На второ четене: „Дневник на чумата“
„Кои сме след пандемията? Кои ще сме и след края на войната?“ – пита Стефан Иванов и настоява колко важно е да се разказва настоящият миг, за да се осмисли бъдещето.
„Кои сме след пандемията? Кои ще сме и след края на войната?“ – пита Стефан Иванов и настоява колко важно е да се разказва настоящият миг, за да се осмисли бъдещето.
Започва Софийският международен литературен фестивал. Различни светове ли отварят пред читателите българската и преводната литература? Защо преводачите и редакторите са от ключово значение за една книга? И какво е бъдещето на хуманитаристиката. Чуйте Амелия Личева.
Един от най-големите израелски писатели Давид Гросман пише роман за лагерите, но не за нацистките, а за комунистическите. Разтърсващо четиво, в което Антония Апостолова вещо ни въвлича.
За заглушаването на писатели, чийто глас не звучи в общия тон, за загубата на човешкото, когато не можеш да преживееш, че светът не е черно-бял, и за времената на криза, в които думи винаги трябват. От Йоанна Елми.
Две книги – едната художествена, другата публицистична, – в които близката и далечната биографична и историческа памет са на фокус. Както и сложните, понякога травматични, понякога просто противоречиви отношения между паметта и истината.
От Уисконсин до Копривщица и от неравноделните ритми на фолклора до гласовете на съвременната българска литература – Анджела Родел ни разказва какво е да си преводач и как това променя съдбата ти.
Забужко, Камински, Курков – трима съвременни писатели, които поставят Украйна не просто на световната литературна карта, а на картата на общата ни културна и историческа памет.