Двете самиздатски списания от времето на комунизма „Глас“ и „Мост“ са многократно цитирани и анализирани в българския печат, но историята на създаването им досега е описана твърде откъслечно. В поредица, посветена на независимите издания от 1989–1990 г., Татяна Ваксберг се връща назад, за да възстанови една картина, позабравена дори и от създателите си: как се прави самиздат? Историята, каквато не сте я чели.

<< Към част четвърта

„Сега да не ни изкарате активни борци против комунизма“, шеговито казва Владимир Руменов, художник на корицата на самиздатския „Мост“. Горе-долу по същия начин реагират и повечето от останалите участници в цялата авантюра: като за нещо, което си е струвало усилието, но не е кой знае какво. Говорят с думите на Александър Кьосев, автор в първия брой на „Глас“: „Този опит беше скромен, но достоен.“

Няма да се съгласим.

Сканирано писмо от Христо Радевски

Писмо от поета Христо Радевски по повод първите броеве на „Глас“ и „Мост“, с характерните за времето хлъзгави изречения

Опитът е достоен, но съвсем не е скромен, дори и ако тръгнем да сравняваме двете тънки списания с тоновете самиздатска литература, произведени от героичната Полша. Ето защо: в България двама души с помощта на седем активни помощници и с моралната подкрепа на още десетина автори успяват да произведат общо 10 книжни тела в рамките на само седем месеца. Това е огромен количествен резултат, ако го съотнесем към броя на хората, ангажирани в производствения процес. Да наречем опита им скромен би означавало да прехвърлим върху тях отговорността на всички, които не са ги изпреварили или поне последвали, за да удвоят и удесеторят тази продукция.

В посткомунистическия период за „Глас“ и „Мост“ се пише като за братя близнаци: едновременно. Този подход е разбираем, но ощетява историята откъм прецизност. Двете издания може и да са еднакви по физически формат, политически генезис и технологичен процес, но те имат различно литературно лице и различно графично оформление.

Владимир Руменов

Изданието на Левчев „Глас“ има по-видим политически публицистичен уклон. В него са публикувани почти всички политически лидери на бъдещия СДС – некомунистическата опозиция, която ще бъде създадена чак през декември 1989 г. Изданието на Сугарев „Мост“ е поетическо, макар и да съдържа остри публицистични текстове на своя издател или интервюта с дисидента Вацлав Хавел.

„Глас“ се придържа към правилото да има различна корица за всеки нов брой, всяка от тях – дело на един и същи художник, Стефан Десподов. „Мост“ залага на една и съща корица за всички книжки, излезли през първата година – това е рисунката на Владимир Руменов.

Корица на руския самиздат „МетрОпол“, художник Борис Месерер

От втория брой „Мост“ публикува и илюстрации на Николай Майсторов, а на читателите се съобщава, че изданието приема вече не само ръкописи, но и графики. Нищо общо с руския опит, където художниците по правило отсъстват от иначе обилния самиздат – предимно заради разпространената технология на пишещата машина, в която те не намират място. Изключението е във вече цитирания „МетрОпол“, излязъл еднократно и прославен с едничката рисунка на Борис Месерер, представляваща емблемата на списанието – грамофон, както и с четири (от близо 800-те) страници илюстрации на Анатолий Брусиловски, изрично поръчани от автора на стиховете Генрих Сапгир.

Макет на втората корица на „Глас“, дело на Стефан Десподов

Графичното оформление на двете български издания е онова, което рязко ги отличава от традициите на руския самиздат и ги приближава до полските, чешките и унгарските аналози. Илюстровано списание, оформено със специално създадени за него графични произведения, е нещо, което полската публика чете в нелегалната литературна периодика, като „Запис“ или „Пулс“, но дори и там рисунките са прерогатив на корицата, докато във вътрешните страници на списанията се публикуват по-скоро снимки (за разлика от десетките комикси и буквално хилядите книги, където в пълнота се вижда художественият размах на полския самиздат).

Но най-важното, разбира се, си остава текстът – знакът, че поезията може да бъде и на барикадите, както пише Едвин Сугарев в първия брой на „Мост“. Знак и за това, че българската комунистическа пустиня започва да се движи, както пише в първия брой на „Глас“ Владимир Левчев.

Да се чуди човек, че само преди някакви си 29 години промяната е могла да започне именно от литературата.

Действащи лица в създаването на „Глас“, независимо списание за литература и публицистика


• Владимир Левчев, издател и разпространител, тогава редактор в издателство „Народна култура“
• Стефан Десподов, художник на корицата, тогава художествен редактор в издателство „Народна култура“


• Елисавета Мусакова, авторка, асистентка, машинописка, архивистка, тогава научен сътрудник в Института по проблеми на изкуствознанието на БАН
• Борис Ангелов, съветник за технологията, тогава сътрудник в Института по зоология в БАН
• Васил Начков, адвокат

Действащи лица в създаването на „Мост“, алманах за експериментална поезия


• Едвин Сугарев, издател и разпространител, тогава научен сътрудник в Института по литература на БАН
• Владимир Руменов, художник на корицата, тогава фондохранител в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“
• Николай Майсторов, илюстратор


• Пенка Ватова, авторка, асистентка, машинописка, архивистка, редакторка на библиотека „Мост“, тогава научен сътрудник в Института по литература в БАН
• Борис Ангелов, съветник за технологията, тогава сътрудник в Института по зоология в БАН
• Васил Начков, адвокат

Татяна Ваксберг

Татяна Ваксберг

Журналистка за Дойче Веле, Радио „Свободна Европа“ и Le courrier des Balkans. Авторка на документалния филм „Технология на злото“ и на книгата „Милошевич и трибуналът“. Преводачка на Александър Солженицин и Варлам Шаламов. Вярва в независимата журналистика и взискателния читател.