Китайска мечта

Следващият текст от поредицата ни „Китай отвътре“ е предговорът към последния роман на дисидента Ма Дзиен. „Китайска мечта“ излезе на английски в края на 2018 г., а на оригиналния китайски навярно ще се появи единствено в Тайван, както всички досегашни книги на писателя.

Роден през 1953 г., Ма Дзиен написва първите си книги в Китай през 80-те, но скоро става обект на преследване от комунистическите власти, емигрира в Хонконг, после в Германия, а през 1999 г. се установява в Лондон, където живее и до момента със съпругата си Флора Дрю, преводачка на книгите му на английски. На български са издадени романът му „Майсторът на фиде“ и дебютният му сборник с разкази „Изплези си езика“.

През ноември 2012 г., две седмици след заемането на длъжността генерален секретар на Китайската комунистическа партия, Си Дзинпин, заедно с останалите шестима членове на Постоянния комитет на Политбюро, посети Националния музей на Китай, намиращ се от източната страна на площад „Тиенанмън“ в Пекин, точно срещу Мемориалната зала на верния последовател на сталинския комунизъм Мао Дзъдун. В черни костюми, с безизразни лица, Си Дзинпин и шестимата му придружители се разходиха из мащабната експозиция „Пътят на възраждането“, която показва съвременната история на Китай от Първата опиумна война през 1839 г. до днес.

Началните фотографии и експонати хроникират всевъзможните унижения, на които е била подложена страната в колониалния период. Но от основаването на Китайската народна република през 1949 г., под властта на Комунистическата партия, всичко е само успехи. В цялото това огромно изложбено пространство не се споменава нито едно от политическите бедствия, предизвикани от Мао Дзъдун и неговите приемници: например Големият скок през 50-те години – безразсъдната всенародна кампания, вкарала Китай в ада на комунистическата утопия, по време на която над 40 милиона души умират от глад; или Културната революция – десетте години терор, който отнема животите на над 2 милиона; или клането на площад „Тиенанмън“ през 1989 г., когато Китайската комунистическа партия най-безскрупулно изпраща 200 хиляди войници срещу протестиращите студенти, искащи демократична свобода.

И извън Националния музей – във всички книжарници и класни стаи – историята след 1949 г. е изчистена от всякаква чернилка. Така Китай се принизи до общество без трагедии, в което съществуват само светли приказки.

След посещението в музея Си Дзинпин огледа насъбралите се около него марионетки и обяви своята „мечта за китайско национално възраждане“. Според него възраждането на китайската нация е нейната най-велика мечта и под ръководството на Комунистическата партия ще бъде построена една силна и процъфтяваща, модерна социалистическа държава. Оттогава този неясен лозунг се превърна в основа на управлението му.

Политическите гледища и похвати на Си Дзинпин са наследени от тиранина Мао Дзъдун – първата му работа беше да засили контрола върху властта, след което да наложи натиск и ограничаване на информацията, така че адът на комунистическия строеж да бъде описан като рая на още по-прекрасното бъдеще. Той направи себе си велик посредством лъжи и обещания. Само че тоталитарният лидер рано или късно се превръща в диктатор, докато накрая не се обвие с аурата на божество, на което всички ежедневно трябва да се кланят.

Докато пишех тази книга, Централният комитет на ККП премахна двумандатното ограничение за държавните глави, превръщайки Си Дзинпин в пожизнен председател; неговият „социализъм с китайски характеристики в нова епоха“ беше вписан в Конституцията; съвсем наскоро министърът на образованието обеща, че „сидзинпинската мисъл“ ще бъде включена в учебните материали и ще влезе в класните стаи, а оттам и в ученическите мозъци.

Китайските тирани от близката история никога не са се задоволявали да контролират само ежедневието на хората, а са търсили начини да проникнат и в мозъците им, като така извършват непрекъсната трансформация на китайците отвътре.

В действителност още през 50-те години Китайската комунистическа партия създаде фразата „промиване на мозъци“, която се използва с все същата актуалност и днес. Но утопиите винаги довеждат до антиутопии и лъжите все някой ден биват разбити от истината.

„Китайска мечта“ описва как след няколко десетилетия политическа пропаганда, насилие и лъжи китайците най-после са превърнати в претръпнала маса, неспособна да различи истинското от фалшивото. Мрачните спомени, останали в мозъците им, са заличени и заместени от удовлетворение от статуквото. Те приемат лъжите, че стремителното икономическо развитие на Китай е постигнато благодарение на ръководството на партията, а не на реално трудещите се хора. Комунистическата партия е тиранинът, който облагодетелства себе си, без да положи никакви усилия. Единствената ѝ работа през последните трийсет години след 1989-та беше да насърчава консумеризма и да засилва популизма – реално двете неща в ядрото на китайската мечта на Си Дзинпин: китайците да се превърнат в големи бебета, добре хранени и забавлявани, но без право да помнят миналото или да мислят самостоятелно.

За писателите най-важното е да изследват тъмнината и да казват истината. Написах „Китайска мечта“, за да изразя отвращението си от тази мнима утопия, която контролира огромен брой поробени хора.

От 1949-та насам Комунистическата партия провежда безспирни и всевъзможни кампании, целящи да лишат китайците от мислене, като напоследък те все повече напомнят на най-жестоките времена на Културната революция.

Макар и книгата ми да е изпълнена с абсурди, всички истории в нея са взети от реалността, която в Китай често надскача фикцията. Например червеногвардейските нощни клубове или колективните женитби на хора над 80-годишна възраст действително съществуват в обществото. Разбира се, неща като супата „Китайска мечта“ и чипа за контрол на спомените са плод на моето въображение. В опитите си да изразя по-висока литературна истина, моята стратегия е да си представя фактите още по-преувеличени.

Преди трийсет години написах първата си художествена книга „Изплези си езика“, която китайското правителство моментално изтегли от пазара, обявявайки я за „духовно замърсяване“. Всички мои следващи книги, фикционални или документални, бяха забранени. Нито едно списание или издателство вече не публикува историите ми. Дори името ми не фигурира сред китайските писатели. Още по-ужасното е, че през последните шест години китайското правителство настоятелно ми отказва достъп до Китай.

Разбира се, аз ще продължавам да пиша, пиша, пиша – също като бащата на Ма Даодъ в „Китайска мечта“. В убежището на китайския език ще продължавам да търся истината за историята насред мъглата на държавно наложената амнезия.

Разобличавайки безсрамието на деспотите и съчувствайки на техните жертви, осъзнах, че под авторитарното управление повечето хора са едновременно потисници и потискани. Надявам се, че историите ми ще накарат читателите да видят как ККП взима за заложници умовете и нанася рани на телата на хората и как с ежедневното нарастване на икономическото влияние на Китай властовите методи на ККП започват да разяждат цивилизовани страни от целия свят.

Изгнанието е един вид жестоко политическо наказание, но от друга страна, писането от Англия ми позволява да виждам по-добре мъглата от лъжи, захлупила родината ми, и да изразявам по-истинно усещанията си за епохата.

Въпреки всичко аз не съм станал песимист. Все още вярвам, че истината и красотата са надчовешки сили, далеч по-дълготрайни от тиранията. Надявам се, че когато децата ми станат на моята възраст, може би в някоя китайска книжарница ще се появят един-два от романите ми. Когато дойде този ден, Китайската комунистическа партия ще съществува единствено в прашасалия Национален музей. Надявам се, че тогава китайският народ вече ще е способен да се изправи пред кошмарното си минало и ще може да изрече истината, когато я види, без да се тревожи от евентуално отмъщение. Без ограничения душите на китайците ще могат да творят свободно и да преследват собствените си мечти.

Заглавна снимка: Плакат с 12-те основни социалистически ценности – набор от нови официални интерпретации на китайския социализъм, пропагандирани на XVIII Национален конгрес на Китайската комунистическа партия през 2012 г. Ценностите са: просперитет, демокрация, цивилизованост, хармония, свобода, равенство, справедливост, законност, патриотизъм, отдаденост, почтеност и приятелство.

Съставител на поредицата „Китай отвътре“ и преводач на всички текстове в нея е Стефан Русинов.