Каква енергетика ще развива България след края на въглищната ера? Този въпрос би трябвало да стои на вниманието на правителството от години, още повече след подписването на Протокола от Киото (1997) и Парижкото споразумение относно изменението на климата (2015) и предвид Конференцията на ООН по измененията в климата, която се проведе тази година между 2 и 14 декември в Катовице, Полша.

Едно от решенията за ограничаване на глобалното затопляне – рязкото намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух – поставя страната ни пред предизвикателството да предложи и реализира трайни политики в сектора и да създаде стратегия за развитието на енергетиката, в която въглищата вече да не са базова суровина.

В същото време в публичната дискусия по темата енергийната империя на Христо Ковачки остава извън фокуса на внимание. За предприятията на олигарха, за вредата от тях и дали има държавна протекция на неговия бизнес, разговаряме с Меглена Антонова – координаторка на кампанията „Климат и енергия“ към „Грийнпийс – България“.


Венелина Попова: Колко предприятия от енергийния сектор обхваща т.нар. „империя Ковачки“? Каква част от нея официално е свързана с името на известния бизнесмен физик и с колко от фирмите той е свързан опосредствано?

Меглена Антонова: В началото на 2018 г. публикувахме доклад, който анализира точно този икономически кръг. Според нашето проучване около 150–160 фирми с най-различен фокус могат да се свържат с името на Христо Ковачки. Но конкретно в енергийния сектор, който е основният генератор на приходи и печалби, но и на замърсяване, са около 19 дружества – тецове, топлофикации и мини.

ВП: В този доклад на „Грийнпийс – България“ предупреждавате, че бизнесът на Ковачки е пред фалит. Такава ли е картината и към края на 2018 г.?

МА: Бизнесът на Ковачки е на загуба доста отдавна. Това е принцип на работа на икономическата група – фирмите отчитат загуби поне от десетина години. Например към края на 2016 г. те имаха данъчни задължения към държавата в размер на 114 млн. лв. Тези неплатени данъци са им нещо като приход, по-скоро като държавна субсидия. А секторът би трябвало да плаща много голям данък заради негативния ефект върху човешкото здраве и околната среда. Държавата има големи здравни разходи, които на практика не се компенсират от тези дружества.

ВП: Как обяснявате това, че държавата не търси тези милиони левове от Ковачки?

МА: Прави впечатление, че икономическата група на Ковачки стои някак си в сянка. Когато става дума за въглищния сектор, се назовават най-вече държавната и двете американски топлоцентрали в района на енергийния комплекс „Марица-изток“. А рядко се споменава тази мрежа, която има доста значителен дял. Когато си говорим за бъдещето на сектора, трябва да споменаваме всички участници в него. Защото със затварянето на предприятия заради това, че оперират на загуба, ние обричаме цели региони, които са абсолютно зависими от въглищата. Ще дам пример с мина „Бобов дол“, която трябва да бъде затворена до края на годината, и стотици миньори ще останат без работа. В такъв малък район, който е бил зависим изцяло от този вид икономическа дейност, хората остават без никакви алтернативи.

ВП: Оказва се, че и държавата не е подготвена да предложи друга заетост. Защото бизнесът нито има интерес, нито е задължен да представи алтернативи на вредните и остарели производства.

МА: Точно в това е най-големият проблем. Ние много често говорим за спасяването на този сектор, но там оперират главно частни лица. В момента, в който спрат да работят на печалба, те без проблем решават да затворят производства. И остават след себе си погром: земи, които не се рекултивират, и хора – без никаква компенсация. Всъщност за нас от ключово значение е ролята на държавата, която трябва да има визия какво правим, когато тези частни играчи напуснат сектора. Те нямат социално задължение към гражданите – то е на държавата.

ВП: Но както виждате, държавата няма визия за бъдещето на най-голямата топлоцентрала на Балканите – ТЕЦ „Марица-изток 2“ – какво да говорим за цялостна стратегия за сектора…

МА: От районите, свързани с групата на Ковачки, може да видим какво ги очаква хората там, ако не помислим за алтернативи. Бизнесменът е нагледен пример как не трябва да посрещаме проблема и да го оставяме да се задълбочи. Нужни са проактивни действия, за да се избегнат подобни примери на други места.

ВП: Знаем, че този тип производства имат много негативни последици върху околната среда и здравето на хората. Може ли да кажем кои от енергийните дружества на Ковачки са най-вредни екологично?

МА: Когато говорим за тецове, има значение каква е гъстотата на населението в близост до тези инсталации и с какви мощности са те. Например от групата, която се свързва с Ковачки, ТЕЦ „Бобов дол“ е с най-голямата мощност. Но в същото време тецовете в Перник, Сливен, „Брикел“ в Гълъбово се намират в по-гъсто населени райони. Има различни моделирания, които показват какви са последиците от едно производство в зависимост от емисиите, от случаите на преждевременна смъртност, от причинените хронични заболявания, свързани с дихателната система, и др.

Имаше един доклад, публикуван наскоро от коалицията „Европа отвъд въглищата“, в който се правеше сравнение между различните енергийни предприятия в Европа. Групата на Ковачки не беше излязла напред в тези изчисления, защото всеки от тецовете е на различно дружество, тоест официално не може да се направи връзка между тях. Но ако се съберат емисиите и последиците от всички предприятия, групата на Ковачки също влиза в топ 30 на най-замърсяващите централи в Европа.

ВП:  А той плаща ли квоти за въглеродните емисии?

МА: Известно време неговите централи получаваха безплатните емисии, които България има. Остатъкът след запълването на тези квоти се заплаща. А сега забелязваме, че с новата реформа в системата за търговия с емисии цените им се покачват до такова ниво, че се засяга производството на електроенергия. Защото до миналата година емисиите бяха толкова евтини, че за въглищните централи закупуването на квоти не беше никакъв проблем. Но за една година цените им скочиха драстично, а прогнозите са, че ще продължават да растат.

ВП: Да, защото постепенно ще се намаляват квотите за въглеродните емисии…

МА: Всъщност това е причината дружествата на Ковачки да искат да си диверсифицират горивото в централите, тоест да горят не само въглища.

ВП: Както ТЕЦ „Бобов дол“ и „Брикел“ вече поискаха да горят нефтошисти, биомаса и отпадъци. А как обяснявате становището на РИОСВ – Стара Загора, че няма нужда от оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), за да разреши промяната в комплексното разрешително на „Брикел“?

МА: Ние обжалваме в съда това решение на Регионалната екоинспекция, защото смятаме, че промяната на горивото в една инсталация е сериозна промяна. Особено в такава, която исторически е строена само за горене на конкретен вид въглища, каквито са лигнитните от Източномаришкия басейн. Това, че се променя горивото, ще има ефект и върху околната среда, и върху човешкото здраве. В този район градове като Раднево и Гълъбово имат проблеми с въздуха и точно затова на „Брикел“ не беше позволено от Изпълнителната агенция „Околна среда“ да увеличи мощностите си през 2015 г. Основен аргумент на Агенцията и на съда беше, че в района вече има толкова високо ниво на замърсяване, че включването на още мощности ще бъде рисково от екологична и здравословна гледна точка.

ВП: Вашата партньорска организация „За земята“ скоро изнесе данни, според които един мегаватчас електроенергия, произведен в ТЕЦ „Марица-изток 2“, струва на държавата около 93 евро здравни разходи, докато в страните от Европейския съюз те са средно 53 евро. За „Брикел“ правено ли е подобно изследване?

МА: Може да се изчисли на базата на емисиите. При ТЕЦ „Марица-изток 2“ се покриват и двата критерия за  такова изследване – голяма базова мощност на централата и разположение в близост до населени места. Моделирането на емисиите, отделяни от производството на електроенергия, показа, че те стигат чак до Гърция. Но топлоцентралата „Брикел“ е с малка мощност и затова не сме правили подобен анализ.

ВП: Повече от десет години поставям въпроса за закриването на брикетната фабрика. Защото брикетите, произведени в „Брикел“, са своеобразни малки екобомби, а горенето им е вредно. Но всички се позовават на социалния ефект от раздаването на брикети като помощи на енергийно бедните у нас. Това може ли да бъде сериозен аргумент срещу закриването на фабриката на Ковачки в Гълъбово? Ето – чухме, че в страни като Германия отдавна има контрол върху всеки комин и върху потреблението на твърди горива за бита. У нас проблемът излезе на дневен ред едва след като започна да се отчита известно замърсяване на въздуха в София.

МА: За нас проблемът с енергийната бедност е сериозен, защото хората по никакъв начин не са стимулирани да излязат от тази зависимост. Тя се задълбочава, но не променя качеството им на живот. Това, което може да спре производството на брикети, е стандарт за въглищата [от които се произвеждат брикетите – б.р.], поне за България. За съжаление, производителят може да продължи да изнася брикетите в държави, в които няма подобен стандарт. И у нас той все още не е създаден, затова е трудно да се контролира такова производство. А със сигурност не само брикетите, но и всички български лигнитни въглища са със лошо качество.

ВП: Според Вас има ли чадър от страна на държавата върху фирмите на Ковачки в енергийния сектор? Бизнесменът от доста години (а от тази – и Ахмед Доган) получава десетки милиони левове от Енергийния системен оператор (ЕСО) за поддържането на т.нар. „студен резерв“ в системата. И как да си обясним, че в конкурсите за него участват само тецове, които трудно биха могли да печелят от продажба на електроенергия, тъй като производството им е скъпо и нерентабилно? За този вид държавна помощ за остарелите централи организацията за екологично право ClientEarth сигнализира Европейската комисия миналата седмица.

МА: Студеният резерв е много голям проблем. От една страна, самите правила на търговете са насочени към това да могат само такъв вид производства да участват в тях. От публични данни пресметнахме, че някъде от 2013 г. насам за този резерв потребителите у нас са платили 96 млн. евро, които влизат в цената на електроенергията. Това, което ни кара да мислим, че има политически чадър, е фактът, че дори и в ситуация, в която някои от свързаните с Ковачки тецове не включиха поисканите мощности (както през 2017 г.), те продължиха да получават пари за „студения резерв“. Ние водим дело с ЕСО, защото ни отказаха информация каква глоба е била наложена на дружествата.

ВП: Преди дни вие информирахте медиите за решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия за открит въгледобив от находище „Алдомировски въглищен басейн“ в община Сливница. Мината трябва да захранва с гориво ТЕЦ „Бобов дол“ – основен замърсител в Югозападна България, което поражда сериозна загриженост за здравето на хората в района. Това предизвика протести на жителите на три села. Как можем да променим факта, че бизнесът на олигарсите в България стои над интересите и здравето на гражданите?

МА: Искрено се надяваме, че будните хора в района, където се планира концесията за тази мина, ще покажат, че когато си търсят правата, техният интерес трябва да застане над този на бизнеса. Да вярваме, че такова ще бъде и решението на съда. Това е поредният пример, който показва, че въобще не се мисли за развитието на енергетиката отвъд въглищата и остарелите технологии. В края на 2018 г. сме, наскоро излезе Доклад на междуправителствения панел за климата, в който се казва, че имаме 12 години, за да ограничим до минимум вредните емисии. И съответно отварянето на нова мина е в абсолютно противоречие с тези изисквания.

Заглавна снимка: Стопкадър с Меглена Антонова на Форум КЛЮЧе

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.