„Българското правителство се провали по отношение на Европейския зелен пакт“

Мартин Димитров е икономист, политик, депутат в 40-тото, 41-вото и 43-тото Народно събрание, като в последните две е бил съответно председател и зам.-председател на парламентарната Комисия по енергетика. Председател на СДС в периода 2008–2012 г., в момента е експерт по икономика и енергийна независимост в „Демократична България“.

Темата за цената на тока за бизнеса беше остро поставена на дневен ред от представители на индустриалния бизнес, а председателят на Камарата на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев заяви, че на българската борса има спекула, която обслужва интересите на енергийната мафия. Има ли наистина спекула в търговията и нерегламентиран обмен на предварителна информация за цената на електроенергията, както твърдят и някои експерти? И ще се реши ли проблемът с поисканите от КРИБ оставки на шефовете на борсата и на Българския енергиен холдинг (БЕХ)? Или е време прокуратурата да влезе и в енергетиката?

Бизнесът е на свободния пазар и най-вече се интересува от цената на борсата за сегмента „ден напред“. Ако погледнем цените на нашата борса в този сегмент от началото на годината, те са над средноевропейските, а в някои дни цената е втората най-висока в ЕС. Следователно имаме проблем. И решението трябва да търсим в управлението на енергийната борса, на БЕХ и бих добавил – в ръководството на Министерството на енергетиката. Когато имаш такива големи отклонения в цените в посока нагоре, е ясно, че управлението куца. А в такава ситуация се появяват и всякакви пороци.

За да конкретизираме – необходимо е разследване, но не съм сигурен, че прокуратурата ще свърши тази работа. Бих започнал с избирането чрез конкурс на нови ръководства на енергийната борса, на ТЕЦ „Марица-изток 2“ (скоро ще обясня защо) и бих закрил БЕХ, защото е паразитна структура, създадена да увеличи непрозрачността в системата. Това са действия, които трябва да извърши държавата. А отговорност за конкретните спекулации на пазара има и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и честно казано, от нея очаквам повече проверки и контрол, отколкото от прокуратурата. По простата причина, че на държавното разследване в този сектор му липсва необходимата за това компетентност. Докато КЕВР изгражда такъв капацитет отдавна и ако там решат да направят сериозни проверки, може да очакваме резултати.

Не звучи ли наивно в една дълбоко корумпирана сфера като енергетиката да се проведат честни конкурси за посочените от Вас високи мениджърски позиции? Публична тайна е, че през държавните дружества в комплекса „Марица-изток“ се източват огромни средства. От години – и не от едно правителство.

Проблемът с ТЕЦ „Марица-изток 2“ е, че когато цената на тока нарасне над променливите разходи на централата, тя невинаги решава да произвежда повече електроенергия, от което загубите се увеличават. Това, поне за мен, е сигнал, че тя може да бъде управлявана по-добре. А натискът за реформа ще бъде много силен, защото, когато цената на тока за тежката индустрия е над средноевропейската, това означава, че много предприятия губят своята конкурентоспособност спрямо европейските си аналози. Затова промените, които посочих, не са наивни, дори смятам да помогна на този натиск да се усили, защото в противен случай част от бизнеса, вече притиснат до стената, ще фалира, а друга част ще изпадне в трудно финансово състояние.

Кирил Домусчиев посочи като единствен облагодетелстван от тази спекула Христо Ковачки, свързван с руското енергийно лоби у нас. Защо над енергийния бос, който се представя само като консултант на фирмите си, е разпънат политически чадър и му се наливат десетки милиони левове за поддържане на студения резерв на системата?

По-важно от коментарите е да има алтернатива, да има изход. Ето още едно решение в отговор на Вашия въпрос – настоявам за нов открит конкурс за т.нар. „студен резерв“ на енергийната ни система, в който държа да участва и ТЕЦ „Марица-изток 2“, тоест сегашната ситуация може да бъде използвана добре за обявяването на нов търг. Нека го спечели този, който предложи най-добри условия, но задължително и с участието на държавната централа.

Колкото до конкретното лице, за което говорите, няма нужда повече от празни приказки и обвинения. Ние сме вече на етап, на който трябва да има разследване. Такова голямо отклонение на цените на енергийната борса показва, че има системен проблем, и това е достатъчно основание за истинско и сериозно разследване. И аз призовавам КЕВР да се заеме с тази работа, макар през април т.г. да изтичат някои от важните им мандати. Ако прокуратурата би могла да бъде полезна, въпреки че вече изразих резервите си към нейната компетентност в тази сфера, нека и тя да се включи в това разследване.

Искам да посоча още едно решение: през 2020 г. българската енергийна борса и по-точно сегментът „ден напред“ трябва да бъде свързан с румънската енергийна борса и – през нея – с още 21 страни. Това е ключово важно, защото ще спре девиацията в цените. Предупреждавам отсега обаче, че всички, които искат да си играят с цената на тока в България, ще бъдат против това свързване. Предстои ни важна битка и ако имаме късмет разумът да надделее, разполагаме с всички шансове това да стане през септември-октомври.

Същата тази мафия десетилетия се опитваше да държи страната ни в геополитическата орбита на Русия. Битката не е приключила, а два от големите енергийни проекти, определени от бившия президент Георги Първанов като „голям шлем“, бяха реанимирани от кабинета „Борисов 3“. Как изглеждат тези инвестиции в контекста на Европейския зелен пакт?

На шега ще ви кажа, че „голям шлем“ вече означава да се наложат едновременно европейски и американски санкции – натам вървят нещата с „Руско-турския поток“, както го наричам аз. Защото независимо че България се опитва да представи тръбата като част от вътрешната газопреносна мрежа, ако от ЕК поставят условие за спазване на европейските правила, страната ни ще бъде поставена в изключително неблагоприятна ситуация. Сега 80 или 90% от газопровода са резервирани от една фирма. И ако тя не може да използва повече от 50% от капацитета му, останалите няма кой да ги използва. Тогава на т.нар. „Руско-турски поток“ няма да му излезе финансово сметката. Към това трябва да добавим и възможните американски санкции, за които още никой не знае в какво точно ще се изразяват.

Колкото до проекта за АЕЦ „Белене“, оставам един от малкото, които не промениха мнението си за него през годините. А именно, че той не е необходим, че е ужасно скъп и сеизмично рисков. Може да се обобщи, че има отклонения от европейския курс на правителството и то ще си плати цената за това. Защото дълго време в кабинета прикриваха отношението си по тези теми и изведнъж смениха тотално курса.

Не изглежда ли шизофренично поведението на кабинета „Борисов 3“ относно Зеления пакт? В Брюксел премиерът заяви, че в следващите 10–15 години ще вървим към затваряне на замърсяващите мощности, а Народното събрание задължи правителството да поддържа функционирането на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“, независимо от становището на ЕК. Нещо повече – беше поискано властта у нас да не допусне ограничаването на въглищните централи в състава на БЕХ. Вашият коментар за това раздвояване на колективното управленско съзнание?

Според Регламент 943 на ЕП всички въглищни централи в Общността след 2025 г. не могат да получават повече дотации от държавата, което на практика означава, че трябва да бъдат затворени. Признавам, че съм изумен и все още не мога да разбера как българското правителство е пропиляло шанса да договори изключения, преходни периоди и разбира се, многомилионни компенсации – както направи Полша например.

И се чудя какво очакват управляващите, при положение че това засяга пряко 100 000 души, работещи във въглищните централи и техните семейства. И косвено – цената на тока и стабилността на енергетиката ни. Аз разбирам и подкрепям идеята, че трябва да вървим към екологични производства на електроенергия. Само че не можеш да затвориш с лека ръка въглищните си централи, без да договориш съответните компенсации. Още по-изумително е, че никой не поставя този въпрос на кабинета и не търси отговорност от властта по темата.

След като ЕК върна на България плана ни за енергетиката и климата със забележки, ние все още не сме приели конкретни мерки за преструктуриране на енергетиката и индустрията ни. Възможно ли е работодатели и синдикати да постигнат съгласие за цената на декарбонизацията на икономиката ни, след като бизнесът е против наливането на пари в най-голямата въглищна централа, а синдикатите защитават последната си твърдина в държавните дружества от енергийния комплекс „Марица-изток“?

Държавата отдавна трябваше да излезе с план за оздравяване на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Вместо това управляващите се правят на умряла лисица и говорят от време на време по темата без никаква конкретика. Оздравителен план трябва да бъде изработен в най-скоро време, макар и вече с огромно закъснение. И аз се опасявам, че единствената причина досега той да не бъде предложен, е, че сериозни фактори в България просто искат да оставят държавната централа да потъне.

А може би защото Борисов се страхува от протести на миньори и енергетици, които биха могли да съборят кабинета или най-малко сериозно да го дестабилизират?

Да, може би стратегията им е да отлагат проблемите с надеждата, че не те, а някой друг ще плати цялата цена – политическа, икономическа, екологична и т.н.

Зеленият пакт на Европа въвежда механизъм за справедлив преход и фонд, предназначен за регионите. Някои големи европейски градове поискаха от ЕК дори директен достъп до фондовете на ЕС за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. За България също са планирани около 1 млрд. лв. като първи транш от бюджета на ЕС. Възможно ли е заради бездействието на управляващите да изгубим тези средства?

Смятам, че българското правителство няма ясни позиции по Зеления пакт и от това ще загубим много. Щом ЕК иска тази бързина на преход към високи екологични норми, по-бедните страни като България и Румъния трябва да получат много по-сериозни финансови компенсации, за разлика от държави като Германия или Франция. И нещо друго важно: цената, която България трябва да плати в относителен план, е много по-висока, отколкото във високоразвитите европейски страни. Затова трябваше да има периоди на преход, но българското правителство буквално се провали.

Министерството на енергетиката няма пътна карта за поетапното либерализиране на енергийния пазар у нас, нито крайна дата за тази либерализация. В последните 5 години КЕВР задържаше чрез цената на тока опасността от спирала на инфлацията, но това не може да продължава. Необходими ли са промени в Закона за енергетиката и създаване на платформа за потребителите на електроенергия, на която да са качени всички цени? И няма ли за гражданите да бъде шок да се включат в този пазар без необходимата подготовка за това?

Либерализацията е неизбежен процес и трябва да се случи, но цените на свободния пазар за бизнеса сега показват, че имаме много нерешени проблеми. И трябва да ги решим, преди да подходим към либерализация на битовите абонати. Единственият човек, който съм чувал да има план в тази посока, е председателят на КЕВР Иван Иванов. Представете си в тази ситуация на свободния пазар какво би се случило, ако пристъпим към включването в него и на битовите абонати? До какво би довело това – до високи цени на тока и до отричане на целия процес на либерализация от страна на обществото.

Заглавна снимка: Стопкадър от гостуване на Мартин Димитров в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“