Когато атовете се ритат, магаретата си траят

Събития от последните няколко дни – като честването на националния ни празник на връх Шипка, работната вечеря на българския премиер с турския президент в Анкара, посещението на лидерите на ЕС в зоната на повишено напрежение от новата бежанска вълна и срещата между Ердоган и Путин в Москва – осветяват различни геополитически интереси в контекста на войната в Сирия.

Тържествата на връх Шипка, отменени официално заради опасността от коронавируса, все пак се състояха, а

президентът Румен Радев се отдаде на любовта народна,

въпреки че не беше пощаден и от агитки на управляващите. Той съзря съзаклятие на управляващите срещу традиционния събор на историческия връх: „България даде вчера един огромен принос към световната медицина – успя да изолира два различни щама на коронавируса. Оказа се, че софийският щам е много безобиден и там всякакви мероприятия на открито са позволени, докато щамът на Шипка се оказа много опасен и мероприятията се отмениха.“ Държавният глава видимо се опияняваше от „прозрението“ си и от приливите на патриотичен възторг, който предизвикваше появата му сред събраното множество.

Ден по-рано на руския сайт на движението „Двуглав орел“, свързано с олигарха Константин Малофеев и о.з. ген. Леонид Решетников – и двамата със забрана да влизат в България за срок от 10 години във връзка с разследването за шпионска дейност на движението „Русофили“, – се появи статия на Олга Решетникова „Коронавирус лети над Шипка“. В нея тя развива тезата, че „този 3 март е като кост в гърлото на властите“, които под влияние на американските и европейските посланици се опитват да отслабят влиянието на Русия в България.

И тогава просто се появи коронавирусът! Вярно, нито един случай на болестта не е регистриран в България, но българското ръководство знае къде точно живее този вирус… и не ходете при баба Ванга – той е на Шипка!

Така пророкува съпругата на бившия генерал от КГБ и директор на Института за стратегически изследвания към Президентството на Русия, когото свързаха с избора на генерал Румен Радев за президент на България. Разбира се, не е задължително да има пряка връзка между образния изказ на Радев и на Решетникова, но лошото усещане за епигонство остава. Както и за топлата връзка между българския държавен глава и аналитичния тръст на Кремъл.

На Шипка президентът Румен Радев препотвърди благодарността и признателността на българите към Русия и не пропусна да демонстрира, че битката му за България с управляващите продължава. „Шипка не е мястото да коментирам интригите на министър-председателя, защото тук възкръсва България, която неговото управление закотви на дъното на Европа“, заяви държавният глава от историческия връх.

В същото време премиерът демонстрира активност на полето на дипломацията.

В навечерието на националния ни празник Бойко Борисов замина спешно за Турция на работна вечеря с президента Ердоган. Целта на визитата му бе да уговори среща на върха между ЕС и Турция в София, посветена на конфликта покрай новата бежанска криза. В Анкара той не беше съпроводен нито от посланичката ни там Надежда Нейнски, нито от външната ни министърка Екатерина Захариева, а само от МВР шефа Младен Маринов и от „ефендито“, както министър-председателят нарече Вежди Рашидов пред журналисти в София. За турската столица Борисов тръгна с приповдигнато настроение да използва дипломация в стил „Кажи му аго, да му стане драго!“, но посредническата му мисия завърши с провал – Ердоган отказа да седне на една маса с гръцкия премиер.

На следващия ден започна обиколката на първите лидери на ЕС в Гърция, които инспектираха от въздуха ситуацията по границата с Турция и обещаха на премиера Кириакос Мицотакис 700 млн. евро и логистична подкрепа от „Фронтекс“ за охраняването ѝ. В България, където те спряха на връщане за няколко часа, Борисов повози Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел в джипа си, в който те с видимо любопитство слушаха монолога му, продължил и по време на последвалия полет с хеликоптер над българо-турската граница. После си размениха традиционни любезности и мартеници, поздравиха ни за националния ни празник и си тръгнаха.

А след неуспешната мисия на Борисов, за Анкара отлетяха председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и върховният представител на ЕС по външна политика и сигурност Жозеп Борел. На срещата, в присъствието и на външния министър Чавушоглу, е обещана допълнителна хуманитарна помощ от 170 млн. евро за уязвимите групи в Сирия. Борел изразил безпокойство, че Анкара дава зелена светлина на мигрантите да преминават границите ѝ. Турската страна отхвърли тези обвинения и отправи упрек към Шарл Мишел, че не дава конкретно предложение за решаването на кризата.

Турция твърди, че никога не е използвала бежанците като средство за политическо изнудване,

но сега Ердоган отвори границата си към Гърция, защото предвиждаше светкавичната реакция на европейските страни – каквато не би последвала, ако беше насочил вълната към България например.

Но докато ЕС е без обща позиция на страните членки за решаването на сирийския конфликт, от НАТО вече изразиха „пълна солидарност“ с Турция и настояха Сирия и Русия да спрат бомбардировките в Идлиб – последна крепост на подкрепяните от Турция бунтовници против режима на президента Башар Асад. Това се случва, след като външният министър на Турция е поискал в телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг да започнат политически консултации за задействане на чл. 4 от Северноатлантическия договор. А преди няколко дни американският президент Доналд Тръмп приветства идеята на Владимир Путин за среща на върха на петте страни – постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

Светът очаква развой на сирийската криза след срещата между президентите на Русия и Турция в Москва на 5 март, третата за тази година, но краят на войната в Сирия отново не се вижда. Макар че постигнатите споразумения според Владимир Путин трябва да сложат край на страданията на сирийския народ.

Възможно ли е мирно решаване на този конфликт с участието на толкова страни с различни интереси в арабската държава

и при изолация от преговорите на Сирийската национална армия и на кюрдите, е въпрос, на който трябва да отговорят световните лидери и международните наблюдатели. Тази перспектива обаче се отдалечава след проведеното разследване на ООН в Сирия и последвалите обвинения към Русия в извършване на военни престъпления в страната. Такива престъпления според международната организация са извършили и опозицията, и Турция в населените с кюрди райони на Северна Сирия по време на военната операция „Извор на мира“.

В момента е сигурно едно – нито Путин, нито Ердоган имат интерес от задълбочаване на кризата в арабската държава. Защото през април в Русия предстои провеждането на референдум за промяна на Конституцията, а турският президент има отворени фронтове и в собствената си държава: веднъж – от опозицията, която го пита какво прави в Сирия; втори път – от Партията на националистическото движение, чийто лидер Девлет Бахчели заплаши Ердоган, че ако „клекне“ пред Путин, ще оттегли подкрепата си за управляващата Партия на справедливостта и развитието и съответно ще предизвика предсрочни избори.

България също се оказа неподготвена за новата бежанска вълна

и няма позиция за решаването на близкоизточния конфликт, приета с резолюция на Народното събрание. Това обаче не пречи на премиера в една парламентарна република да приема посреднически мисии и да реализира политики, които не са подкрепени от парламента. Борисов лековерно разчита на достлука си с Ердоган, на когото е изгодно да хвали българския премиер и да го дава за пример на останалите европейски лидери – но без никакви гаранции, че в един момент няма да отвори границата си към България.

В състояние на нестихващи конфликти, на преливащи една в друга кризи в държавата и на постоянна вражда между първите държавни мъже, изработването на национално отговорна позиция изглежда мисия невъзможна. Както изглежда невъзможен консенсусът в парламента по отношение на режима на сирийския президент и на управляващата социалистическа партия БААС. България вече имаше остри разногласия по отношение на предприетите въздушни удари срещу Сирия през 2018 г. от страна на САЩ, Великобритания и Франция. А при започването на турската офанзива в Сирия се чудеше дали да прояви солидарност с ЕС, който категорично осъди военната намеса на Ердоган и поиска прекратяването ѝ в специална декларация – или да се прави на „умряла лисица“, за да не разваля комшулука си.

От Албания българският президент заяви, че има дефицити в политиката на ЕС по отношение на войната в Сирия, липсва и изграден капацитет за бърза и ясна реакция при застрашаване на външните му граници. Затова според Радев е необходимо да се изработи план за защитата им и за предотвратяване на хуманитарни кризи със средствата на дипломацията.

Мястото ни на геополитическата карта на Балканите и на Европа изисква гъвкава дипломация,

каквато нашите държавни мъже не са изучавали, нито са наследили родствено. Но въпреки това България е длъжна да има позиция и да не я променя дори при смяна на властта в държавата. От това дали ще успеем да запазим баланс в отношението си към Турция и Гърция, без да предаваме интересите на съюзниците си от НАТО и ЕС, зависи в голяма степен как ще се позиционираме в този сложен геополитически конфликт и дали ще успеем да предотвратим нахлуването на бежанската вълна у нас, която би породила нови вътрешни конфликти.

Заглавен колаж: Лина Кривошиева. Снимки: Wikipedia и Flickr