Тик Нят Хан – тайнственият мъдрец от Изтока

Зима… Двама млади послушници се суетят зад стените на пагодата „Тъ Хиеу“ (Từ Hiếu) във виетнамската джунгла. Съвсем скоро те ще се изправят пред сериозно изпитание: в продължение на три месеца ще трябва да приготвят храна, а след вечерята – и да измиват посудата на стотина монаси, потърсили усамотение в храма. Тежко и уморително задължение, особено когато водата е почти замръзнала. Невъзможната на пръв поглед задача обаче не успява да ги стресне. Напротив. Въпреки трудните условия те наклаждат огън, затоплят вода, събират пепел за изтъркване на съдовете и се захващат с купищата използвани паници. А болката в измръзналите им и изтощени ръце е един от най-важните уроци, които ще научат и които ще следват по време на дългия си монашески път – урокът за търпението и саможертвата.

Единият от двамата млади послушници е Нгуен Суан Бао, по-късно станал известен по целия свят с името Тик Нят Хан (Thích Nhất Hạnh). Роден във Виетнам през 1926 г., той е един от най-влиятелните и най-значими духовни лидери, които човечеството познава. Семената на неговата мъдрост са посети по всички краища на земята, а редица популярни личности говорят за него с дълбоко уважение.

Бившата изпълнителна секретарка на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата Кристиана Фигерес споделя, че никога не би могла да постигне този титаничен успех, при който за първи път в историята на човечеството 196 държави подписват споразумение за борба с климатичните промени, ако не e била „съпътствана от ученията на Тик Нят Хан“. Президентът на Световната банка Джим Йон Ким определя като своя любима една от книгите на виетнамския монах – The Miracle of Mindfulness, издадена на български език като „Чудото на осъзнатия живот“ (изд. „Кибеа“, 2016). Барак Обама и Опра Уинфри също обичат да цитират мъдрите слова на активиста за мир.

Наричан още Тай (thầy на виетнамски означава „учител“), Тик Нят Хан е известен като последовател на

„ангажирания будизъм“.

Това не е разклонение на източната религия, а лична позиция, твърди самият той. Според монаха духовните практики са облагородяващи, но трябва да имат и реална приложимост извън стените на манастира. Тик Нят Хан дава личен пример и не просто проповядва, но и прилага в живота си тези принципи. Съвместимостта на думи и действия му създава привлекателен образ и Тай бива подкрепян и обичан навсякъде. Много бързо се прочува като миротворец, екоактивист и борец за правата на човека. Въпреки изпълнения с трудности живот, който води, неговата искреност, спокойствие и благородните му цели привличат все повече и повече хора към каузите му.

Тик Нят Хан е написал над 100 книги, а множество документални филми показват неговия живот, дела и учение. Проповядва ценности, сред които най-ярко изпъкват любовта, състраданието и съзнателността. Той не само обяснява, но и не спира да демонстрира как

всеки един от нас може да води щастлив живот.

Според него съвременният човек се стреми към слава, богатство, власт и телесни удоволствия, за да се скрие от безбройните предизвикателства в реалния свят. Но още по-притеснителното е, че зависимостта от материални потребности и забързаният начин на живот не могат да осигурят нищо повече от краткосрочен лек за задълбочаващите се емоционални и духовни рани, които пораждат самота и нещастие. Затова източният мъдрец съветва:

Приберете се, вдишвайте и издишвайте дълбоко. Влезте в контакт със своето страдание и се запитайте: „Защо страдам? Откъде идва всичко това?“ Разбирайки страданието, ще получите облекчение и свобода… Всички се нуждаем от любов и разбиране, от вътрешен мир. Без вътрешен мир не можем нито да обичаме самите себе си, нито да помогнем на другите.

Едва 16-годишен Тик Нят Хан става монах и учи махаяна будизъм. Впоследствие основава будистки университет в град Сайгон (днешния Хо Чи Мин). Създавайки монашеска общност (санга) и обграждайки се с доброволци, той се оттегля в провинцията, за да строи училища, здравни заведения и да реконструира разрушените от тежките сражения селища.

В разгара на Виетнамската война (1961 г.) Тай е назначен за лектор по будизъм в Колумбийския университет в Ню Йорк, където научава английски, френски, китайски, санскрит, пали и японски. Две години по-късно се завръща в родината си, за да се бори за мир заедно с другите монаси, естествено, следвайки принципите си да не използва агресивни методи. По това време Виетнам е вече разкъсан на Северен и Южен, а и двете нови държави са управлявани от железния юмрук на тоталитаризма. Тик Нят Хан запазва неутралитет, като се стреми да умиротвори враждуващите правителства. Понеже не заема страна, той е заклеймен като „предател“ и „комунист“.

Не закъснява и опитът за неговото убийство.

За щастие на огромния му брой последователи – неуспешен. Така или иначе, Тай изпада в немилост и се завръща в САЩ, където продължава своята умиротворителна мисия.

През 1966 г. когато войната между Северен и Южен Виетнам ескалира, Тик Нят Хан посещава 19 държави, призовавайки за мир. По време на своята дипломатическа обиколка той успява да разпространи възгледите си по целия свят. Среща се с папа Павел VI. Успява да въздейства на дееца за правата на чернокожите Мартин Лутър Кинг, който освен всичко друго насочва усилията си и към борбата с бедността и прекратяването на Виетнамската война. Именно американският духовник и общественик предлага Тик Нят Хан за Нобелова награда за мир с думите:

Аз лично не познавам никой друг, който да е по-достоен за тази награда, отколкото този благ монах от Виетнам. […] Ако неговите идеи за мир бъдат приложени, ще издигнат паметник на икуменизма, на световното братство, на човечеството.

През 1975 г. усилията на Тик Нят Хан му „спечелват“ забрана да се завърне в родината си. Като изгнаник той заминава за Франция, където става председател на виетнамската будистка делегация за мир и основава манастира „Плъм Вилидж“. Това е и

най-големият будистки център в западния свят.

Там Тик Нят Хан събира около себе си множество последователи. Днес огромен брой западноевропейци продължават да посещават духовното средище в Южна Франция, като немалка част от тях остават в светата обител, за да задълбочат познанията си за източното учение.

След дълги години на изгнание Тай се завръща на два пъти за кратко във Виетнам, за да проповядва (през 2005 и 2007 г.). Но в родината си той се сблъсква с поредните тежки премеждия. Първоначално му е наложена цензура, а след това дори остава под домашен арест. В същото време казионните медии отразяват завръщането му у дома, без да пропуснат случая да представят Виетнам като толерантна държава. Тик Нят Хан обаче споделя, че правителството носи „маска на религиозна търпимост“. Учителят разкрива, че неговият образ е използван, за да се засилят тези внушения, но в действителност както будистката общност, така и човешките права като цяло продължават да бъдат потъпквани и пренебрегвани.

Тик Нят Хан не е единственият духовник, прогонен от страната си.

През 2006 г. той се среща с друг изгнаник – Далай Лама, и двамата обсъждат как да се завърнат в родните си държави. Тай изразява желание да посети Тибет, а също така предлага двамата да отидат във Виетнам, за да проповядват мир. Но има един проблем. Докато Виетнам е бил приблизително 1000 години под китайска окупация, но в миналото, то Тибет все още е. По тази причина идеята на Тай се оказва неосъществима.

Освен с действията си и с участието си в диалога за мир и ненасилие, Тик Нят Хан допринася много и за борбата с климатичните промени. През 2014-та – година преди глобалната среща за климата в Париж, той произнася вдъхновяваща реч, в която обяснява неразривната връзка между човека и природата:

Земята е наша майка, хранейки ни и защитавайки ни във всеки един момент – дава ни въздух, за да дишаме, вода за пиене, храна за ядене и билки, за да се лекуваме. Трябва да осъзнаем, че тя е не просто околна среда. Земята не е извън нас. Дишайки съзнателно, осъзнаваме, че ние сме Земята. Осъзнаваме, че нашето съзнание е също така съзнанието на самата Земя… Без значение от националност, култура и религия, всички виждаме, че Земята не е просто инертна маса. Тя е любяща майка, хранеща и защитаваща всички хора и животни без дискриминация…

Земята и всички животински видове са застрашени.

И все пак, ако развием истинска връзка с нея, ще имаме достатъчно любов, сила и прозрение, за да променим своя начин на живот… Всички изпитваме чувство на дълбоко възхищение и любов, когато видим хармонията, елегантността и красотата на Земята. Обикновено клонче цъфнала вишна, черупката на охлюв, крилото на прилеп – всичко е дело на майсторската креативност на нашата планета. Когато всички погледнем и разберем Земята, в нашите сърца се поражда любов. Чувстваме се свързани. Това е смисълът на любовта: да бъдем едно.

През 2014 г. Тик Нят Хан преживява тежък мозъчен кръвоизлив. Макар че се лекува месеци наред, той губи завинаги способността си да говори. На 2 ноември м.г. 92-годишният монах се завръща за последен път във Виетнам. Със знаци и жестове той обяснява, че желае да прекара остатъка от земния си път в манастира „Тъ Хиеу“, където за първи път се е докоснал до монашеския живот. Без да се притеснява от напредналата си възраст, Тик Нят Хан отказва да ползва медикаменти, доверявайки се единствено на акупунктурата и източната медицина.

Днес, въпреки медийните спекулации, здравето му е стабилно. Тай обича да прекарва часове, наслаждавайки се на естествената красота на езерата, както и на мистичното излъчване на ступите в манастира. Огромен брой будисти посещават всяка година „Тъ Хиеу“, за да практикуват учението в близост до легендарния мъдрец.

Заглавна снимка: © Geoff Livingston