В живия живот няма време за сълзи. Светът на миналото си отива и някак трябва да изберем пътя, по който ще вървим, за да намерим своето място в това, което предстои да дойде. А то не е краят на света. Поне не засега. Йоанна Елми коментира резултатите от изборите в САЩ.
Валентин Вълканов с анализ на случилото се преди, по време и след шестите парламентарни избори за последните три години. „Акциите“ на МВР, сринатото обществено доверие, купуването на гласове, медийните димки и агиткаджийската природа на политическото животно.
Моделът „Пеевски“ е моделът „Кой“. На мястото на „Кой“ може да стои произволно име. Истината е, че тези имена са повече от едно. За някои се сещаме бързо, други не ги и знаем. Лошото е обаче, че не се сещаме за имена на смели лидери, които могат да се противопоставят на „Кой“. От Емилия Милчева.
Да се познават различни групи избиратели с техните ценности, интереси, страхове и надежди е ключът към по-голяма активност на избори и повече представителност в парламента, смята Светла Енчева и прави сравнение със следенето на обществените нагласи покрай изборите в САЩ и в България.
Седмица след изборите отново идва време за пренареждане на мнозинства и опозиции. Въпросът е ще има ли място под слънцето за всички евроатлантици. Емилия Милчева обобщава какво (не) казаха политическите лидери.
Ако съотнесем резултатите от изборите към броя на всички, имащи право на глас, ще се окаже, че „категоричният победител“ взема 8%. Но нещата не стоят така и Светла Енчева разсъждава кой има сметка от ниската избирателна активност и какво (не) правят партии като ПП и ДБ, за да приобщят негласуващите.
Изтече първата работна седмица след петите парламентарни избори за последните две години. Очертава се съвсем скоро да има шести. Никой не смее да го каже, но действията на политическите партии говорят за това. Анализ на Емилия Милчева