
На второ четене: „Живеещия“
Наричат Анна Старобинец „руския Стивън Кинг“ и „кралицата на хоръра“, а Стефан Иванов ни представя шеметната ѝ дистопия с надеждата тази страшна приказка да ни направи по-смели и по-отговорни към бъдещето.
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Антония Апостолова, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
Наричат Анна Старобинец „руския Стивън Кинг“ и „кралицата на хоръра“, а Стефан Иванов ни представя шеметната ѝ дистопия с надеждата тази страшна приказка да ни направи по-смели и по-отговорни към бъдещето.
В „притчата“ си за планината, в която оставаме сами със себе си, Дино Будзати ни среща с Барнабо. А Севда Семер ни връща към тази великолепна история, за да ни напомни, че в голямата литература се оглеждат и силата, и срамът ни, и страховете, и победите.
Кога животът престава да бъде разочарование? За отговора на този въпрос и за това как Шекспир и Достоевски отекват в гласовете на унижените и оскърбените в прозата на един съвременен полски писател, ни разказва Стефан Иванов.
Лесно ли е да обичаш земята и небето, когато човеците не са ти близки и ближни? Севда Семер ни разказва за един такъв литературен герой, създаден с фантазия и щедрост от големия писател Итало Калвино.
След няколко пандемични години, които нагнетиха и без това огромния проблем с домашното насилие в българското общество, Стефан Иванов ни връща към една безкрайно полезна книга от 2019 г., посветена на радостите и предизвикателствата на съвременното бащинство.
Вдъхновен отзив на Севда Семер за една наградена книга, с помощта на която деца, родители и учители могат да превърнат музея в изследователски терен и в площадка за игра.
Нов и убедителен прочит на последната книга на Стефан Цвайг от 1942 г., публикувана малко преди самоубийството му. Според интерпретацията на Стефан Иванов този мемоар надскача времето си и ни проговаря днес. Съобщава ни важни неща за утре.