На второ четене: „Евелина“ от Франсис Бърни

Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.

„Евелина“ от Франсис Бърни

подзаглавие „Историята за навлизането на една млада жена в обществото“, превод от английски Златина Сакалова, изд. „ЖАР – Жанет Аргирова“, 2018

Франсис Бърни, родена през 1752 г., публикува социалната сатира „Евелина“ анонимно. Това е нейният дебют, но не и първият ѝ опит в писането. Историята на предишната ѝ книга е символична за времето си. Бърни изгаря първия си роман, усещайки натиска на тогавашното общество, което смята, че писането не е занимание за една дама. Тя се притеснява и от реакцията на баща си, но все пак продължава да твори. Така се появява „Евелина“, без да е подписана от писателката, и постига сериозен успех. Малко след това се разкрива истинското ѝ авторство. Бащата на Бърни така и не приема напълно нейната кариера – например противостои и на поставянето на пиесите ѝ на сцена.

Бърни пише „Евелина“, когато е на 26 години. Постижението ѝ не е толкова впечатляващо, колкото това на Мери Шели, написала „Франкенщайн“ и изобретила научната фантастика на 18. Но пък без силното влияние на Бърни, автори като Джейн Остин едва ли щяха да съществуват. Докато четях, няколко пъти се сещах за възрастта на писателката, когато е написала тази социална сатира. В романа някои герои имат остър ум, непритъпен от ръжда дори като го четеш толкова векове по-късно. Разбира се, това се очаква от жанра – и все пак някои от наблюденията са толкова фини, че успяват да изненадат.

Героинята, дала името на романа, е 17-годишната непризната дъщеря на английски аристократ. Тя е отгледана в провинцията от преподобния мистър Виларс, близък на починалата ѝ майка, който ѝ е дал възможно най-доброто образование и я е наставлявал. Когато обаче Евелина е поканена да се присъедини към приятелско семейство, което се отправя към Лондон, градът е точно толкова вълнуващ за нея, колкото са объркващи порядките му. Изтънчените маниери, които се изискват от нея, са съвсем нови за Евелина.

Историята е написана под формата на писма – най-често адресирани от Евелина до мистър Виларс. Епистоларната форма е доста популярна за онова време и си спомних защо е толкова убедителна – чувстваш се, все едно лично ти надничаш да разбереш повече.

Известна част от романа се движи точно от невежеството на Евелина по отношение на социалните правила. Най-голямата каша обаче се забърква, когато тя се натъква на баба си по майчина линия, разбрала съвсем наскоро, че има внучка, и дошла в Англия от Франция, за да я търси. Поредица от събития, някои – комични, други – доста сериозни, ще доведат до това момичето да се срещне с част от семейството си, което е от по-ниска прослойка. Тук проличават и жестоките класови предразсъдъци в Англия. Сюжетът продължава с искането на Евелина баща ѝ да я признае за своя дъщеря – което ще ѝ осигури големи средства, освен че ще изчисти името на майка ѝ.

Самата тя е типична героиня за романите от онова време. С други думи – съвършен ангел, истинска дама, изтъкана от добродетели, а на това отгоре е и толкова красива, че всеки мъж по пътя ѝ се влюбва в нея. Самата тя се влюбва само в един от тях – лорд Орвил, който осигурява задължителния романтичен елемент в книгата. Езикът на Евелина обаче е по-остър от очакваното за един ангел. Това, което я превръща от стеснителна девойка в млада жена с характер, е именно нежеланото внимание на мъжете около нея. Самата тя казва:

Всъщност безмерната суетност на този мъж ме предизвика да проявя сила на характера, която досега не съм подозирала, че притежавам. Не можех да търпя той да си въобразява, че съм на негово разположение.

Всеки от тези мъже иска да я грабне за ръка или да я принуди да се качи в каретата му. Докато тя в началото смутено мълчи, към края на романа отвръща на един от обожателите си така:

Вашето мнение, сър, относно брачен или свободен живот по никакъв начин не ме засяга. Така че не се напрягайте да обсъждате различните им достойнства.

Сюжетът се движи от нежеланието ѝ да бъде „инструмент, макар и невинен“, когато хората около нея си позволяват да използват името ѝ или самата нея, както намерят за подходящо. Това ме кара отново да се върна към биографията на авторката – и не само покрай нейния властен баща. Бърни приема да влезе в английския двор, защото си дава сметка, че като неомъжена жена на 33 години, която иска да продължи да се занимава с това странно действие – писането, ѝ трябват самостоятелност и доходи (общо взето това, което и Вирджиния Улф, нарекла Бърни майката на английския роман, посочва като необходими условия за една жена да пише). Така тя създава за себе си необичаен за времето живот – още преди късния си брак.

Мисля за връзките между тези истории – реалната и измислената – и за жените, които търсят пътя си и самостоятелността си. Поне доколкото, естествено, това е било възможно тогава (в романа някои от най-важните неща за Евелина се решават, докато тя не е в стаята). Междувременно един от мъжете в романа в разговор казва: „Не ми е ясно защо, по дяволите, жените трябва да живеят над трийсетте, само се пречкат на другите хора.“

Отношенията между мъжете и жените понякога са потиснически, друг път стават повод за забавление на гърба на предразсъдъка. Бърни – също като Остин – говори с ирония за идеята, че четенето е женско занимание. Както един джентълмен, засрамен от непознаването на Хораций, обяснява: „Ами, заради ездата иии така нататък наистина на човек не му остава много време за четене дори в университета.“

Мисля си, че книгата е ценна като показател за развитието на литературата и на романа в частност, но и на отношенията между мъжете и жените. Надявам се, че с повече читатели книгата ще има и ново издание, при което тя да премине още един коректорски преглед, който ѝ е необходим. Този роман обаче е повече от исторически документ и всъщност най-важното поне за мен е, че е писан за забавление на своите читатели.

Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на „ЖАР – Жанет Аргирова“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.