Как функционира книжната екосистема и кои са важните герои в нея редом с авторите и преводачите? Разказваме ви за проекта „Ускорител за балкански преводи“ на фондация „Следваща страница“.
Имате поща! За това как един на пръв поглед подвеждащо лек, „холивудски“ сюжет може да добие плътност и дълбочина и да ни потопи в бистрите води на японската поезия и култура на емоциите, ни разказва Антония Апостолова.
Светът е пред свършване. Храната е кът. Затова пък има болест. За капак животните проговарят. В колонката си за нови книги „По буквите“ Зорница Христова ни потапя до уши в турбофантастичната дистопия на Линор Горалик, след което... Дали пък котката не мяука на старогръцки?
Изчезването на един баща, разказно в роман. Завръзка без развръзка. Възел от безизходна болка. Но и „урок по стоицизъм, търпение и любов насред всекидневната бруталност“, твърди Стефан Иванов за романа на Хишам Матар.
„Кои сме след пандемията? Кои ще сме и след края на войната?“ – пита Стефан Иванов и настоява колко важно е да се разказва настоящият миг, за да се осмисли бъдещето.
Започва Софийският международен литературен фестивал. Различни светове ли отварят пред читателите българската и преводната литература? Защо преводачите и редакторите са от ключово значение за една книга? И какво е бъдещето на хуманитаристиката. Чуйте Амелия Личева.
Един от най-големите израелски писатели Давид Гросман пише роман за лагерите, но не за нацистките, а за комунистическите. Разтърсващо четиво, в което Антония Апостолова вещо ни въвлича.