Крайно време е да престанем да се държим като „консерва“ и като „делюлю“ и да осъзнаем, че нашият език е неединен и в това е шансът за развитието му. Както и че разговорите на тази тема не са разговори за ядрена физика. Тоест време е за широк професионален и публичен дебат.
Излиза, че никак не е лесно да сме учтиви, без да сбъркаме някъде. Защо правилата за употреба на главната буква и за съгласуването ни затрудняват и сме склонни да ги пренебрегваме? В новата си статия в рубриката „Порция език“ Павлина Върбанова размишлява именно върху тези въпроси.
Надали има граматични форми, които са по-низвергнати от деепричастията. Защо много хора се въздържат да ги употребяват и основателни ли са аргументите срещу тях? Павлина Върбанова хвърля повече светлина върху проблема.
В първата си статия за новата ни рубрика „Порция език“ Павлина Върбанова споделя своите размишления за резултатите от класацията „Думи на годината 2023“. И се пита дали сме способни да проведем обществен разговор, без да намесваме политиката.
Започва Софийският международен литературен фестивал. Различни светове ли отварят пред читателите българската и преводната литература? Защо преводачите и редакторите са от ключово значение за една книга? И какво е бъдещето на хуманитаристиката. Чуйте Амелия Личева.
Прояснява ли политическият театър погледа към света и голямата политика? И каква е цената да запазим човечността си пред задаващата се катастрофа? На сцената на Народния театър Галин Стоев събира „армиите и силите си“, за да даде отпор на слепотата.
Как да живеем, когато изведнъж хоризонтът ни рязко се скъси? Сулейка Джауад показва, че парадоксално, и най-тежката болест може да заздрави разкъсаната социална тъкан, да се превърне в място за творчество, общуване и любов, в ценност, не по-малка от здравето, в урок по живот.