Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Антония Апостолова, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
Защо блестящи писатели дълго остават незабелязани? Книгата на Лусия Бърлин дава повод на Стефан Иванов да поразсъждава за мястото на писателя в обществото – като негов свидетел. С всички произтичащи от това „тръни“, които раняват дълбоко, преди да се превърнат в корони.
С първото си „второ четене“ известната със своите „Литературни разговори“ Антония Апостолова ще ни върне в едно топло и уханно пловдивско детство, носталгично разказно от Юли Шумарев.
Необичайно четиво за плаж и за изгрев ни препоръчва Стефан Иванов – с него пламва сърцето, а не кожата ни, погледът ни се избистря, а компасът ни за човещина става извънредно прецизен.
Наричат Анна Старобинец „руския Стивън Кинг“ и „кралицата на хоръра“, а Стефан Иванов ни представя шеметната ѝ дистопия с надеждата тази страшна приказка да ни направи по-смели и по-отговорни към бъдещето.
В „притчата“ си за планината, в която оставаме сами със себе си, Дино Будзати ни среща с Барнабо. А Севда Семер ни връща към тази великолепна история, за да ни напомни, че в голямата литература се оглеждат и силата, и срамът ни, и страховете, и победите.
Кога животът престава да бъде разочарование? За отговора на този въпрос и за това как Шекспир и Достоевски отекват в гласовете на унижените и оскърбените в прозата на един съвременен полски писател, ни разказва Стефан Иванов.
Лесно ли е да обичаш земята и небето, когато човеците не са ти близки и ближни? Севда Семер ни разказва за един такъв литературен герой, създаден с фантазия и щедрост от големия писател Итало Калвино.