмо, което представители на Временните обществени съвети на българите в чужбина публикуваха в началото на месеца. Повод за писмото бяха корупционният скандал и арестите в Агенцията, включително на председателя Петър Харалампиев. Причините обаче са далеч по-сериозни.

Според авторите на писмото – д-р Димитър Иванов (Швейцария), д-р Стефан Манов (Франция), проф. Любомир Гаврилов (Франция), инж. Красимир Гаджоков (Канада) и Тася Тасова (Австралия) – „ДАБЧ няма пряко отношение към над милион български граждани, живеещи извън страната.“

Тази своя позиция аргументират с факта, че „основната функция на ДАБЧ […] е да издава удостоверения за български произход“, тъй като останалите политики – за българските училища зад граница, консулските услуги, културната политика и възстановяването и получаването на българско гражданство – се ръководят съответно от Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи, Министерството на културата и Министерството на правосъдието.

Авторите на писмото припомнят също, че голяма част от служителите на Агенцията принадлежат към бившата Държавна сигурност, „за които „невъзвращенската“ реторика показва неразбирането на проблемите на българите в чужбина за тяхното приобщаване към националния живот“.

В писмото си представителите на Временните съвети настояват за изпълнение на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, която беше приета от кабинета „Орешарски“ през юли 2014 г.

Какво включва тази стратегия, необходимо ли ни е Министерство на българите в чужбина, каквото поиска вицепремиерът Каракачанов, и защо за пореден път въвеждането на електронно гласуване, което щеше да даде възможността на много наши сънародници зад граница да участват активно в политическите процеси в страната, отново беше отложено, попитахме двама от авторите на отвореното писмо – Димитър Иванов и Красимир Гаджоков.

Александър Детев: Временните обществени съвети на българите в чужбина, от които сте част и Вие, поискаха закриването на ДАБЧ. От стенограмата от заседанието на Министерския съвет вчера стана ясно, че премиерът Борисов явно се е вслушал в призива Ви и е възложил да се работи по закриване на Агенцията. Във Вашето отворено писмо пишете: „Българската държава и нация имат пряк интерес да поддържат в националната орбита над един милион български граждани в чужбина. Въпреки това не съществува ефективна държавна политика към българите в чужбина.“ Не е ли по-логично да бъде реконструирана, а не закрита ДАБЧ? В други европейски държави има министерства, отговарящи за гражданите в чужбина. Редно ли е да се лишим от подобна институция?

Димитър Иванов: Една известна управленска сентенция гласи: „Структурата следва стратегията“ [от англ. – structure follows strategy]. Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, приета от Министерския съвет през 2014 г., предвижда създаване на изборен Национален съвет с консултативни функции, в който да има представители и на всички институции, имащи отношение към българите в чужбина. В страни като Франция, Испания, Италия, Португалия и в определена степен съседна Сърбия това е успешният модел за национално представителство на диаспорите им, допълващо парламентарното им представителство чрез депутати от МИР „Чужбина“, каквото има и в съседна Македония.

Да, страни като Румъния и Унгария имат Министерство за румънците и съответно Министерство за унгарците в чужбина. Нека добавим обаче, че в Стратегията за румънците по света (качена на първа страница на сайта на тяхното министерство) се говори за орган, наречен Конгрес на румънците по света. Отделно, в тази стратегия се залага принципът на „партньорско сътрудничество“ между румънските институции и румънците в чужбина. Да сте чували български държавник да използва понятието „партньорско сътрудничество“ по отношение на българите в чужбина?

Ето защо в центъра на обществения дебат за българите в чужбина трябва да стои не въпросът за институцията, а въпросът за изпълнението на Стратегията и за активното включване на българските граждани в процеса на формиране на политики на принципа заедно със, а не за българите в чужбина. Какъв смисъл иначе би имала смяната на наименованието, ранга, щатната бройка и бюджета на институцията, ако нейният мандат остане толкова стратегически неориентиран, както досега, а ефектът от дейността ѝ – нулев? Да се създава нова институция на мястото на ДАБЧ е равносилно да се смени магарето с кон, който отново да е зад каруцата.

Александър Детев: В писмото настоявате за „изпълнение на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света и създаване на Обществени съвети към дипломатическите и консулските представителства, както и на Национален съвет на българите в чужбина, които да се избират от българските граждани, живеещи извън страната“. Има ли индикации, че някой ще се заеме с изпълняването на тази стратегия в обозримо бъдеще, кой участва в написването ѝ и какви са основните идеи, заложени в нея?

Димитър Иванов: Не, засега няма такива индикации. За изпълнението на Стратегията е отговорен ресорният вицепремиер – Марияна Николова, която наскоро замени Валери Симеонов на този пост. Стратегията е плод на съвместната работа на български държавни служители, експерти и доброволци от местните български общности по света.

Процесът се координираше от кабинета на вицепрезидента Маргарита Попова. От нейно име бяха изпратени допитвания до стотици организации на българите по света и техните становища бяха отчетени в документа. Стратегията предвижда освен създаване на Национален съвет и създаване на Обществени съвети по държави към съответното дипломатическо или консулско представителство.

В Стратегията за пръв път се диференцират двете големи групи „българи в чужбина“ – тези от съвременната българска емиграция и тези от историческите общности в страни като Румъния (банатските българи), Молдова и Украйна (бесарабските българи), Македония, Сърбия и т.н. Стратегията формулира специфични цели за двете големи групи в области като образование, икономика, култура и информационно обслужване, както и специфични мерки. Някои се изпълняват и сега, но други – не.

Александър Детев: Вие имате ли конкретна идея как ще се мотивират българските граждани в чужбина да участват в директното избиране на съставите на заложените в Стратегията Обществени съвети и Национален съвет и съществува ли според вас алтернативна структура или институция, която може да бъде създадена на територията на България?

Димитър Иванов: Изборите за Национален съвет и Обществени съвети на българите по света биха били най-ефективни и икономически смислени, ако се проведат заедно с други национални избори – за парламент, президент, или заедно с национален референдум. Достатъчно е в изборното помещение да се сложи допълнителна урна и да се отпечатат допълнителни бюлетини за кандидатите за членове на Съветите от съответните страни.

Още през 2015 г. консултативен съвет към ДАБЧ, в който участваха над 40 доброволци от българските общности по света, разработи предложение броят на членовете от българските емигрантски диаспори в Националния съвет да се определя по държави на квотен принцип, а изборът да става по пропорционалната система, каквато е и системата за избор на народни представители. Институциите, отговорни за провеждането на изборите в чужбина – МВнР и ЦИК – отдавна са запознати с концепцията за избори на Национален съвет и Обществени съвети на българите по света. Нужни са обаче и политическа воля, и най-вече държавническа визия, за да се лансират и проведат първите пилотни избори.

Мотивацията на българските граждани за участие в избори за съветници е функция от предоставената им информация. Ако тя е навременна, ясна и стигне до българите по света, те ще имат време да обмислят и да вземат решение. Фактът, че за пръв път от близо три десетилетия техните идеи и предложения биха могли да стигнат директно до българските институции в рамките на постоянна и ефективна дистанционна комуникационна платформа, каквато всъщност ще представлява Националният съвет, ще е достатъчно силен мотиватор за тяхната изборна активност. Освен активната роля на българите в чужбина, Националният съвет ще има и две други ключови предимства – първо, устойчивост отвъд 4-годишния мандат на парламента и ефективна координация на политиките спрямо българите в чужбина и второ, ясна обвързаност и мотивация на институциите партньори, представени в Съвета. Тези предимства изчезват напълно при варианта „Министерство на българите в чужбина“.

Александър Детев: Една тема, която вълнува българите зад граница – електронното гласуване отново ще бъде отложено с промените в Изборния кодекс. Кога можем да очакваме то да бъде въведено и основателни ли са притесненията, заради които управляващите отлагат въвеждането му?

Красимир Гаджоков: Не мисля, че електронното гласуване ще бъде въведено, докато в парламента са сегашните партии. Електронно гласуване би помогнало най-вече на много повече българи по света да гласуват. А това са избиратели, които сегашните парламентарни партии, окопали се в безотговорност и тотално изолиране от реалните проблеми на хората, безспорно не могат да манипулират, както правят със сънародниците в страната.

Не мисля, че която и да е партия от сегашните в управлението въобще е имала някакво сериозно намерение да прави електронно гласуване: нали виждаме как на два пъти, с изричен закон, бива отлагано машинното гласуване. Както се вижда и от други части на Избирателния кодекс (но и от цели закони), Народното събрание не вижда проблем да прегазва закона по целесъобразност, когато му е удобно. Без силна обществена реакция, която да изхвърли сегашните опасни за бъдещето на България партии от парламента, няма да има не само електронно гласуване, но и реално действащо, спестяващо време и нерви на избирателите електронно управление. Много по-лесно е да се притискат хора, отколкото компютри. Компютрите не се поддават на психологически натиск и заплахи.

Колкото до сигурността на електронното гласуване, съвсем наскоро разбрахме, че дори и премиерът Борисов е тотално заблуден. В „Шоуто на Слави“ той каза, че скандалът с изборите в САЩ през 2016 г. е заради хакери, компрометирали гласуването. Не само че в САЩ няма електронно гласуване на национално ниво (има само машинно) – истинският скандал там е свързан само с пропагандата в социалните мрежи. Няма никакви хакери в този случай – съвсем официално и организирано, свързани с руското правителство организации са купували реклами и създавали страници и събития за заблуда и всяване на несигурност у американските избиратели.

Това не означава, че няма предизвикателства към сигурността на електронното гласуване. Но те са определено преодолими, ако се работи сериозно и професионално. Има вече и доста опит, особено в Естония където вече цели 11 години се провеждат електронни избори на всякакви нива. И естонците нямат никакво намерение да ги спират.

Безспорно ще бъдат използвани страховете в други държави, за да бъде оправдано забавянето и след това окончателният отказ от електронното гласуване. Но страхове, колебания и стъпки назад при новите технологии е имало многократно. Въпреки това те не са спрели да се развиват. Проблемът е, че партиите на статуквото просто не искат непредвидимия фактор на вота зад граница.

Заглавна снимка: © Николай Димитров