От Йоанна Елми и Иглика Иванова

Политическият постулат на XXI в. гласи, че идат ли избори, значи иде и вълна от дезинформация. Или поне така ще бъде, докато не намерим начин да усмирим Левиатана на социалните мрежи, от който самите ние сме част. Преди дни журналистката на „Обзървър“ Керъл Кадуоладър, която разкри мащабната схема на „Кеймбридж Аналитика“, заяви, че надали ще имаме честни избори, докато не потърсим сметка на социалните мрежи и тяхната роля в опорочаването на демократичния процес чрез дезинформация.

Именно това се опитва да направи ЕС в навечерието на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат в края на май. По данни на Евробарометър 83% от гражданите на континента смятат, че дезинформацията е заплаха за демокрацията, а 73% са притеснени от разпространението ѝ онлайн в периодите преди избори. Европейският съюз прави стъпки за борба с проблема от 2015 г. насам, а през 2018 г. онлайн платформите и рекламната индустрия се ангажираха с Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. В процес на изграждане е независима мрежа от проверители на факти, които трябва да улавят и опровергават дезинформацията. Полагат се усилия и в областта на повишаването на медийната грамотност.

Дезинформация, манипулация и профилиране, фалшиви новини

На първо място идва дезинформацията. Тя се състои в умишлено разпространяване на частично или изцяло невярна информация, чиято цел е да повлияе на публичното мнение и да скрие, заглуши или деформира истината.

След края на Студената война дезинформацията традиционно е част от арсенала на Русия. Информационната война, придобила съвсем различни измерения с интернет и социалните медии, е изрично посочена като инструмент във военната доктрина на Русия. В отговор през 2015 г. Европейският съюз създава Оперативна група  за стратегическа комуникация с Източното съседство, която публикува седмичен отчет на своя уебсайт EU vs Disinfo.

Манипулацията може да включва дезинформация, но и други похвати, включително микропрофилиране и таргетиране с цел създаване на персонализирани реклами, които целят да повлияят на мнението на избирателя на чисто емоционално ниво. Тази съвременна практика, която ползва предимно новите технологии, привлече вниманието на света с изобличаването на дейността на „Кеймбридж Аналитика“. Това е компанията, която използва незаконно събраните данни от милиони профили във Facebook за изготвянето на политически реклами по време на последните президентски избори в САЩ, както и на кампанията за Брекзит. Събраните данни дават достъп до определени личностни качества на потребителя, които са разпределени в категории като „невротизъм“, „политически пристрастия“, „религия“, „вяра в астрологията“, „отвореност“, „склонност към споделяне“. На базата на тези черти потребителите се таргетират с определен тип политически послания, например невротичните личности са податливи на страх от инвазия – тоест бежанците биха били подходяща тема.

Най-накрая се спираме за кратко и на фалшивите новини – понятие с широка дефиниция, което умишлено избягваме в този текст поради неговия пропаганден характер и употребата му от най-различни политически играчи. Конструкцията е любима още от Хитлеровата Lügenpresse, през рециклираните от Тръмп fake news, та чак до таблоидите на Делян Пеевски, които редовно използват подобен език в клеветнически и очернящи кампании.

Планът за противодействие на ЕС

В своето Съобщение от 26 април 2018 г., в което начертава европейския подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн, ЕК извежда следната дефиниция за дезинформацията: „доказуемо невярна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или съзнателно да се въведе в заблуждение обществеността, като последиците от това могат да бъдат в ущърб на обществения интерес“.

През есента на 2018 г. Комисията публикува мерки за гарантиране на свободни и честни европейски избори, съдържащи кодекс за реакция спрямо дезинформацията, който засяга онлайн гиганти като Google, Facebook, Twitter и Mozilla, и план за действие с дезинформацията.

Една от мерките, залегнали в плана, е създаването на национални звена за контакт като част от единна система за бързо предупреждение, която да изпраща сигнали за дезинформационни кампании в реално време. По този повод в България през март трябваше да заработи такова звено, или т.нар. контактна точка, в структурата на Министерския съвет. До момента информацията в това отношение е оскъдна.

Кодекс на платформите

Разпространяващите съдържание онлайн платформи – по-специално социалните медии, услугите за обмен на видеосъдържание и търсачките – са ключов фактор за разпространението на дезинформация онлайн. За това допринасят разнообразни фактори, заложени в дизайна на социалните медии: критериите, които алгоритмите използват, за да подредят по важност показваната информация, съвременният модел на реклама в цифрова среда, онлайн технологиите, като автоматизираните профили (т.нар. ботове), които изкуствено увеличават мащабите за разпространението на дезинформация. Ползвателите на социалните медии, разбира се, също имат своето участие – част от тях несъзнателно, други – в ролята на тролове.

С Брекзит и Тръмп в една година (2016-та), както и със случая „Кеймбридж Аналитика“, който бе сред доминиращите теми на 2018-та, правителствата смениха тона по адрес на платформите и се заговори за регулация и антитръстови мерки. Обявявайки предложението си за единен за ЕС Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, Европейската комисия акцентира именно върху разкритията относно Facebook и „Кеймбридж Аналитика“, „показващи как точно може да бъде злоупотребявано с лични данни по време на избори“.

Конкретни резултати

На 23 април т.г. Европейската комисия излезе с изявление, с което приветства усилията на онлайн платформите да се борят с дезинформацията преди европейските избори.

„Facebook и Twitter осигуриха свободен достъп до галерия на политическите реклами, а Google тества подобен вариант в момента. […] Независимо от това са нужни още технически подобрения, както и споделяне на методологията и данните на фалшивите профили. Това е нужен инструмент, за да могат експерти, проверители на факти и учени да извършат независима оценка. Същевременно изразяваме съжалението си, че Google и Twitter не са ни съобщили за напредък, що се отнася до прозрачността на рекламите, които се концентрират над определени проблеми (issue-based advertising) – тоест проблеми, които са обект на важни дебати по време на изборите. […] Все още има много за вършене. Очакваме следващите доклади за месец април, които да демонстрират прогрес преди европейските избори.“

В изявлението се съобщава за основни мерки, предприети от три големи платформи – Google, Twitter и Facebook – в месеците преди изборите. Google въвежда нова политика за изборни реклами и съобщава за премахване на значителен брой канали в нарушение от YouTube. Facebook стартира споменатата по-горе галерия на политическите реклами, която включва и Instagram.

Twitter от своя страна също обновява политиката си за реклами с политическо съдържание, като осигурява на Комисията данни за предприети действия срещу спам и фалшиви профили. В доклада не се споменава дали тези мрежи за дезинформация са повлияли на потребители в ЕС.

Въпреки важните стъпки Марк Зукърбърг категорично заяви, че платформата му не може да гарантира, че няма да има външна намеса в евроизборите.

„Със сигурност постигнахме голям напредък… Но не, не смятам, че който и да е може да гарантира това в свят, в който националните държави се опитват да влияят на избори. Не съществува стратегия, която може да приложим и да кажем: окей, проблемът е решен“, каза основателят на Facebook в началото на април.

Зависи от нас

Медийната грамотност е най-добрата превенция срещу политическата манипулация и влияние. Като за начало, дезинформацията не е просто съдържание, което не съвпада с личното ни гледище, както и т.нар. трол не е потребител, който просто има различно мнение.

Дезинформацията често се възползва от алгоритмите в социалните мрежи, които ни предлагат съдържание, подобно на това, което вече сме харесали, споделили или с което сме съгласни – това е т.нар. „балон“. Тя се публикува на сайтове, които имат вид на надеждни медийни източници; има сензационен характер, целящ да привлече вниманието на потребителя и да провокира силна емоция – гняв, страх и възмущение. Етикетирането, семплият изказ и краткостта са характерни.

Веднъж „клъвнал стръвта“, потребителят иска да научи повече. В много случаи дезинформацията е примесена с реални факти и новини с цел автентичност. Тя може да се разпространява от ботове, които бълват съобщения, статуси и коментари с идентичен характер и съдържание. Те могат да бъдат стотици, дори хиляди, а тяхната задача е да създадат впечатление, че историята набира популярност и обществено внимание.

Именно на този етап реални личности, нерядко с влияние и множество последователи, легитимират дезинформацията, споделяйки я в мрежата си. За алгоритмите няма значение дали съдържанието се споделя с цел порицание, възмущение или съгласие – важното е, че тази информация се разпространява.

Какво можем да направим?

На първо място, можем да търсим информация за авторите, собствениците на медията, нейната позиция. Доказаните специалисти в дадена област заслужават вниманието ни и тяхната експертност е важна, за да можем да си изградим информирано мнение. Светлата страна на интернет е, че ни предоставя инструментите, от които се нуждаем, за да бъдем самите ние проверители на факти.

Трябва да се абстрахираме и от емоционалната реакция, която често е основната цел на подобен тип съдържание: в разследването на британската Channel 4 Майкъл Търнбул, мениджърът на консултантската фирма „Кеймбридж Аналитика“, открито заяви, че ако си политик, не е нужно да печелиш спора с аргументи и факти, а просто да контролираш емоциите на електората.

И най-накрая, разпространението на невярно или умишлено изкривено съдържание, дори с цел заклеймяване и възмущение, е в услуга на дезинформацията и спомага тя да стигне до още по-широк кръг от хора. Вместо това можем да отделим време да споделим вярно съдържание или опровержение, спомагайки то да достигне до по-широк кръг от потребители.

Информационната криза продължава и няма изгледи да свърши скоро. Справянето с нея започва на индивидуално ниво. Спасяването на демократичния процес – също.

Заглавна снимка: © Tumisu

Тоест

Тоест

Интернет медия, финансирана и зависима единствено от вас – нашата критична и любознателна публика. Бавна, обмислена и честна журналистика. Без реклами и платени репортажи. Без подвеждащи заглавия и сензации.