Ревизоро в годината на Плъха

… И какво, ако прясно избраният министър на околната среда и водите не е експерт в областта – важно е кого не трябва да закача премиерът Борисов. А с това Емил Димитров Симеонов, брандирал се с прякора Ревизоро, е съвсем наясно.

Там, откъдето е тръгнал – Движение „Гергьовден“, са такива, знаещи. От известно време Ревизоро е паркирал във ВМРО, от чието име е втори мандат депутат от Шуменския избирателен район. Но все пак „Гергьовден“ и ВМРО бяха партньори и за изборите през 2001 г., и в КТБ коалицията „България без цензура“ през 2014 г. – заедно с едни земеделци за пълнеж. Това е друго качество на „гергьовденци“ – флуидни са. Ако в началото вървяха заедно със Слави Трифонов, днес си партнират с ГЕРБ за избори.

Димитров надделя над други две кандидатури на ВМРО –

на зам.-председателя на партията Искрен Веселинов, лидер на парламентарната група на „Обединените патриоти“, и на настоящия зам.-министър на екологията и водите Николай Кънчев. Според парламентарни слухове Веселинов е бил отхвърлен, тъй като на негово място е щял да влезе човек на „Атака“ от листата на „Патриотите“, а партията на Волен Сидеров сега е извън парламентарната група, макар и във властта. Кънчев, също кадър на ВМРО, който никога преди това не е работил в сферата на екологията, отговаря за управлението на отпадъците, а МВР в момента води разследване за вноса на боклуци от Италия – бизнес, в който участва и мафията. Оказа се, че Кънчев разписал вноса на ония 25 тона отпадъци, складирани в Плевен.

Потвърждава се практиката да се използват коалиционни партньори за ракета носител на кандидати за министри, зад които стоят надпартийни обръчи и интереси – както беше случаят с Нено Димов, чиито корени не са от ВМРО, и министъра на икономиката Емил Караниколов, номиниран от… „Атака“. Така при евентуален публичен фал коалиционният партньор обира негативите – заедно с дежурното оправдание за „политическото лице“.

„Политическо лице“

Този израз от политическата лексика, камуфлажна по своето естество, е един от най-безсрамно откровените. Той е не просто снизхождение, а оправдателна присъда за всичко, което смята и предстои да извърши новият министър. Той е „лицето“ на всичко, което обществото не вижда и което „приятелските медии“ и завладени институции не позволяват да вижда: задкулисните договорки, коалиционните споразумявания, „услугите“, офшорните сметки, назначенията на „калинки“.

За разлика от много други „политически лица“, които са управлявали – в т.ч. и от предшественика си Нено Димов, Емил Димитров притежава едно важно умение (освен че е добър игралец на народни танци) – комуникативен е. Също като Бойко Борисов, и при него не е важно какво прави, а какво ни говори, че прави. Не защото е ходил на курсове по креативна комуникация и импровизация, може си го. На това му вродено умение се дължи и наложеният бранд, че е „борец с корупцията“. В парламента, при избора му за министър, се похвали, че е извадил на светло част от сивата икономика като ревизор и шеф на митниците, обясни, че ще бъде „администратор“, а „никой друг освен премиера не може да реши кризата с водата на Перник“.

Бенгалски огън

Също като Борисов, с когото се познават от правителството на НДСВ–ДПС, и той е майстор на конспиративните внушения и умело ги използва. Достатъчно е да се прочетат доминираните от Аза му „Митнически дневници“ – трилогия, въпреки че заемаше поста директор на Митниците при кабинета „Сакскобургготски“ едва половин година. Тогава той също беше външен за системата човек и неуспял кандидат-депутат от коалицията „ВМРО–Гергьовден“. В типичния си припрян стил, който понякога се бърка с курназлък, Емил Димитров обикаляше на нощни мисии с джипа си и със своята заместничка Богдана Джонова – негово персонално назначение, за да бори контрабандата – и ръсеше закани. Първите му няколко дни на поста се помнят с голяма серия уволнения и странни преназначавания, които според коментарите тогава прочистват системата от едни кръгове в услуга на други (свързвани с „Мултигруп“, сред подпомагащите царя и НДСВ) и връщат „основните каналджии по митниците“.

Припомнянето какво свърши Емил Димитров, когато е бил назначен в сфера извън преките му компетенции и професионален опит, илюстрира как се справя в непозната среда и с неприсъщи задължения. Резултатът може да бъде метафорично представен чрез пиротехническите ефекти на „бенгалския огън“ – пукот и краткотраен блясък.

Сега вероятно си е взел поуки.

Няма да обикаля язовирите, нито да прелита с хеликоптер над тях – МВР и ДАНС проверяват обемите на комплексните и значими язовири по разпореждане на главния прокурор Иван Гешев. Въпреки че те са 53 на брой и се следят пряко от МОСВ чрез Дирекция  „Управление на водите“ и четирите Басейнови дирекции. Но някак по-така звучи, като се каже, че МВР и контраразузнаването се правят на нивомери.

Няма да се занимава с боклуците, защото премиерът Бойко Борисов поиска едногодишен мораториум за вноса им. Целта е в това време да се проверят горивните инсталации, да се види дали те затварят устройствата за видеонаблюдение и дали спазват т.нар. „дълбок ОВОС“, обясни по БНТ бившият екоминистър и настоящ депутат от ГЕРБ Ивелина Василева. През това време текат разследвания на вноса на боклук, а наред с това съдът задължи МОСВ да обяви публично кой какви отпадъци е внесъл в България през 2017 и 2018 г., след като първоначално Изпълнителната агенция за околна среда и водите отказа тази информация на „Капитал“.

Ревизоро няма да се занимава и с вецовете, защото Борисов възложи на министъра на икономиката да провери каква питейна вода ползват.

И изобщо… няма никакво значение как ще се казва министърът на околната среда и водите

в третото правителство на Борисов – дали Кънчев, Димитров, или когото изтегли папагалът от шапката с имена. Евдокия Манева, екоминистър в кабинета на Иван Костов и заместник-министър в първото правителство на Борисов, заяви по БНР, че е стъписана от решението за Ревизоро:

Помислих си, че това е някакъв ход да се закрие Министерството на околната среда и водите. След това погледнах с оптимизъм на това предложение и си казах, че Емил Димитров е човек с много широк спектър на подготовка – от хореография до лобизъм за видни олигарси (чрез един закон за горивата през 2018 г. – за „Лукойл“ и Валентин Златев , чрез друг – за братя Домусчиеви и др. – б.а). Може би това е нестандартното решение в състояние на криза.

Нестандартно решение в кризисна ситуация, с която правителството няма как да се справи,

е наистина Емил Димитров. Той ще закърпи комуникационно положението до падането на този кабинет, което изглежда все по-вероятно да се случи тази година. Такава роля игра некомпетентната като министър на здравеопазването Десислава Атанасова, която довърши мандата на предишния – д-р Стефан Константинов, в първия кабинет на Борисов. Сега обаче водната криза в Перник, сушавата зима, която се очертава, и мръсният въздух са за „ГЕРБ и Ко.“ като четвъртия конник на Апокалипсиса.

Макар Емил Димитров така да е създал мита за Ревизоро, че в медиите след избора му се появиха заглавия като „Ревизоро подхвана язовирите и водната криза“ – това няма как да стане, защото не знае откъде да ги подхване.

Но винаги може да изиграе едно граовско.

Заглавна илюстрация: © Александра Димитрова