Когато дезинформацията се превърне в политика

Най-потресаващите лъжи са за COVID-19. Всички лъжат. Центърът за контрол и превенция на заболяванията, медиите, демократите, лекарите, не всички, но повечето, на които ни казват да вярваме. Мисля, че е заради изборите и за да не се възстанови икономиката, което пак е заради изборите. Писна ми.

Туитът на самопровъзгласилия се за „холивудски консерватор“ Чък Уолъри бе споделен не от друг, а от американския президент Доналд Тръмп. На фона на стотици хиляди загинали от новия коронавирус, множество свидетелства за борбата на медиците с болестта и кадри от претоварени болници по цял свят, подобни твърдения изглеждат абсурдни. Но доказателствата нямат значение – всички те са част от световния заговор. Именно там е силата на конспиративните теории, превзели общественото пространство в Съединените щати.

На 22 януари Тръмп увери американското общество, че „всичко ще бъде наред“, а администрацията държи положението под контрол. Той повтори същото твърдение в края на месеца, а през февруари обеща, че идването на пролетта ще сложи край на вируса. На 27 февруари президентът обяви: „И един ден, като по чудо, [вирусът] ще изчезне!“

Към днешна дата броят на починалите от коронавирус в САЩ е близо 170 000. Публикации в медиите подчертават, че новият коронавирус е взел повече жертви, отколкото Войната във Виетнам, атентатите на 11 септември и всички масови престрелки в страната, взети заедно. Данните сочат, че

броят на фаталните случаи щеше да е по-малко, ако САЩ бяха предприели ефективни мерки навреме.

След четири години на власт управленските похвати на Тръмп не са тайна за никого: той ръководи една от най-развитите икономики и демокрации в света в стил „риалити шоу“, бълвайки едно скандално изказване след друго, в люта борба с традиционните медии, които отразяват критично работата му. На свой ред американската общественост и светът са по-запознати с поредната ексцентричност на президента, отколкото с ключови политически машинации или важни законови промени.

Конспиративните теории в Съединените щати от години са неделима част от политическата стратегия за размиване на дебата и сериозно увреждат демокрацията и институциите – факт, който епидемията извади наяве. В случая последствията от дезинформацията бяха незабавни, тъй като вирусът покоси наравно вярващи и невярващи в болестта. Такъв е примерът с Брайън Хичънс от Флорида, който смятал, че епидемията е „фалшива криза“, докато сам не се разболял тежко.

Дезинформацията има последствия

Американският Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) съобщава, че сигналите за отравяне с почистващи препарати и дезинфектанти са се увеличили от началото на епидемията. Кандидат-президентът на демократите Джо Байдън заяви в реч на 9 юли 2020 г., че Доналд Тръмп е посъветвал гражданите да пият белина. Макар и Тръмп да намеква за използването на белина и ултравиолетовата светлина за лекуването на COVID-19, това изказване на практика не е вярно.

Една от техниките на бившия шоумен е, че той никога не заявява своите теории в прав текст, и именно такъв е случаят с дезинфектантите. На 23 април т.г. той спекулира по време на пресконференция, че трябва да се провери дали дезинфектанти могат да бъдат „инжектирани“ в тялото, например в белите дробове. Повечето му постове в Twitter, които разпространяват дезинформация, залагат на същия спекулативен език, който лесно освобождава от отговорност или може да бъде интерпретиран дори като невинна шега: „Не е ли интересно, че…“, „Някои хора мислят, че…“, „Чувал съм, че…“, „А дали не е възможно…“ и т.н. Президентът понякога споделя и изказвания, направени от други личности, без коментар към тях, или определени становища на любимите си медии, без теориите да издържат проверката на фактите.

Междувременно един на всеки трима души в САЩ е ползвал химикали или дезинфектанти, подлагайки на риск здравето си,

в опит да се предпази от коронавируса. Около 20% от запитаните американци са мили плодовете и зеленчуците си с белина и са използвали препарати за почистване, за да дезинфекцират ръцете или кожата си. Под 10% са пили или са си правили гаргара с почистващи препарати, сапунена вода или белина. От CDC подчертават, че е нужна единна стратегия за комуникация с обществото относно безопасното използване на дезинфектанти срещу SARS-CoV-2. Превенцията на заразата, се допълва в становището, трябва да бъде базирана на научни доказателства и координирана на национално, щатско и местно ниво.

Вирусите не се интересуват от политика

Подобна единна и координирана кампания изглежда трудно осъществима на фона на настоящия политически климат в САЩ. За броени месеци носенето на маска и самото съществуване на коронавируса бяха сведени до убеждения по партийна линия: едва 35% от консервативните избиратели се притесняват от вируса, в сравнение с 68% от либералите. Тези резултати са в противоречие с проучванията, които показват, че привържениците на републиканците са традиционно по-чувствителни към феномени, възприемани като заплаха. Президентът Тръмп не е в основата на тези тенденции, а е по-скоро техен продукт.

Както навсякъде по света, здравната криза ускори или извади наяве вече съществуващи проблеми. В своето мащабно проучване върху манипулацията и дезинформацията в САЩ харвардските учени Йохай Бенклър, Робърт Фарис и Хал Робъртс подчертават, че настоящата токсичност на американския дебат се дължи на натрупвания от последните десетилетия. От 80-те години насам дерегулацията на кабелните телевизии и отпадането на правилата за представяне на различни гледни точки по обществено важни проблеми в електронните медии създават ниша за предлагане на идеологически обагрено новинарско съдържание и постепенно водят до формирането на различни, конкуриращи се една с друга медийни реалности. Консолидацията на мрежата за разпространение е особено силна при десните медии, а изследването сочи, че

тази медийна екосистема е изключително склонна да разпространява дезинформация, включително идваща от чуждестранни източници.

Последствията от идеологическата интерпретация на истината обаче не са толкова видими в политиката, колкото когато става въпрос за наука – вирусите просто не се интересуват кой в какво вярва. Това вероятно е и една от причините платформи като Fox News кардинално да променят редакционната си линия през март – от отричане на сериозността на заразата и сравняване на COVID-19 с грип до това да наричат пандемията „здравна криза“.

Разривът между науката и политиката е най-видим в отношенията между президента Тръмп и един от най-изявените американски експерти в областта на инфекциозните болести – д-р Антъни Фаучи. Д-р Фаучи е член на американския Щаб за борба с коронавируса, сформиран в края на януари, и бързо попадна под светлината на прожекторите. Имунолог, завършил медицина в Университета „Корнел“, д-р Фаучи е носител на множество награди и има зад гърба си над 50- годишен опит в областта на здравеопазването.

Отношенията между д-р Фаучи и президента се влошават бързо през март и април, след като експертът отказва да подкрепи поредица противоречиви изказвания на Тръмп, сред които е настояването мерките да бъдат премахнати възможно най-бързо. На 12 април д-р Фаучи казва, че по-ранна реакция е щяла да спаси живота на много хора. На следващия ден Тръмп споделя чужд туит, който съдържа #FireFauci („уволнете Фаучи“ – б.а.), а в края на месеца открито заявява, че не е съгласен със становищата на специалиста. Два месеца по-късно пропастта между двамата е огромна: докато д-р Фаучи предупреждава, че се наблюдава „притеснителен ръст“ на заразени, Тръмп продължава да твърди, че „вирусът си отива“. На 7 юли президентът отново подчертава своето несъгласие с прогнозите на д-р Фаучи, че случаите в САЩ може да стигнат до 100 000 дневно. За първата половина на август среднодневният брой на новозаразените е над 52 000 души.

Дезинформационна зараза

„Анализ на над 25,5 млн. туита в рамките на 10 дни идентифицира 5572 акаунта, които действат координирано 6559 пъти, за да разпространяват дезинформация относно коронавируса за търговски или политически цели. В по-голямата си част политически мотивираната активност е в полза на десни правителства или партии“, се съобщава в австралийско изследване. Конспирацията, че вирусът е китайско биологично оръжие, е генерирала над 5 млн. импресии в Twitter и е координирано разпространявана предимно от профили в социалната мрежа, които подкрепят Тръмп, републиканците и друга конспиративна теория – QAnon, създадена през 2017 г. в платформата 4chan, според която съществува „дълбока държава“ с основна цел да саботира Тръмп.

Примерите обхващат целия свят – от Турция, през Саудитска Арабия, до Испания. Политическите публикации в социалната мрежа свързват вируса с крайнолеви или крайнодесни идеологии, но според проучването тези конспирации рядко напускат маргиналните кръгове, в които се разпространяват. За това обаче помагат традиционните медии. Таблоидните издания например споделят сензационни, но неверни слухове с цел привличане на читатели и по този начин предоставят платформа на конспиративните твърдения дори когато искат да ги осмеят.

Американският президент също споделя всякакви теории, защото това му носи популярност сред твърдия му електорат,

макар и последните данни да сочат, че (не)справянето с кризата води до сериозен спад в доверието към него. Това едва ли е изненада, след като Тръмп промотира хидроксихлорохина като лекарство срещу COVID-19, въпреки че неговата ефективност е под въпрос, а приемането му може да има опасни странични ефекти. Той се позовава на пасторка и лекарка, която вярва, че кистите на яйчниците са резултат от сънища, включващи полов акт с демони и вещици.

Когато дезинформацията се легитимира на толкова високо ниво, резултатите не закъсняват. Проучвания сочат, че американците, които се информират основно от Тръмп, са по-склонни да определят епидемията като „преувеличена“. За тази група е по-вероятно да е чувала за използването на хидроксихлорохин за лечение, а девет от десет души, които разчитат на Белия дом за новини относно коронавируса, са републиканци. Те са и най-враждебно настроени към медиите.

Нещо повече – дезинформацията изисква опровержение, което води до нейното повтаряне и последващо разпространение от легитимни медийни източници. Следователно приблизително еднакъв процент американци са получили информация от различни източници за противоречиви твърдения – за лечение с витамин С, изчезването на вируса през лятото или връзката между 5G мрежите и коронавируса.

Нищо ново на дезинформационния фронт

Изключително важна за разбирането на феномена остава историческата перспектива: конспиративните теории са неделима част от американската култура, а тъй като английският е универсален език, те се разпространяват по света. Заговорниците срещу Съединените щати се менят през вековете – от илюминатите в края на XVIII в., през убежденията, че австрийският император ще изпрати католици в протестантската република с цел да я превземе, или че британците са в икономически заговор срещу американците. В сюжета на подобни небивалици се променят само героите, но наративът си остава същият: „ние“ срещу „тях“; доброто, което трябва да се защити от злата сила.

Вторият важен фактор са социалните и икономическите условия. Общото между конспиративните теории и политиците е, че хората търсят в тях стабилност и решения за наболели обществени проблеми. Президентът Тръмп, който е типичен пример за харизматичен лидер, бе избран в момент на дълбока институционална криза и избирателите му го виждат като единствен спасител на държавата.

Колкото до конспиративните теории, според психолозите те предлагат прости обяснения на сложни явления,

предизвикващи безпокойство, гняв и други силни емоции. Тяхното предимството е, че говорят за действия, които са предполагаемо скрити от обществото, никой не ги е виждал и следователно няма доказателства, само слухове и спекулации. Тук на помощ идва и класическата логическа грешка, че „макар да няма доказателства, че е така, няма доказателства и че не е така“. Митовете гарантират устойчивост на тезата ядро (например коронавирусът е план да бъдем чипирани), тъй като всички доказателства и логически аргументи могат да бъдат отхвърлени като продукт на прикриването на самата конспирация.

Изброените характеристики на конспирациите ги правят отличен политически инструмент: ако вирусът е машинация на демократите, която цели да съсипе икономиката на САЩ и президента, няма как той да бъде обвинен, че не се е справил добре като лидер и е влошил ситуацията допълнително. Пропагандата предлага бягство от политическа отговорност и непробиваем щит за идеологически убеждения. От това би се възползвал всеки недотам добронамерен политик, който търси лична изгода.

Страшното в случая е, че няма как да знаем колко жертви на коронавируса са жертви и на инфодемията. Със сигурност обаче можем да кажем, че когато дезинформацията се превърне в политика по време на криза, рано или късно всички губят.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов

„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.