„Германците слагат грип в аспирина.“ Епидемиите в човешката история

В разгара на върлуващата в Европа война [Първата световна война – б.р.] жителите на Балтимор – подобно на множество американци – изразяваха антигерманските си настроения, определяйки [испанския грип] като неморална, смъртоносна, дивашка болест, и разпространяваха слухове, че германски шпиони нахлуват в страната и разнасят заразата. Местен вариант на този слух е разказ за „медицинска сестра от германски произход“, която уж била хваната да разпространява вируси из болниците в Кемп Мийд и по-късно била екзекутирана.

Според друга конспиративна теория, която се основава на същите антигермански настроения, таблетките аспирин „Байер“ – германски патент – заразяват приемащите ги с вируса на грипа. Твърденията са толкова разпространени, че американската Агенция за обществено здраве тества таблетките и… разбира се, не открива нищо подобно.

Това са само два от примерите, описани от клиничния психолог Стивън Тейлър в книгата му „Психология на пандемиите“, в която се проследяват хронологията на здравните кризи, техните психологически последствия и как да се подготвим за следващо подобно събитие. В първата част на настоящия ни материал разгледахме по-далечните пандемии и някои от най-абсурдните вярвания, свързани с тях. В тази втора част се спираме на съвременни здравни кризи. Внимание – някои от тях може да ви се сторят подозрително познати. Все пак всичко ново е добре забравено старо.

Испанският грип

Разбира се, документи за реалното съществуване на медицинската сестра от Германия няма. Подобна липса на доказателства не пречи на лондонския „Таймс“ да публикува слух, че инфлуенцата от 1918 г. е „директно проследима до ползването на отровен газ от германските войски, последствията от който са довели до развитието на нов вид стрептококова инфекция“.

Пандемията от испански грип продължава около две години (1918–1920), а броят на жертвите варира между 17 млн. и 100 млн. души според различните източници. Първите случаи са засечени в САЩ, но поради Първата световна война цензурата в медиите не дава гласност на новините, с изключение на Испания, откъдето е и името на болестта. Поради това днес се спори, че по-удачното наименование е „инфлуенцата от 1918 г.“. При около 20% от инфектираните болестта има фатален край, с най-висока смъртност сред деца и младежи. На места има недостиг на ковчези и персонал, който да погребе телата.

Жертвите на пандемиите от грип през годините © Max Roser / Our World in Data

Фалшивите лекове не подминават и тази пандемия. Сред изброените в изследването на Тейлър са памучни кесийки с камфор, които се носят около врата; пакетирани продукти, например брашно, които се затоплят и се слагат на различни места по тялото срещу възпаление; „лекуване“ с листа от теменужки, гъша мас, чесън, рициново масло, чрез шмъркане на солена вода; горещи въглени със сяра или кафява захар, с които се окадява къщата; мас, примесена с камфор и хлороформ или с терпентин.

Оказва се, че поглъщането на опасни вещества също не е нова практика в настоящата пандемия от COVID-19. Тейлър цитира източник, който разказва за канадец, пил диводороден пероксид (перхидрол):

Дочул, че диводородният пероксид е ефективен убиец на бактерии, той решил да се презастрахова и купил бутилка с течността, от която изпил колкото могъл. Закарали го в спешното с пяна на устата, където лекарите, за щастие, го спасили от драстичното самолечение. Още по-добрата новина е, че човекът оцелява и след инфлуенцата, с която се заразява седмица по-късно въпреки пероксида.

„Джордж Х. Бидъл, стъклар и мияч на прозорци от Ванкувър, който по време на епидемията бил в постоянен контакт с хора и чието семейство се заразило с инфлуенцата, вярвал, че се предпазва, като посипва малко сяра на прах върху обувките си всяка сутрин, преди да напусне дома си“, разказва друг източник.

Тейлър изтъква, че множество производители и търговци изобщо не се свенели да извличат дивиденти от епидемията и пълнели вестниците с реклами за най-различни церове. Други се възползвали от ситуацията, за да увеличат продажбите си. Реклама на производителя на велосипеди C.C.M. Bicycle във вестник от Торонто например приканвала читателите да намерят спасение от препълнените и опасни обществени превозни средства, като си купят велосипед.

Маските също са били повод за народно недоволство, като дори се формира „Лигата на антимаскърите“ в Сан Франциско. За да стимулират населението да носи предпазни средства, властите са либерални в изискванията си от какъв точно материал да бъдат направени те. В ретроспекция надали най-различните платове и парцалчета, носени около устата, са били достатъчно надеждни – и със сигурност не са били на нивото на днешните медицински маски. Хората дори пробивали дупки в маските си, за да могат да пушат.

Съвременни примери

През ХХ в. има множество епидемии, заслужаващи да бъдат споменати. Холерата и тифът върлуват в окопите на световните войни например и са описвани подробно дори в литературата, като „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев, а в България е широко разпространена и туберкулозата, от която са загинали или се лекуват продължително в санаториум не една и две известни личности. Но няколко по-съвременни примера заслужават внимание по отношение на дезинформацията.

Тежкият остър респираторен синдром се появява през 2002–2003 г. ТОРС е „роднина“ на COVID-19, макар и да не причинява толкова сериозни щети на организма. Както при инфлуенцата от 1918 г., и през 2002 г. властите в Китай се опитват да скрият произхода и сериозността на болестта. Подобно на други здравни кризи, и през 1918 г. правителствата първоначално се опитват да отхвърлят сериозността на заплахата, за да не хвърлят в паника населението.

И тази „модерна епидемия“ има своите тъжни абсурди. Според едно проучване, цитирано от Стивън Тейлър в обширния му труд, жена в Китай слага парите си в микровълновата фурна в опит да ги дезинфекцира. Банкнотите, естествено, пламват. Бабините лекове също са актуални, като този път най-популярни са оцетът, кимчи или изобщо лютивите храни, и подобно на съветите за предпазване срещу съвременния коронавирус – дори пушенето. Хората наемат знахари, гърмят фойерверки, горят фалшиви пари и поръчват магически ритуали за защита. Дори се разпространява слух за дете чудо, което пророкувало, че супа от мунг боб ще предотврати инфекция – това довело до ръст в продажбата на зеления азиатски боб.

Бунтовете и недоволството, за които разказахме и в първата част от поредицата, са актуални и в съвремието:

През септември 2014 г. група от шестима здравни работници и журналисти изчезва след пристигане в село Уома, Южна Гвинея, недалеч от мястото, където избухва епидемията от ебола осем месеца по-рано. Делегацията е изпратена с цел да обучи жителите на селището как да се предпазват. Но вместо да посрещнат хората, които са им се притекли на помощ, селяните ги атакуват с камъни, сопи и мачете, защото вярват, че работниците разпространяват болестта. Те прерязват гърлата на участниците в мисията и изхвърлят телата им в селската цистерна, където са открити три дни по-късно.

Според доклад на ЮНЕСКО и Световната здравна организация един от основните дезинформиращи слухове покрай COVID-19 е, че външна сила разпространява заразата, за да навреди на определена държава. По време на епидемията от ТОРС пример за подобни слухове има в Австралия, а покрай свинския грип през 2009 г. се разпространява конспиративната теория, че терористи използват като биологично оръжие инфектирани мексиканци, емигриращи към САЩ.

Друго проучване пък сочи, че един от всеки петима американци вярва в конспирации за произхода на вируса, причиняващ зика. Подобно на настоящите неверни твърдения, че COVID-19 се разпространява от ваксината срещу заболяването, и за зика също се вярва, че се причинява от ваксини. Страхът от генномодифицирани организми намира място и в тази пандемия – друга дезинформация за зика гласи, че ГМО комари разнасят заболяването. Останалите теории са редовните рефрени: че зика се използва умишлено от правителствата за прочистване на населението; че нарочно се правят опити чрез болестта да се саботират Олимпийските игри в Бразилия; че е лабораторно създадено заболяване, за да се продават ваксини; че е терористичен атентат.

Пандемията с щастлив край

За една от най-смъртоносните епидемии в историята научавам, докато пиша този материал. Дори Тейлър не я споменава в книгата си. Известният понастоящем като азиатски грип тръгва от южна провинция в Китай през 1956 г. По това време държавата не членува в СЗО и не съобщава на световната общност за новооткритото заболяване. Новината се появява в британските медии за пръв път през април 1957 г., а през юни вече има първи случаи на заболели във Великобритания.

Финансови загуби и рецесия, обезщетения за заболели, затворени фабрики и училища – това са само част от вече добре познатите последствия, които не подминават и тази пандемия. В Щатите заболяването достига своя пик през октомври 1957 г., а зимната втора вълна е по-фатална за възрастните в сравнение с първата, която по-скоро засяга учениците, завърнали се в училище след лятната ваканция.

Това, което отличава тази епидемия от всички разгледани дотук, е, че разработката на ваксина започва почти успоредно с появата на първите случаи на територията на САЩ благодарение на предвидливия микробиолог Морис Хилман. Той проучва тревожната информация от Хонконг и така вирусни култури са предадени на американските производители през май 1957 г., като тестовете започват през юли същата година. До втората вълна през зимата фабриките в САЩ са произвели 40 милиона дози от ваксината. Макар в световен план жертвите да са между един и четири милиона, случаят остава в историята като единствената пандемия, предотвратена чрез ваксина.

Разбира се, дори две обширни статии не стигат да се разкаже за всички епидемии, преживени в човешката история. Но и няма нужда, защото градските митове, легенди и слухове се рециклират и повтарят, а човешките реакции на онова, което не можем да контролираме, са едни и същи всеки път. Както пише Албер Камю в „Чумата“ още през 1947 г.:

Бедите в този свят идат почти винаги от невежеството и доброжелателството, ако не е просветено, може да причини толкова пакости, колкото и зложелателството. Хората са по-скоро добри, отколкото лоши, но всъщност не там е въпросът. Те са невежи повече или по-малко и ето кое ние наричаме порок или добродетел; най-безнадежден порок наблюдаваме, когато невежеството смята, че знае всичко и има право да убива. Душата на убиеца е сляпа — няма истинска доброта, нито красива любов без възможно най-дълбоко проникновение. (Превод от френски Надежда Станева, изд. „Народна култура“, 1966)

Така че в заключение – нека си пожелаем повече проникновение и здрав разум. И изобщо, да сме по-зрели, тъй като историята познава много ситуации като настоящата. А следващия път, когато открием ново и скандално обяснение за някой феномен, да проверим дали пък случайно някой някъде вече не е казал същото… и как е отлежало то във времето.

Заглавна снимка: Спешна болница по време на испанския грип в Кемп Фънстън, Канзас, 1918 г. Източник: Националният музей на здравето и медицината, САЩ