Живеем във време, в което да научиш това, което поискаш, в момент, в който го искаш, е по-лесно от когато и да било преди в човешката история. Въпреки това – или може би имено заради това – формалното образование преживява криза на идентичността. В рубриката „Разговори за образованието“ Надежда Цекулова и нейните събеседници търсят философията, смисъла и формите на онова, което наричаме „образование“, в третата декада на ХХI в.
Образователните пространства могат да стимулират осъвременяването на методите на преподаване и укрепването на връзките между децата, дори да намалят агресията в училище. Арх. Стайнова и арх. Славова доказват в практиката тези теории от книгите за архитектура. С тях разговаря Надежда Цекулова.
Най-успешните образователни системи са тези, в които родителите участват активно. Разговор с Яна Алексиева и Давид Кюранов от Асоциация „Родители“ за (не)реализирания потенциал на партньорството между родителите и училището.
Ако 12 години учиш децата на послушание и подчинение, получаваш граждани на тоталитарна държава. Изводът е прост: нещо трябва да се промени. Нора Гавазова и нейните колеги изследват нагласите за демократизиране на системата и възможностите това да стане по-бързо.
Прогнозата за близкото бъдеще на образованието изглежда оптимистична според Елисавета Белобрадова, заместник-председател на Комисията по образование в Народното събрание и депутат от ПП–ДБ. За да се осъществят реформите, са нужни времеви хоризонт и политическа стабилност.
Мозъкът се учи най-добре чрез преживяване, твърди Женя Лазарова и свързва бъдещето на образованието с изграждането на социално-емоционални умения, ключови и за професионалния успех, и за личното благополучие.