Пътуване надълбоко в Изтока – това е темата на книгата на големия полски писател Анджей Сташук, която Стефан Иванов ни препоръчва тази седмица. Пример за това как добрата литература ни казва повече от историографския или политическия анализ. И ни предупреждава навреме за дебнещата беда.
В разгара на летните ваканции Антония Апостолова ни потапя в компетентния, ироничен и човеколюбив разказ за създаването, съществуването и закриването на един вестник. За кризата на традиционните медии и работещите в тях, предизвикана от настъпването на високотехнологичните реалности.
Зорница Христова пъхва в летния ни багаж три истински книги на съзерцанието – две стихосбирки и един сборник с есета или фрагменти. Книги, които изострят сетивата и избистрят смисъла. Йорданка Белева. Йордан Велчев.
Тази седмица Стефан Иванов насочва вниманието ни към един съвременен украински автор, който по нещо напомня на Йордан Радичков, по друго нещо – на Кенет Уайт, а иначе въздейства като „гръмоотвод, който отвежда електричеството на тревогата и стреса под земята..."
Къщи, които болят като тела, и тела, които се рушат и опразват като къщи. В добавка: езици, които ни свързват и делят, скарват и разсмиват, объркват и наместват. Всичко това в книгите на Пол Остър, Греъм Грийн и Николай Бойков, представени ни от Зорница Христова.
Сардини, лангусти, сьомги, раци богомолки и самотни китове са нежните и мощни герои в света на тази неотложно човешка книга, за която Стефан Иванов разказва толкова опияняващо увлекателно, че ти се иска да станеш част от мълчаливото говорене на морските творения небесни.
„Ако историята е твърде сложна, няма да има масов ефект; ако е твърде проста, няма да е вярна“, заключава Зорница Христова, докато ни разказва за една китайска и две български книги, в които темите за историята, забравата и травмата са централни.