Първата ферма за октоподи: Пет въпроса

В Испания предстои да отворят първата ферма за октоподи, която ще убива по милион от тези животни на година. Обществеността реагира бурно – например с подписка срещу това. Колкото повече подробности излизат, толкова повече притеснения намират публичен израз. Наскоро BBC публикува статия по повода, в която се говори за редица етични проблеми около тази ферма.

Струва ми се, че причината толкова хора да изразяват мнение е, че

в популярната култура се отвори пространство за тези същества – за разлика от много други.

В последно време се появиха безкрайно интересни книги с изследвания за октоподи (на български е издадена „Душата на октопода“), а по тази тема е и филмът „Моят учител октоподът“, спечелил „Оскар“.

За някого като мен, на когото това е любимото животно, всяко отиване в книжарницата може да е повод за радост. Преди няколко години за октоподите имаше две-три книги, а вече са споменати в много популярни заглавия и постоянно научаваме все повече за тях.

Неведнъж съм чувала „не мога да прочета или гледам това, защото ще спра да ям октоподи“. Няма как да не ми стане тъжно от подобно твърдение.

Хомо сапиенс, мислещият човек, съвсем съзнателно отказва да мисли по трудни теми, защото… така е по-лесно.

Според мен имаме задължение да разсъждаваме за начина, по който живеем – особено когато е буквално въпрос на живот и смърт за други същества. Именно заради това искам да задам няколко въпроса, които ми се струва важно да не пропускаме около тази тема.

Въпросната ферма съществува единствено защото има пазар за нея.

Всяка година ние убиваме хиляди тонове октоподи.

(1) Ако фермата действа единствено като посредник на нашите желания, проблемът не са ли нашите желания?

Като алтернатива на убиването на октоподи в ледена вода се предлага по-хуманен начин, а именно… Да се удрят по главата, докато умрат. (2) Можем ли наистина да твърдим, че съществува хуманен начин да се убие животно, когато смъртта му е ненужна?

Светлана Алексиевич казва, че е човешко право да не се учиш да убиваш.

(3) Ако аз не мога да понеса да убия с удар по главата животно, за да го изям за вечеря, етично ли е да оставя друг човек да го прави вместо мен?

Ако пък предпочитаме да ядем диви октоподи, нека не забравяме, че хората в момента ядат повече морски животни от всякога. Съществуват данни, че по този начин

до няколко десетилетия ще успеем да убием цялата риба в океаните.

(4) Кое е по-съществено: да отгледаме деца, които ще очакват да видят морски животни в чинията си – или в океана?

Беше повдигнат въпросът за интелигентността на тези животни. Те използват инструменти; разпознават хора и имат любимци сред тях и такива, които не харесват; решават различни задачи, конструирани от нас. Между другото, Испания е на едно от първите места в Европа по отглеждане на прасета за храна – вид, който се привързва към хората също толкова лесно, колкото и кучетата, и който според някои данни е по-интелигентен от тях. А впрочем е и също толкова чист, колкото тях.

Но ако бъдем истински смели, ще си зададем въпроса: (5) има ли значение каква е нашата човешка дефиниция за интелигентност? Защото нека забележим, че мерим интелигентността единствено спрямо конструирани от нас тестове, а не спрямо това, което прави животното в собствената си среда? Или всъщност

колко е умно едно живо същество, не би трябвало да има отношение към правото му на живот?

Докато размишляваме по тези въпроси, нека не забравяме, че според официалните данни на най-големите асоциации на експерти диетата без животински продукти е здравословна за всички фази на живота, включително за бременни и за атлети.

Наясно съм, че това са не просто въпроси, а огромни предизвикателства – към културата на хранене, към възприети от поколения идеи за мястото на различните животински видове в човешката йерархия, към консуматорските решения на съвсем всекидневно, банално ниво.

За над 80 милиарда животни годишно, които губят единствения си живот заради нашите решения обаче, това изобщо не е банален въпрос – а фундаментален.

Говорим за населението на Земята, умножено по над 10 (като това са единствено животните, отглеждани за месо във ферми, без да се брои риболовът или онези животни, които умират в производството на яйца и мляко).

Именно тук е проблемът, а не в частния случай на фермата за октоподи. Нека размишляваме върху него със сериозността, която дори само числото на убитите животни изисква от нас.