Стратегия и зрелища – част втора

<< Към част първа

Религиозен фундаментализъм и руска пропаганда

Темата за Стратегията навлезе в общественото полезрение за пръв път след становище на Светия Синод на Българската православна църква. Патриаршията използва случая, за да поиска защита на детето от момента на зачатието, тоест забрана на абортите, както и защита на „традиционните ценности и устои на българското семейство“. По този начин наративът за традиционни ценности и устои, които на практика винаги са различни според изповядващите ги групи, секти, консервативни кръгове и религиозни общности, за пореден път бе изказан като заявка за държавна политика. Що се отнася до въпросните ценности, достатъчно е да припомним, че страната ни е на челно място в ЕС по брой извънбрачно родени деца. Освен това в България, където Църквата и държавата са разделени, подобно становище, което не каза нищо конкретно и прояви претенции за директна намеса на религията в образованието и правото на жената да разполага с тялото си, има ясна цел – буря в чаша вода. В крайна сметка Стратегията се превърна просто в основание за поредна атака срещу основни човешки права и свободи от страна на Патриаршията.

Срещу Стратегията се обявиха и две други религиозни организации – „Общество и ценности“ и „Поход за семейството“. И двете организации имат изявени позиции против правата на жените и правата на ЛГБТ общността. „Поход за семейството“ е зад организацията на шествия срещу „София прайд“. „Общество и ценности“ е срещу правото на развод и „надигащия се империализъм на западните сили, чиито правителства не искат нищо по-малко от това да колонизират идеологически семейството“.

„Името на председателката Михаела Джоргова може да бъде открито в различни декларации, подписвани от паството на апостолическите църкви, за вземане на страна в църковните борби между „легендарния“ пастор апостол Георги Бакалов, основател на „Апостолска реформирана църква“, и „Прелом“ и други борещи се за мястото му проповедници. Бакалов водеше в България шведския пастор Улф Екман (преди няколко години Екман стана католик) за масови „изцеления“ по стадионите. Джоргова е подкрепяла Бакалов през 2012 г.“, разказват Петър Карабоев и Георги А. Ангелов за „Дневник“ още миналата година, когато същата организация е начело срещу приемането на Истанбулската конвенция. Именно в България се провежда успешна кампания срещу този документ, засягащ човешките права. Това подчертаха в края на миналата година от Европейския парламентарен форум за населението и развитието в доклада „Възстановяване на естествения ред: визията на религиозните екстремисти за мобилизирането на европейските общества срещу човешките права за сексуалност и възпроизвеждане“.

Но дезинформацията, която наводнява социалните мрежи, далеч не е нова. Още през 2012 г. идентични наративи се разпространяват из форуми, а по-късно – и в мрежи от блогове. Общите точки са анти-Европа, анти-САЩ, или в случая – скандинавските страни, докато Русия е представена в положителен план. Специално що се отнася до отнемането на деца от родителите им, подобна информация е налична в руски блогове, анонимни уебсайтове и платформи, като тя отново датира от години, макар предупрежденията, които отправя, да са за неминуемо бедствие и внезапност. Снимки и материали, разпространявани от администраторите на българската Facebook група срещу Стратегията, могат да бъдат директно проследени до руски източници, като те също се въртят във виртуалното пространство от 2012-та насам.

Проследяване на източниците на агитационните материали срещу Стратегията за детето 2019–2030 г.

През 2016 г. „Ню Йорк Таймс“ разказва за вълна от дезинформация именно в Швеция, която по това време обмисля военно партньорство с НАТО: „Твърденията са тревожни: ако Швеция, която не е член на НАТО, подпише сделката, съюзът ще складира тайно ядрени оръжия на тяхна територия. НАТО ще нападне Русия от Швеция без съгласие на шведските власти. Войниците на НАТО, които се ползват с имунитет, ще изнасилват шведски жени безнаказано. Всичко това е невярно, но дезинформацията стига до традиционните медии.“ Изданието цитира и говорителката на шведския министър на отбраната: „Хората не бяха свикнали с това и се изплашиха, питаха се на какво може да вярват, на какво трябва да вярват.“

От България до Норвегия и Швеция

Д-р Банова не отрича, че Стратегията трябва да бъде обсъдена и някои притеснения може да имат почва. Но като напълно безпочвени обвинения тя определя нападението срещу страни като Норвегия и Швеция, които се демонизират.

„Бих искала да обясня на онези, които ги е страх и вярват в тези заплахи, че от споделянията на родители те не могат да разберат какво се е случило. Единственият документ, от който могат да разберат защо шведските или норвежките социални служби са извели определени деца или дете, е съдебното решение. Както в Швеция, така и в Норвегия, и в България, вероятно и в Русия, мерките за закрила окончателно се постановяват от съда, със съдебно решение. Социалните служби могат да правят само предложения и доклади. Съдията е този, който решава дали детето да бъде изведено. Така че моля хората, колкото и да са емоционални, колкото и да са негативно настроени, просто да прочетат поне едно съдебно решение, в което се дават истинските причини за постановяването на мярката извеждане от семейството.“

Преди няколко години от Националната мрежа за децата успяват да анализират семейните политики в различните европейски държави, разказва д-р Банова. Според нея Норвегия е страна с изключителни семейни политики, като в това влизат и данъчните облекчения, семейните помощи и отпуските както за майките, така и за бащите. Влизат здравни и социални услуги и различни форми на подкрепа – ясли, центрове, детски градини. Сред тези семейни политики тя посочва създадените от държавата възможности за жените да развиват своята кариера, въпреки че имат две или повече деца. Такива социални политики изискват всеобхватна интеграция на усилията на отделните сектори в държавната политика. И всъщност Стратегията за детето има такава цел.

Анна* е българка, омъжена за швед, с когото имат едно дете. „Не познавам хора с отнети деца, нито слухове за извращения и т.н., каквито се носят в България. Всички са много мили и се отнасят с разбиране – акушерки, педиатри, работещите в детската градина, съседи. Имах прекрасна бременност, раждане, въобще всичко е на много високо ниво и се чувствам спокойна, въпреки че както навсякъде, и тук чуваме по новините за различни случаи. Но дори това е, от една страна, успокояващо – да знам, че стане ли нещо, се разследва и стига чак до новините, а не се покрива. Познавам обаче хора, израснали в приемни семейства (familjhem), и те много си ги обичат. Повечето са дошли като деца бежанци без родители. Това е всъщност нещо, което се пропуска у нас, защото ние нямаме имигранти и не се сещаме за такива случаи. А добавя към високите статистики“, разказва тя личните си впечатления за „Тоест“.

Анна казва, че е запозната с функционирането на приемните семейства, тъй като тя и съпругът ѝ са искали да приютят дете. „В Швеция виждането е, че никое дете не бива да стои в институция и дори да е изведено само за няколко дни, трябва да бъде настанено в истинско семейство. Критериите за тези семейства са доста високи и най-вече гледат икономическото състояние, за да са сигурни, че семейството не го прави от материални интереси, а с цел реална помощ. Аз лично се отказах да ставаме приемно семейство, защото не ми хареса, че детето трябва да поддържа контакт с биологичните си родители, тоест и аз трябва да поддържам, пък не знам тези хора какви ще са.“

Според Анна още миналата година bTV са представили подвеждаща информация: „Те показват голям екран с огромни червени цифри и букви: 58 890 родени, 58 200 сигнала и 21 848 отнети деца. Разбира се, че зрителите ще си представят как за всяко дете в страната ще има подаден сигнал и половината ще бъдат отнети. Видях и коментари, че 40% от децата в Норвегия се отнемат. Това не е така. Общият брой на децата на възраст между 0 и 17 г. е около 1 милион (цитираните от bTV 58 890 са родените през 2016 г. – б.р.) и на фона на това 58 000 сигнала са около 6%, от които една трета от децата се извеждат от семействата им, а останалите над 30 000 деца получават друг вид грижи от социалните служби, като консултации на семействата например. Тоест 2% се отнемат, а не 40%. Това е голяма разлика.“ Тя подчертава, че официалните данни за Норвегия и Швеция са сходни.

Според Анна друг фактор е и дефиницията на деца, в която влизат и младежи между 16 и 19 години, много от които са деца на бежанци без пари или дом или на родители с психически заболявания. Важен е и капацитетът на бюрократичната система да обработва сигнали, смята тя. Според нея ефективната работа на институциите прави възможна обработката на огромно количество сигнали. Тя е съгласна, че в скандинавските страни изискванията са високи и телесното наказание е криминализирано, но ако се вземат предвид изброените технически фактори, статистиката придобива друг смисъл.

Шведското право посочва, че макар социалните служби да имат право да действат незабавно по подаден сигнал, за да защитят дете или младеж в спешна ситуация, те трябва да посочат значителен риск за здравето или развитието на детето или младия човек, който е дефиниран в закона, както подчертава и д-р Банова. В подобни случаи родителите имат право на безплатен адвокат, както и детето, като разходите се поемат от държавата. В практиката се посочва, че в случай на сериозни претенции от страна на социалните служби, които не отговарят на реалността, в рамките на съдебния процес родителят има право да се позове на свидетели и да представи каквито документи намери за добре.

Що се отнася до Норвегия, по темата вече говорихме миналата година в материала на Александър Детев, посветен на Барневернет. „При тази изострена обществена чувствителност, според мен беше важно и удачно в медиите да бъде даден контекст за това как действат службите за закрила на детето в други държави по принцип. Щеше да бъде може би по-трудно да изпаднем в морална паника, тип „Норвегия краде наши деца“, ако все пак знаехме, че извеждането от дома се практикува със сходна честота в други европейски държави, включително България, и навсякъде е енергично и съвсем естествено оспорвано от родителите: в някои случаи – с право, в други – не“, коментира журналистката Мария Спирова, която живее във Великобритания и следи активно темата.

Социалните служби в Норвегия насърчават мерки за подкрепа. Според статистиката около 60% от децата, с които работят службите, получават подкрепа за грижите в семейна среда, в своите домове. 20% са доброволно настанени в приемни домове, други 20% – в домове, със съгласието на родителите. В едно изследване се подчертава, че семействата, които са в контакт със социалните служби, често живеят в изключително тежки социални условия и се борят с маргинализация във формалната или неформалната си среда, например семейство, приятели, отношения със съседите, образование, работа, дом. Солидни доказателства подчертават социалните неравенства между семействата, които са обект на работата на социалните, и тези, които не са.

Проучването, извършено от учени от Университета по приложни науки и Университета по науки и технологии в Норвегия сочи, че „много от проблемите и нуждите на децата и семействата се обясняват с различни разстройства и с факта, че мозъкът на детето не е развит добре поради лоши грижи и вредни родителски практики. Тези открития, разбира се, са важни за работещите в системата на социалните грижи, но от перспективата на социалните класи съществува етично предизвикателство, ако тези обстоятелства получат твърде голямо внимание“. Учените подчертават, че фактори като бедност, социално изключване и други, в т.ч. и културни, които водят до вредни за детето практики, зависят от социалния статут на семейството и неговата социална идентичност.

Остра нужда от диалог

Родителите, дошли на протеста на 11 май, не бяха нечетящи, невежи българи. Напротив – те бяха хора, чели твърде много. Остава въпросът обаче какво точно са прочели и какво продължават да четат, с кого разговарят, защо се страхуват. Притесненията около Стратегията за детето, които много родители виждат като основателни, може да имат своята почва, но обществената истерия, разразила се около тези притеснения, е проблем. На първо място, защото тя почива на чисто невярна информация. И на второ, защото, когато се появи истерията, надеждата за конструктивен диалог и разрешаване на проблема си отива. И боят настава. Някак не е редно две страни, които на практика искат едно и също – сигурен, стабилен и качествен живот за децата в България – да не могат да разговарят една с друга по никакъв друг начин, освен с епитети, заплахи и крясъци. Това е равносилно на гражданска война – за щастие, все още виртуална.

Не на последно място поставяме въпросителна пред самите институции, които гузно мълчат в предизборен ступор. Защото работа на държавата е да защити проект, над който тя самата е работила и в чието създаване е участвала активно, подчертава д-р Банова. Работа на държавата е и да обясни на своите паникьосани граждани защо една информация е надеждна, а друга – не. Защо един проект е важен и защо той ще помогне на семействата в България, а няма да им навреди. Или да даде възможност на гражданите си да изразят своите тревоги цивилизовано, в рамките на демократичните процеси. И да бъдат чути.

Но работата на държавата не се свежда само до реакция. Всъщност това е големият проблем в случая, който ще остане в историята като „Истерията около Стратегията“. Когато дезинформацията и произволното правосъдие се превърнат в метод на управление, гражданите неизбежно губят доверие в институциите, които трябва да представляват техните интереси. Когато всички новини са смесица от истина и неистина, когато едни факти се потулват, а други се използват за пропаганда, когато правосъдието важи за едни, а за други – не, гражданите неминуемо осъзнават, че закони всъщност няма. И не най-правият, най-справедливият, най-честният и най-информираният оцелява. В джунглата оцелява най-силният.

Случващото се около Стратегия за детето 2019–2030 г. е физическото проявление на болестта на един народ. В ситуацията могат да се изброят всички възможни дефицити: на медиите като адекватен арбитър и проверител на факти, на институциите като посредник между гражданите и закона, на образованието, което трябва да възпитава безмилостно критично мислене и култура на употреба на информацията онлайн и офлайн, на българските граждани като демократични единици, които умеят да вървят напред посредством компромиси в различията си.

Изброените организации, личности, партии и интереси вероятно ще се „облажат“ от страха на родителите. Десетки въпросителни остават. Но едно е кристално ясно – уплашеният, предаван множество пъти от държавата българин е уязвим. И това е едва началото.

* Името на нашата сънародничка в Швеция е сменено по нейно желание.

Заглавна снимка и видео: © Йоанна Елми