Какво е да си читател в България? Понякога е и жест на съпротива. В деня, в който празнуваме българските букви, Милена Галунска от първо лице ни разказва какво младите (не) четат, защо се боят от класиката и как училището активно възпрепятства създаването на читателски навици. И все пак надежда има.
Норвежката литература е много повече от кримките и мрачноватите трилъри, които достигат до нас – твърди преводачката Стела Джелепова и ни разказва какво губим като читатели и колко скъпоценен е преводът от редки езици.
В поредица статии ще ви представяме книги и автори, които са знакови за различни национални литератури, но все още нямат превод на български език. Започваме с три нидерландски имена, за които ни разказва преводачката Мария Енчева.
Трите четива, които ни предлага Зорница Христова, този път са разнородови и разножанрови – роман, стихосбирка и философско изследване. Но и трите демонстрират различна тяга към автентиката на отношенията помежду ни, на живота ни в настоящето, на историите, от които сме направени.
„Занаят се краде...“, твърди преводачката и издателка Зорница Христова в разказа си за Панаира на детската книга в Болоня. И като „веща в занаята“ препоръчва куп полезни неща, от които би могъл да се възползва книжният сектор у нас.
Три стихосбирки – на Хорхе Луис Борхес, на Биньо Иванов и на Галина Николова – са поставени на фокус от Зорница Христова тази седмица. В интерпретацията си тя отива отвъд микропрочита на самите стихотворения и обръща внимание на цялостната концепция на книгите, две от които всъщност са антологични.
Нов и убедителен прочит на последната книга на Стефан Цвайг от 1942 г., публикувана малко преди самоубийството му. Според интерпретацията на Стефан Иванов този мемоар надскача времето си и ни проговаря днес. Съобщава ни важни неща за утре.