Съвременно градоустройство – два добри примера от Балканите

Преди няколко месеца разказах за начина на изработване на изменението на Общия устройствен план на Пловдив – документа, който определя развитието на града през следващите 15–20 години и как се преценява дали да се поемат нови многомилионни заеми. Подобни стратегически решения следва да са продукт на ясна визия за бъдещето, широки обществени обсъждания и отчитане на интересите на различни групи хора. Това обаче почти никога не става. А за сметка на това се реализират лесни харчове, за които има съмнения, че облагодетелстват приближени на властта.

По традиция кметовете на големите български градове започват мандата си с шумни обещания как ще поправят слабостите на предишната администрация, ще отговорят на обществените очаквания и ще демонстрират качествено нов стил на управление. Програмата за управление на Пловдив, представена от екипа на Здравко Димитров в началото на 2020 г., не прави изключение от общите клишета. В нея четем гръмки фрази като „разработване на концепция за нов облик на града от гилдията на талантливите пловдивски архитекти“, „проектиране и изграждане на зелени ръкави на входно-изходните артерии на града“ и „създаване на споделени пространства за движение на всички участници, успокояване на трафика, създаване на възможности за социални взаимодействия и спокойно придвижване“.

Реалността в средата на мандата е красноречива и за жалост, много различна от хубавите обещания: зелените площи не се увеличават, споделените пространства на ул. „Иван Вазов“ и ул. „Карловска“ остават мираж, а местните архитекти продължават да критикуват стила на възлагане на обществени поръчки от администрацията, който по никакъв начин не се различава от методите на действие от времето на Иван Тотев.

Често исканията на граждани и неправителствени организации за промяна на цялостната концепция на развитие на града е посрещана с укорително-подигравателни забележки, че Пловдив не е Амстердам, Париж или Копенхаген и трябва да се съобразяваме с ограничения бюджет и начина на мислене в България. В същото време градове, които не се намират в Западна или Северна Европа, а на Балканите, демонстрират как с адекватно планиране, провеждане на широк обществен дебат и разумно използване на наличните финанси могат да постигнат качествена промяна за сравнително кратък период от време.

Скопие: от спорното „антично“ наследство към зелен град на бъдещето

По време на двата си мандата като кмет на Скопие Коце Траяновски, политик от управляващата тогава партия ВМРО–ДПМНЕ, активно съдейства на централната власт и според мнозина коментатори грандиозно се проваля в опита за възраждане на националното самосъзнание чрез връзка с предполагаемо древно македонско наследство. В хода на проекта „Скопие 2014“ в историческия център на града се реновират множество сгради в псевдо-неокласически стил и се издигат десетки статуи на видни исторически личности. Това се посреща с неодобрение от видни урбанисти и историци, в т.ч. и Мирослав Гърчев, професор по градски дизайн в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и създател на настоящия македонски флаг. Преобладаващото мнение на местните жители пък е, че не могат да свикнат с агресивно наложената нова архитектура, която изцяло преобразява модернистичното наследство в македонската столица.

След падането от власт на ВМРО–ДПМНЕ, предизвикано от масови улични протести, от 15 октомври 2017 г. до 1 ноември т.г. Скопие се управлява от Петре Шилегов, политик от Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ). Администрацията решава, че ще се дистанцира от опитите за създаване на несъществуваща история и ще насочи усилията си към утвърждаване на зелен и устойчив град с чист въздух, енергийно ефективни сгради, защитени реки и множество паркови площи. За осигуряване на част от необходимото финансиране се сключва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и се приема многогодишен план за действие с конкретни цели, времеви график и оценка на въздействието на реформите. Шилегов и неговият екип осъзнават, че Скопие има нужда от дълбока промяна, и започват изпълнение на редица мерки, включително осигуряване на модерен градски транспорт.

През 2017 г. качеството на публичния транспорт наподобява това в Пловдив в момента – автобусите се движат на дизел и замърсяват въздуха, а електронна система за продажба на билети не съществува. Първият заем от ЕБВР се сключва през есента на 2018 г., възлиза на 10 млн. евро и с него се закупуват 35 автобуса, които ползват газ и отговарят на стандарта Евро 6. Инвестира се и в изграждането на необходимата ИТ инфраструктура за електронно таксуване.

След успешното изпълнение на този проект в края на 2020 г. Община Скопие подписва ново споразумение с банката, въз основа на което 70 млн. евро ще бъдат насочени към цялостно обновяване на обществения транспорт. Предвижда се обособяване на коридори за бързо придвижване на автобуси по централните градски булеварди (Bus Rapid Transit), първите по рода си на Западните Балкани. Също така ще се внедрят допълнителни функционалности в електронната система на автобусите, ще се изгради ново депо и ще се закупят хибридни превозни средства, т.нар. трамваи автобуси. Заемите от ЕБВР са с по-дълъг гратисен период и с по-ниска лихва, отколкото стандартните банкови продукти.

Едновременно с модернизацията на обществения транспорт Шилегов залага на ускорено изграждане на велоалеи, като дължината им достига 100 км през 2021 г. Стесняването на автомобилните ленти по главни градски булеварди като „Св. св. Кирил и Методий“ и „Четвърти юли“ позволява да се обособят достатъчно широки пространства за колоездачи. Заедно с предоставените от Общината безвъзмездно по 3000 денара (равняващи се на 100 лв.) на човек за купуване на велосипед, жителите на Скопие получават още един стимул да ползват най-безопасното превозно средство при продължаващата пандемия от COVID-19.

Наследството на Петре Шилегов не е еднозначно – на местните избори миналия месец той загуби от кандидатката на ВМРО–ДПМНЕ Данела Арсовска, а обещаната цялостна промяна се сблъсква с познати проблеми, като недостатъчен капацитет на общинските служители, влиятелни строителни лобита и наследени тежки казуси, които не могат да се решат в рамките на един мандат.

В същото време в Пловдив идеята за създаване на общинско предприятие, което да кандидатства за безвъзмездно финансиране от Европейския съюз за закупуване на електрически автобуси, буксува вече две години. Нужната сума от 21 млн. лв. за първия етап на проекта не е осигурена, а вместо това Здравко Димитров предпочете да бъде взет заем за изпълнение на доказали неефективността си мерки – като разширение на улици и строеж на кръстовище на две нива на Водната палата. Скопие и Пловдив имат сходно по размер население и бюджет между 75 и 100 млн. евро годишно, но въпреки че българският град от 2007 г. насам може да разчита и на фондовете на ЕС, множество възможности за ускорена дигитализация и развитие на транспортната мрежа бяха пропилени.

Вдъхновяващият пример на едно населено място в Трансилвания

Клуж-Напока, неофициалната столица на историческата област Трансилвания, не е особено известна дестинация за българите. Това може би се дължи на сравнителната ѝ отдалеченост от популярния Букурещ. Благодарение обаче на емблематичния си кмет Емил Бок, бивш министър-председател на Румъния, градът може да служи като пример за устойчиво развитие, което дава приоритет на хората вместо на автомобилите.

Между 1992 и 2004 г. Клуж-Напока се управлява от националиста Георге Фунар, който го води към икономически застой, докато изгражда политиката си върху противоречиви нападки към унгарското и еврейското малцинство. От 2004 г. насам Емил Бок печели общо три мандата и коренно променя урбанистичната визия на града, поставяйки акцент върху дигиталните решения с мисъл за пешеходците и велосипедистите.

В рамките на три години (между 2017 и 2020 г.) 30 стари дизелови автобуса от градския транспорт се заменят с 41 електрически благодарение на 12,6 млн. евро безвъзмездна помощ от Европейския фонд за регионално развитие и 5 млн. евро национално и частно съфинансиране. Техническият университет в Клуж-Напока изработва девет сценария и избира вариант, който води до максимално намаляване на времето за пътуване и увеличаване на средната скорост на автобусите. След изпълнението на проекта пътниците в градския транспорт са с 35% повече и значително се намалява нивото на отделяния азотен диоксид и прахови частици – ясен белег за успех. Към момента половината от автобусите в Клуж-Напока са електрически, като целта на градската управа е да постигне 100% екологичен транспорт до 2026 г.

Цялостната градска трансформация е изградена върху няколко елемента – приемане и изпълнение на интегриран план за развитие, влагане на еднаква грижа за инфраструктурата в центъра и в крайните квартали и ускорена модернизация на публичните системи. „Молнар Пиариу“ се брандира като първата „умна“ улица в Румъния след поставянето на 30 зарядни станции за електрически коли и велосипеди, система за капково напояване със сензори, пейки с USB зарядни станции за мобилни устройства и енергийно ефективно осветление. В допълнение се премахват бордюрите и се увеличава пешеходната част, която става два пъти по-голяма от лентите за автомобили.

В края на 2020 г. е обявена обществена поръчка за преобразяване на централния площад „Маращи“ и заобикалящия го жилищен квартал, като отново целта е паркингите да се преместят под земята и да се заменят с повече дървета и зони за пешеходци. Футуристично звучат плановете за придобиване на до 12 автономно задвижвани автобуса, които да служат за превоз на пътници в централните части, но Общината желае да последва примера на Париж, Лион и Виена.

Ако отново използваме Пловдив за сравнение – за жалост, у нас се откроява ретроградната политика на ГЕРБ и подкрепящите управлението партии. Ландшафтните архитекти без изключение критикуват неадекватната поддръжка на зелените площи и практическата липса на засаждане на дървета по протежението на големите булеварди. Местната власт абдикира от обещанията си за увеличаване на пешеходните пространства и гражданските инициативи за промяна на приоритетите за момента водят единствено до безплодни дискусии.

От кого зависи бъдещето на градовете?

Развитието на един град по презумпция е свързано с много и противоречиви интереси, така че не е възможно всички да бъдат доволни при реализацията на сериозни промени. Неминуемо е обаче глобалните предизвикателства на XXI век, като климатични промени и масова миграция от райони, страдащи от военни действия или лоши икономически условия, да се сблъскат с местните желания за ниски данъци, подобрена публична среда и качествено образование и здравеопазване. Именно тук е ролята на градската управа, която може да избере непопулярни в краткосрочен план мерки, които да доведат до осезаемо подобрение на живота в следващите десетилетия.

Малцина очакват настоящия кмет на Пловдив да преобърне парадигмата на управление, въпреки че множество възможни идеи вече са тествани в Западна Европа, но би било от полза поне да се гледат примерите от близки държави като Румъния и Северна Македония. Защото не липсата на пари спира развитието на българските градове, а нежеланието да се инкасират политически негативи, когато ясно се заяви, че гражданите ще трябва неминуемо да променят навиците си на придвижване и потребление.

Заглавна снимка: Улица „Молнар Пиариу“ в Клуж-Напока. Източник: Facebook профилът на кмета Емил Бок