Глобално село: Опозиции

През последната седмица много се говори за опозиции. И ако оставим настрана вътрешната политика на САЩ, темата „Брекзит“, преговорите в Афганистан и дори протестите в Судан, то думата опозиция се свързваше най-често с кризата във Венецуела. Този текст обаче не е за Венецуела, в която преди седмица опозиционният лидер Хуан Гуайдо се самоопредели за временен президент и положи клетва. Текстът е за други три държави, в които опозицията е сломена.

В Камерун нараснаха съмненията за легитимността на президентските избори миналата година, също както във Венецуела. Напрежението доведе до протести и призиви за смяна на управлението. Камбоджа е на крачка от санкции от Европейския съюз, каквито Венецуела търпи от дълго време, и то не само от Съюза. Главната причина – нарушаване на човешки права. Икономиката на Бахрейн пък разчита изключително на залежите от петрол, които бързо се изчерпват, и неотдавна излезе от политическа криза.

Освен това Камерун, Камбоджа и Бахрейн си приличат по дългогодишното управление на техните държавни глави и по начина, по който те се справят с опозиционните сили. Всяка от тях напомня с нещо на Венецуела, също както много други страни. Но Венецуела не присъства в статията заради приликите си с тези държави, а заради контекста. За да напомни, че когато властта нарушава правата на народа, народът посяга към властта.

Властите в Камерун арестуваха опозиционния лидер Морис Камто

Лидерът на Камерунското движение за възраждане Морис Камто и други представители на опозицията бяха арестувани след протестите в столицата Яунде и в търговската столица Дуала в края на миналата седмица, съобщи „Ройтерс“.

Стотици се включиха в антиправителствените демонстрации на опозицията, по време на които бяха ранени шестима и арестувани 117 души. Правителството на президента Пол Бия обвини партията на Морис Камто, че цели да дестабилизира страната. Наскоро то забрани протестите и оттогава военните често използват сила, за да разпръснат протестиращите.

Това бяха поредните демонстрации срещу 36-годишното управлението на Пол Бия след президентските избори в началото на октомври 2019 г., когато той спечели седми пореден мандат със 71% от гласовете, докато Морис Камто получи едва 14%. Изборите бяха помрачени от ниската избирателна активност и обвинения за измама, които партията на Бия – Народно демократическо движение, отрече.

Още преди обявяването на официални резултати протестиращи в столицата обвиниха Бия, че е спечелил нечестно. Изборите се състояха на фона на продължаващата криза в западните англоезични райони на страната, където през изминалата година нарасна напрежението между въоръжените сепаратисти и военните. В тази част на Камерун, на границата с Нигерия, военните сили се борят и срещу радикалната ислямистка организация „Боко Харам“.

През уикенда камерунци, живеещи в Германия и Франция, излязоха на протест пред посолствата на страната си в Берлин и Париж. „Амнести Интернешънъл“ призова за незабавно и безусловно освобождаване на Морис Камто. В своето изявление организацията за защита на човешките права определи ареста като сигнал за нарастващите репресии срещу лидерите на опозицията, правозащитниците и активистите в Камерун.

Камбоджа изиска ареста на лидера на опозицията при евентуалното му завръщане в страната

Премиерът на Камбоджа Хун Сен съобщи, че Министерството на вътрешните работи е получило заповед за ареста на опозиционния лидер Сам Рейнси при влизането му в страната, предаде Радио „Свободна Азия“. Лидерът на вече разпуснатата Национална партия за спасение на Камбоджа (НПСК) Сам Рейнси живее в самоналожено изгнание във Франция от 2015 г., за да избегне присъди за клевета, използване на фалшиви документи и подстрекаване към социална нестабилност.

Партията на Сам Рейнси беше най-голямата опозиционна партия в Камбоджа, където Народната партия на Хун Сен управлява от 1985 г. След заминаването на Рейнси на негово място застана заместник-председателят на партията Кем Соха, който през септември 2017 г. беше арестуван за предполагаем заговор срещу правителството. Два месеца по-късно Върховният съд в Камбоджа разпусна НПСК, позволявайки Народната партия да спечели всичките 125 места в парламента на изборите през юли 2018 г.

След изборите миналата година Европейският съюз заплаши да изключи страната от схемата „Всичко освен оръжие“, която позволява неограничен откъм мита и квоти достъп на най-слабо развитите държави до пазара на Съюза за всички видове стоки, с изключение на оръжия и муниции. Това е голяма заплаха за Камбоджа, която може да загуби достъпа до най-големия си пазар за износ на дрехи, от който печели милиарди евро годишно.

Въпреки че НПСК не действа на територията на Камбоджа, тя продължава да оперира в чужбина и Рейнси все още е неин действащ лидер. През април миналата година, по време на открит форум на партията, той обеща да се върне в Камбоджа през 2019 г., за да се бори за демокрация, въпреки заплахата от арест.

В началото на миналата седмица правителството на Камбоджа публикува изявление, в което предупреждава, че ако завръщането на Рейнси е свързано с НПСК, то правителството ще го разглежда като нарушение на решението на Върховния съд от ноември 2017 г. От изявлението става ясно също, че властите ще предприемат действия срещу всеки, който се идентифицира като член на партията.

Лидери на опозицията в Бахрейн с доживотни присъди

Върховният касационен съд на Бахрейн потвърди доживотните присъди срещу трима опозиционни лидери по обвинения в шпионаж в полза на Катар, съобщи „Ройтерс“.

Генералният секретар на опозиционната шиитска партия „Ал-Уафак“ шейх Али Салман и други двама висши служители бяха осъдени на доживотен затвор през ноември 2018 г. В изявление на партията се казва, че решението е взето по „политически причини“. Али Салман беше арестуван през 2015 г. и вече излежава присъда от четири години затвор за подбуждане към омраза и обида на Министерството на вътрешните работи. Другите двама служители бяха осъдени задочно.

„Ал-Уафак“ дълги години беше най-голямата юридически призната опозиционна партия в Бахрейн, която се застъпваше за ненасилствени реформи в страната, управлявана от сунитската кралска фамилия Ал Калифа. През юни 2016 г. Министерството на правосъдието в страната обяви, че е внесло искане в съда за спирането на всички дейности на шиитската партия с цел защита на сигурността на кралството. Месец по-късно партията беше разпусната, а активите ѝ бяха конфискувани.

До това се стигна след продемократичните протести от началото на 2011 г. за по-големи политически права на шиитското мнозинство. Протестите бяха прекратени със сила и тяхното потушаване доведе до повече от 35 жертви, а стотици поддръжници на опозицията бяха арестувани.

Ал-Уафак не участва в миналогодишните парламентарни избори през ноември. В своето изявление от миналия четвъртък „Амнести Интернешънъл“ призова властите в Бахрейн да отменят присъдата на шейх Али Салман и решението за разпускане на опозиционната политическа група. Организацията за защита на човешките права определи присъдата срещу бившия лидер на „Ал-Уафак“ като поредния гвоздей в ковчега на свободата на словото в Бахрейн, който превръща съдебната система в пълен фарс.