Свободните пространства на Берлин

На вчерашния ден преди 29 години падна Берлинската стена. Остатъците от нея, които преди са разделяли хората, днес ги събират. Те са се превърнали в туристическа атракция, в неизменна част от притегателността на Берлин.

Какво привлича хората към един град? Според редица съвременни урбанисти, като Ян Геел например, градът е притегателен център за живеене тогава, когато е скроен по човешка мяра. Когато в него на отделния човек се придава по-голяма ценност, отколкото на автомобилите, бизнеса, институциите – и ако щете, отколкото на естетическите вкусове на архитектите.

Пристрастяващата берлинска лежерност

В последните години Берлин притегля все повече хора. Това не е просто столицата на една от най-добрите държави за живеене – Германия. Според мнозина от жителите му той дори не е Германия. Берлин е град, където човек, какъвто и да е, може да намери своите общности и места, където да бъде себе си. Където може да изглеждаш всякак и ще бъдеш приет. И към който бързо може да се пристрастиш.

По официални данни в Берлин живеят над 3,6 милиона души. Това е вторият най-населен град в Европейския съюз след Лондон. За сравнение, София е на 15-то място в тази класация. Като се има предвид, че много хора пребивават в града, без да имат адресна регистрация, по всяка вероятност броят на жителите на Берлин надхвърля 4 милиона.

Въпреки това липсва усещането за истерична забързаност, характерно за големите градове. Напротив, градът диша и някак излъчва лежерност. Усещане за пространство, широки, но удобни за пресичане улици, широки тротоари. Високите сгради са малко. Айляшкото чувство се засилва от плажните барчета, пръснати на различни места из града. Изведнъж попадаш на място, засипано с пясък, излежаваш се на шезлонг, а като излезеш от барчето, имаш пясък в обувките. Общината също се грижи да осигури островчета на безметежност, например като разполага шезлонги тук и там. Така дори без да консумираш нищо, може да се поизлегнеш, да съзерцаваш река Шпрее и да се чувстваш като на курорт. Просто ей така, в обедната почивка.

В Берлин има толкова свободно място, че на територията му може още веднъж да се построи целият Берлин, без разширяване и без високи сгради, казва полушеговито Петер, учител по немски език на чужденци, който организира разходки из града за курсистите в школата. Това е резултат както на градоустройствени решения, така и на липсата им.

Прекрасното нищо „Темпелхоф“

Представете си пространство насред града с размерите на един голям квартал или два-три по-малки, в което няма нищо. Ето това е бившето летище „Темпелхоф“, което днес официално е парк. Не си представяйте обаче парк с дървета и алеи. Става дума за позанемарено летище, което отдавна не се използва. Практически – голо поле. В някои от краищата му има малко пейки, на едно място – малко открито кафене. И това е комай всичко.

Свободното пространство се използва за каране на велосипеди, кънки, скейтове, ролери, за пускане на хвърчила, когато има вятър. Или просто за да поседнеш на земята на спокойствие. Със или без компания, книга, бира или музика. Да гледаш залеза.

През годините е имало различни идеи и проекти какво да се прави с полето/парка „Темпелхоф“. Едно от основните предложения е на територията му да се организира голямо търговско изложение – на толкова много място може да изложиш практически всичко. Не липсват и инвестиционни апетити – теренът да се застрои с луксозни имоти. Появяват се и потъват планове какво да се прави и с огромните пустеещи сгради на бившето летище. Има и схващания, че е най-добре нищо да не се прави, защото наличието на толкова голямо празно пространство в града е благотворно за климата му.

Междувременно полето продължава да си стои празно, свободно и некомерсиализирано. И да бъде начин хем да избягаш от града, хем да бъдеш в сърцето му.

„Мауерпарк“ в неделя

„Мауерпарк“ се намира в северната част на Берлин, в квартал „Пренцлауер Берг“, част от район „Панков“. Паркът всъщност е в края на района, от западната страна на Берлинската стена, на която е наречен, а преди 1989 г. „Панков“ е бил част от Източен Берлин.

В неделя там има битак – продават се стари неща, сувенири, има будки, които предлагат храна. Вече десет години при хубаво време следобед паркът се изпълва с всевъзможни шарени хора, които свирят, пеят, играят, танцуват, общуват или просто гледат. На голямата амфитеатрална сцена се вихри караоке, но има и други импровизирани сцени, на които различни музиканти представят собствената си музика – джаз, рок, рап, ска, електронна музика, африкански ритми и какво ли още не.

От ранна пролет до късна есен „Мауерпарк“ в неделя прилича на фестивал, само че без програма и без билети. С годините славата му се е разнесла и той привлича хора от цял свят. Това, което се случва там, е анархия в чист вид. За изявите си музикантите не получават пари, но и не плащат нищо на общината. Всъщност никой не им е разрешавал да са там. Никой не им го е и забранявал – в Берлин подобни изяви не са забранени.

Не всички обаче са щастливи от неделните следобеди в „Мауерпарк“. Въпреки че в непосредствена близост до сцените няма жилищни сгради и въпреки че музиката не е твърде силна, има живеещи в района, които се оплакват, че шумът им пречи. И че не искат хора, дошли откъде ли не, да се мотаят из квартала им. Тяхната воля се опитва да прокара Даниел Крюгер, общински съветник на район „Панков“. Крюгер е безпартиен, но не крие симпатиите си към „Алтернатива за Германия“. Той се бори „Мауерпарк“ да се превърне в приличен зелен парк, подходящ за неделни разходки на немските семейства от района – без шум, мръсотия, дрога, нелегална продажба на алкохол. Без чужденци, пънкари, хипита и изобщо – хора, каквито крайнодесните като него наричат „дегенерати“. Не че районът не е достатъчно етнически и културно шарен и без неделния „хаос“ в парка.

Борбата, която се води за бъдещето на „Мауерпарк“, е всъщност политическа – докато крайнодесните искат районът да престане да бъде магнит за всевъзможни „подозрителни елементи“ и в квартала да живеят само достопочтени германци, левите твърдят, че паркът се е превърнал в културна институция, че има нужда от свободно изкуство, както и че мултикултурният облик на района е богатство. На този етап не е много вероятно инициативата на Даниел Крюгер да мине, защото левицата, зелените и социалдемократите заедно съставляват над 60% от Общинския съвет на район „Панков“.

Самите музиканти са особено активни в борбата да запазят правото си да свирят и пеят в парка. Рисуват плакати, отправят послания. Призовават към подкрепа, защото, напомнят, следващата неделя може и да ги няма. Неделният купон се превръща все повече в протест за правото на свободно и некомерсиално изкуство.

Свободните пространства не са даденост

И голото поле „Темпелхоф“ насред града, и неделната музика в „Мауерпарк“ не са резултат от градоустройствени решения. Напротив – те са станали възможни, защото управата на града нищо не е направила. Въпреки това и двете по свой начин са важна част от нещата, които правят Берлин, по думите на Ян Геел, „град за хората“. Нищо обаче не гарантира, че те ще продължават да бъдат свободни пространства. Че „Темпелхоф“ няма да се застрои или да се превърне в огромно търговско изложение, или че музиката няма да бъде изгонена от „Мауерпарк“. Свободата е нещо, което се отстоява – включително и свободата на градските пространства. Берлин знае това много добре. В София го разбираме по трудния начин и най-вече – когато е вече твърде късно.

Снимки: © Светла Енчева