За общоприети факти няма друго мнение. Д-р Валери Велев за зачестилите случаи на морбили

Годината е 1721-ва. В Бостън, Масачузетс, върлува епидемия от дребна шарка. Тя ще остане в историята като една от най-смъртоносните през XVIII в., но и като мотивация за първата мащабна кампания за превантивна ваксинация в историята на британските колонии, днес САЩ. Един от основните участници в процеса е бостънският пастор Котън Мадър. Живият му интерес към медицината го превръща в един от най-гласовитите активисти в полза на превантивната ваксинация. Затова и получава „щедър“ подарък – един ден през прозореца му е хвърлена малка самоделна бомба, която, за щастие, не избухва, и писмо с думите: „Котън Мадър, кучи сине, проклет да си! Ето ти една ваксина от мен – малко шарка за теб!“ Въпреки това след 1721 г. случаите на дребна шарка и смъртност вследствие на заболяването намаляват прогресивно.

Пренасяме се в 2019 г. Световната здравна организация (СЗО) съобщава, че случаите на морбили продължават да нарастват в световен мащаб, като за последните три години се наблюдава възходяща тенденция в заболеваемостта. Морбили е една от най-заразните болести в света, като през 2017 г. заболяването е причинило 110 000 смъртни случая.

Най-сериозният фактор за нарастването на случаите на морбили е липсата на ваксинация, най-често в бедни държави. Медицинската инфраструктура в множество страни не е достатъчно добра, за да осигури нужното ниво на ваксинация. В развитите държави пък т.нар. антиваксъри и дезинформацията относно ваксините водят до все повече неваксинирани, а бумът в използването на въздушен транспорт за придвижване помага за разпространението на заразния вирус по цял свят, сочат от СЗО и Statista. През 2014 г. например пътуващ мисионер, член на религиозната група на амишите, посещава Филипините и пренася вируса в общност, в която ваксинираните са сравнително малко.

В България на 22 април със заповед на министъра на здравеопазването бе сформиран Национален координационен съвет за контрол на морбили, чиято цел е да координира ограничаването на разпространението на заболяването. До сряда бяха съобщени близо 500 случая на морбили в 11 области в страната.

В своя блог Боян Юруков проследи пътя на заболеваемостта от морбили. Той подчертава, че „е трудно да се сравняват взривове на дори една и съща болест в една и съща държава. Регионите са различни, динамиката на населението често се различава, времето от годината, миграцията, та дори политическата и международната обстановка влияят“. Ала положението все пак е сериозно. Освен антиваксърите, Юруков също подчертава множество проблеми в проследяването на имунизациите, доверието в лекарите и здравните грижи, която получават най-бедните.

За причините за морбили, опасността и превенцията разговаряхме с Д-р Валери Велев, завършил медицина и докторантура по инфекциозни болести в Медицински университет – София. Д-р Велев има специализации по медицинска биология и медицинска паразитология, а понастоящем работи като лекар в Детската инфекциозна клиника на СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ и е главен асистент в Катедрата по инфекциозни болести и паразитология на МУ – София.

С д-р Валери Велев разговаря Йоанна Елми.

Д-р Велев, какво е морбили, какви са симптомите, кой е застрашен и защо обществото трябва да обърне сериозно внимание на това заболяване?

Морбили е едно от най-заразните вирусни заболявания, познати на човечеството. Ако 100 неваксинирани или непреболедували души се срещнат с болен дори само за минути, 95 от тях ще се разболеят. Тоест застрашени са всички неимунизирани.

Другият проблем е, че морбили е една от т.нар. шарки с най-чести и най-големи усложнения. По време на острата фаза голяма част от болните развиват тежки пневмонии, понякога с дихателна недостатъчност, или пък чревни усложнения. При децата под една година са възможни поражения на очите.

Най-драматично е развитието на менингоенцефалити – те водят или до инвалидизиране, или до смърт. В много редки случаи вирусът „мутира“, „скрива се“ в нервните ганглии и около 8–10 години след преболедуване от морбили се развива т.нар. подостър склерозиращ паненцефалит. Това усложнение е нелечимо и бавно прогресира до деменция, кома и смърт.

По отношение на симптомите морбили не се диагностицира лесно от неспециалисти, особено в началото. В първия стадий (2–3 дни) болният е с температура, кашлица, хрема, зачервено гърло – класически симптоми на банална вирусна инфекция. Точно в този период родителите водят децата си по различни ДКЦ-та, болници, спешни отделения и правят контакти с други деца, заразявайки и тях. През втория стадий общото състояние се влошава още повече, но започва появата на обрив по лицето, който постепенно слиза надолу. Очите се зачервяват. Тук всеки лекар би следвало да може да се ориентира за диагнозата и болният да се изолира.

Министерството на здравеопазването сформира Национален координационен съвет за контрол на морбили, който трябва да ограничи разпространението на заболяването в България. На първо време – има ли опасност от епидемия според вас?

Да, мащабите са сериозни. Ситуацията е много по-тревожна от тази, която очаквахме. В момента най-драматично е положението в София-град. София-област и Благоевград по-скоро се успокояват. Категорично опасност от епидемия има. На този етап не можем да прогнозираме как ще продължи процесът.

Разполага ли държавата с достатъчно адекватни механизми за справяне с подобна епидемия?

Съжалявам, че ще го кажа, но не. По мое лично мнение държавата не разполага с мерки да се бори адекватно. Особено тревожно е положението с инфекциозните отделения. На много места в страната те са закрити поради липса на кадри и пари. Буквално липсва достатъчно леглова база за лечение и изолация, както и специалисти по инфекциозни болести.

Драматична е ситуацията при децата с животозастрашаващи усложнения – дихателна недостатъчност или менингоенцефалити, нуждаещи се от реанимационни грижи и апаратна вентилация. Такива деца няма къде да се лекуват адекватно – нито в провинцията, нито в София. Няма болница, която да им предложи лечение от начало до край, с инфекционисти, работещи детски профил, детски реаниматори, детски невролози и интензивен сектор за изолация. Референтната лаборатория не разполага с достатъчно консумативи за изследвания, защото от години Националният център по заразни и паразитни болести е недофинансиран.

СЗО сочи, че случаите на морбили са нараснали с 300% в световен план, наблюдаваме продължаваща възходяща тенденция. Изтъкваните причини са различни – от липса на ваксини поради бедност и лоша инфраструктура до т.нар. антиваксърски движения в развитите държави. Какво е Вашето мнение и Вашите наблюдения като специалист?

Мога да говоря за това, което виждам у нас. Ваксини има, категорично. Те са безплатни, при личния лекар, и всеки има достъп до тях. Мястото на антиваксърите в конкретния случай изглежда преувеличено. Да, огромният брой заболели са неимунизирани, главно от ромския етнос, но сред тях няма осъзната антиваксинална резистентност. Явно, поне у нас, антиваксърските движения са представени от малко на брой хора, но поради тяхната кресливост изглеждат много. Всички, които следим техните изяви, забелязваме, че най-шумните между тях всъщност нямат деца, така че проблемът се корени другаде.

Липсват санкции за родителите, които не водят децата си на ваксинация, както и за личните лекари, които също ги „мързи“ да търсят активно тези свои пациенти и да съобщават за тях.

Какво би могло да се подобри на институционално ниво, за да бъде по-ефективна борбата със заболяването? А на индивидуално ниво, при всеки един лекар?

На институционално трябва да има реални санкции. Тежки глоби, съд. Учебните заведения – детски градини, училища и университети, трябва да се научат да действат по маниера на САЩ. Там тези институции се грижат сами за своите възпитаници и не вярват на „бележки“. Всеки, който кандидатства в елитно и държащо на реномето си училище, дава кръв, за да се провери ваксиналният му статус. Ако липсват антитела срещу конкретен антиген – ваксинира се.

На индивидуално ниво всеки личен лекар, при когото се установи повишена заболяемост от ваксинопредотвратимо заболяване, трябва щателно да бъде проверяван. Ако пък се докаже издаването на бележка за ваксиниране, без такова да е извършено, има юридически стъпки, които се предприемат в случай на документна измама.

А как можем да поощрим ваксинацията, включително и да се борим с дезинформацията според Вас?

Винаги съм казвал, че това трябва да става още в училище. В часовете по биология гимназистите трябва да учат подобни практически, житейски неща, за сметка на сложни биохимични реакции и ботаника.

Когато медиите обсъждат ваксините, трябва да спрат да търсят „и другото мнение“. За общоприети факти няма друго мнение. За медиите обаче съм скептичен. Там жълтото, шарлатаните и хомеопатите винаги ще бъдат по-рейтингови и по-канени от адекватните лекари и учени.

Допълнителна информация

В България съгласно актуалния имунизационен календар се провеждат задължителни профилактични имунизации и реимунизации на определена навършена възраст. Повече информация може да получите на официалната страница на Министерството на здравеопазването.

За жалби и консултации във връзка с оказване на медицинска помощ на всякакво ниво може да се обърнете към Българската асоциация за закрила на пациентите. Подробно описание на случая може да изпратите на jalbi@patient.bg, info@patient.bg или директно на адрес: гр. София, ул. „Бряст“ №7. От организацията обещават отговор до 24 часа.

В София отварят четири кабинета за безплатна ваксинация в Първа, Втора, Четвърта и Пета градска болница.