Шоуто на Тръмп, сезон втори

В хода на изпълнението на служебните си задължения получих информация от множество представители на правителството на САЩ, че президентът на Съединените щати използва служебното си положение, за да предизвика намеса от чужда държава в президентските избори през 2020 г. Освен всичко останало тази намеса включва оказване на натиск върху чужда държава да разследва един от основните политически опоненти на президента.

Така започва писмо, адресирано до републиканския сенатор Ричард Бър и конгресмена и член на Демократическата партия Адам Шиф. Бър и Шиф са начело на комисиите по разузнаване съответно в Сената и в Камарата на представителите. Задачата на тези комисии е да наблюдават разузнавателната дейност, извършвана от различните агенции на правителството във всички сфери – от външната политика до националната сигурност. Комисиите са част от сложна система за проверки и баланси и имат право да провеждат разследвания и да подлагат на инспекции и одити дейността на разузнаването.

Тръмп към Зеленски: „Искам да ни направиш услуга“

Затова когато подобен документ види бял свят, реакциите са мигновени. Броени дни след публичното появяване на информацията, че разобличител е сигнализирал за нередни действия от страна на президента Тръмп, както и че Белият дом се е опитал да потули подробностите около въпросния сигнал, Демократическата партия обяви, че започва процедура по импийчмънт срещу президента.

Този скандал е по-различен от цялото шоу, което се разиграва в Белия дом от 2016 г. досега. Стенограмата на разговора показва, че президентът Тръмп неколкократно е подтиквал украинския си колега Володимир Зеленски да разследва кандидат-президента Джо Байдън и неговия син, предлагайки помощта на главния прокурор Уилям Бар и на своя личен адвокат – Руди Джулиани. Дни преди разговора Тръмп е замразил 400 млн. долара военна помощ за Украйна. Исканията за разследване на Байдън и сина му се основават на теории, разпространявани от него и адвоката му, които са популярни в алт-райт средите, но не почиват на реални факти. Междувременно „Уолстрийт Джърнъл“ съобщава за срещи между Джулиани и представители на украинската власт.

В началото бе жалбата

Законът предвижда, че служител на разузнаването може да предостави на Конгреса на САЩ информация, породила у него сериозни притеснения. Това става посредством официална жалба до генералния инспектор на разузнавателните служби, чиято роля е да провежда независими и обективни разследвания в рамките на разузнаването.

След като разглежда подадената жалба от все още анонимния служител на разузнаването, генералният инспектор стига до заключението, че тя е основателна, и я предава на директора на разузнаването, тъй като подобни сигнали по закон трябва да стигнат до Конгреса в рамките на седмица.

Ала именно тук пътят на официалната жалба е пресечен.

Директорът на разузнаването Джоузеф Макгуайър обявява, че Департаментът по правосъдието (начело с главния прокурор Уилям Бар, назначен директно от президента) не е съгласен със заключенията на генералния инспектор.

В четвъртък, по време на изслушване пред Комисията в Камарата, Макгуайър заяви, че е престъпил процедурата и се е обърнал към Департамента по правосъдието, тъй като според него това е безпрецедентна ситуация. Макгуайър, който е на поста от едва шест седмици, каза, че ако е знаел за жалбата (подадена преди неговото встъпване в длъжност), е щял да откаже позицията. Директорът на разузнаването защити разобличителя.

Самият главен прокурор Уилям Бар не е участвал в прегледа на сигнала от страна на Департамента по правосъдието. Сред аргументите на служителите, взели финалното решение жалбата да не стигне до Конгреса, са твърдения, че подалият сигнала служител не е бил непосредствен свидетел на обаждането, както и че може би има политически пристрастия.

Дали Департаментът по правосъдието обаче може да бъде политически мотивиран?

Това също не е въпрос, който има прост и еднозначен отговор. Главният прокурор е назначаван от президента, а Конституцията не предвижда гаранции относно независимостта на Департамента – той разчита на установени практики, както и на своите вътрешни регулации и механизми. Близостта между главните прокурори и техните президенти не е от вчера – между стратегиите на Ерик Холдър, главния прокурор по времето на Барак Обама, и Уилям Бар има множество паралели, подчертава Майкъл Макконъл, професор по право в Станфорд.

Рязък завой в политиката на демократите

На 18 септември „Уошингтън Поуст“ съобщава за напрежение между Конгреса и специалните служби. Ден по-късно Адам Шиф благодари на генералния инспектор на разузнаването, който, както се оказва, директно се е свързал с комисиите по разузнаване. „Без него нямаше да знаем, че има жалба“, казва Шиф пред медиите. Започва борба за предаването на жалбата и стенограмата от самия разговор. Тя продължава няколко дни. След множество прехвърляния на топката и противоречиви обяснения от страна на президента става ясно, че стенограмата ще бъде направена публично достояние. Упоритостта относно самата жалба обаче остава. Белият дом предлага да публикува редактирана версия. Демократите отказват.

В понеделник седем от новоизбраните демократи в Камарата на представителите, част от т.нар. „лилави щати“, които могат да бъдат спечелени както от републиканци, така и от демократи, излизат с колективна позиция по въпроса отново в „Уошингтън Поуст“.

Те обаче не са случайни демократи –

поради характера на техния електорат повечето от тях не са водили кампания за импийчмънт на президента, фокусирайки се над други проблеми и политики. Важността на техните кресла, умерената им политика и отказът им да подкрепят импийчмънт досега бяха сред причините председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси да избягва процедурата въпреки множество призиви от по-радикалните крила на Демократическата партия.

„Службата към родината е определяща в нашия живот. Ние не сме политици по професия. Ние сме ветерани от армията, от службите по отбрана и от разузнавателните служби. Посветили сме живота си на службата и сигурността на нашата държава и в хода на кариерата си множество пъти сме полагали клетва да защитаваме Конституцията на САЩ. В този момент ние се присъединяваме като група [към искането за импийчмънт], за да удържим на тази клетва, защото навлизаме в непозната територия и сме изправени пред безпрецедентни обвинения срещу президента Тръмп“, пише в позицията на демократите. Малко по-късно Пелоси обявява началото на процедурата по импийчмънт.

Към четвъртък Камарата на представителите има с един повече от необходимия брой гласове –

общо 219, за да започне процедура по импийчмънт. Това не означава обаче, че президентът веднага ще бъде свален от власт – на базата на разследвания демократите трябва да подготвят основания за импийчмънт, които след това да бъдат разгледани в Камарата. Ако едно от тези основания бъде прието, на президента предстои процес в Сената, воден от председателя на Върховния съд на САЩ. За да бъде осъден, са необходими гласовете на две трети от членовете на Сената.

Печеливши няма

Стъпката на демократите е нож с две остриета, а рисковете са много. Що се отнася до социалния аспект,

процедурата по импийчмънт винаги води до екстремна поляризация в американското общество,

както е предрекъл самият баща основател Александър Хамилтън. През последните години политиката в САЩ е белязана с крещящите цветове на партийната принадлежност, което повече пречи на конструктивните и реално нужни реформи и превръща политическия процес в племенна борба за надмощие.

Процедурата по импийчмънт ще засили подкрепата за демократите в техните ядра, както и крайните фракции, но рискува да отчужди т.нар. swing voters (колебаещи се гласоподаватели) и независимите избиратели, които не причисляват себе си към никоя партия. Демократите така или иначе нямат шанс да спечелят верните на Тръмп гласоподаватели на този етап, но не е ясно дали тази стратегия няма да им коства и избирателите, които са несъгласни или разочаровани от политиките на президента. Единственият полезен ход е да изградят достатъчно силна и обективна аргументация, която да пресече партийните линии, без да ги задълбочава.

А това също няма да е лесна задача. От правна гледна точка дефиницията на престъпления, които да бъдат достатъчно сериозни за импийчмънт, е пипкава. Конституцията определя като достатъчно основание „предателство, подкуп или други тежки престъпления и провинения“. Типично за гъвкавите правни формулировки на Американската конституция, „тежки престъпления и деяния“ нямат конкретна формулировка, тоест се разчита на интерпретация.

Дебатът какво е и какво не е деяние, което налага импийчмънт, ще се води вечно.

По-голямата част от присъдите са връчени именно на основание тежки престъпления и обвинения. Демократите вероятно разчитат на преобладаващото общо схващане, че непристойното поведение и използването на президентската власт за лична изгода са достатъчно основателни причини и попадат в тази дефиниция.

Това ни води до субективния елемент на процедурата – този на партийната принадлежност и обществените настроения в момента на процеса. Дали в контролирания от републиканците Сенат някой въобще ще реши да слуша доводите на демократите? През последните години републиканците твърдо избират партията пред общото благо дори в случаи на сериозни пропуски и грешки от страна на президента. Фактите не са на почит във Вашингтон и тези обвинения не важат единствено за едната от двете страни. Но в случая на алт-културата, оформила се около Републиканската партия,

границата между нюансирани аргументи и пропаганда или изкривяване на истината отдавна са преминати.

Това прави обективния дебат труден, ако не и невъзможен.

Затова в този процес печеливши няма. Когато президентът на една от най-влиятелните държави има нужда да използва мъгляви теории, за да манипулира държави в криза в името на своите цели, вместо да води спортсменска кампания с аргументи и постижения, нещо в системата не е наред. Когато култът към личността е толкова силно вкоренен, че избирателят не може да види отвъд емоционалната племенна принадлежност, независимо от коя страна на политическия спектър се намира, демокрацията не може да функционира правилно.

Не бива да забравяме, че президентът на САЩ на първо място е бизнесмен, а на второ – риалити звезда.

Провокацията е негов специалитет, а възхищението, което бившият актьор Володимир Зеленски изразява към него в разговора им това лято, надали е изцяло билатерално галене на егото. Въпросът е, че този път шоуто може би е стигнало твърде далеч. Но когато границите между истината и лъжата и между редното и нередното са размити, не е ясно кое ще победи – справедливостта или по-добрият шоумен.

Заглавна снимка: От Президентството на Украйна