Тодор Цонев – художникът в сянка

Дъждовен ден в Габрово. Криеш се из дюкянчетата на „Етъра“, опитвайки се да преоткриеш нещо от отдавна познатото ти. Всичко там е ясно, макар и всеки път нещо да те стопля наново. Гледаш града като нещо свое, близко, но и в същото време чуждо. Опитваш да претеглиш неговата стойност и съдържание, някога големи и значими, за които знаеш от малък. Да, те са там въпреки всичко, което те гневи и прави тъжен в съвременна България.

Мостовете и улиците някак сами те насочват в дъжда към Дома на хумора и сатирата. През грижливо поддържаната и съхранена социалистическа културна атмосфера на сградата прозира странното за днешни дни желание на работещите там да покажат ниво, респектиращо всеки посетител.

Изложба на Кристо, през която минаваш набързо, защото всичко вече си виждал. Задържаш се по-дълго на частта, разкриваща историята на семейството му – стари снимки, вещи, документи. Общо взето, ти става ясно защо не е искал да има нищо общо с България… Временна гостуваща миниверсия на „Музейко“. Хайде малко и тук, с малкия ти спътник, докато спре дъждът.

И тогава виждаш пред себе си голяма, внимателно подредена и светла зала. Прокарваш бърз поглед през първите неща и погледът ти става все по-съсредоточен. Вниманието ти се изостря и ясно осъзнаваш, че се намираш сред творби, истории, детайли и обекти, до които си заслужава да се докоснеш.

Изложбата се казва „Светът според Тодор Цонев“ и е ретроспективен поглед към творчеството на значимия български художник, карикатурист, интелектуалец, дисидент и както се разбира от всичко тук – изключителен човек с незавидна съдба, но с огромно достойнство.

Подредените творби те водят, изграждат за минути, карат те да осъзнаеш, че комунистическият строй със своята непоклатимост, безпардонност и дебелоочие е променил много от живота към лошо, но преди всичко – самия външен вид на своите слуги. И оценяваш изключителната способност на автора да дефрагментира и разпердушинва системата на ниво „физиономия“.

Силно и трайно впечатление прави серията скици и рисунки, изобразяващи мигове от уличната и обществената действителност. Хора, чакащи на спирката, знаещи, че автобусът ще е закъснял и претъпкан; чакащи на опашка за дефицитна стока, съзнавайки, че няма да има за всички; седящи на полупразна маса в кръчмата, зареяни в неопределеното пред себе си; в обичайни ежедневни състояния – в обществената баня, в парка, в автобуса, до близкия си човек. Всички те са апатични, безрадостни, знаещи, че ще оцелеят, но и че всичко е ясно и предопределено в утопичната комунистическа държава.

И ако днес знаем, че те биха вдъхновили Оруел само като екзотика, до която той не се е докосвал, то лично, едва сега, ти просветва колко ли чувствителен и едновременно силен и устойчив на заразната сивота трябва да е бил човекът, обречен да живее сред тях и намерил красота в тяхната равномерна безучастност. Само човек, живял в сянка, може да притежава толкова тънък усет за нюансите на сивото в социалистическия строй.

Искаш още, осъзнавайки растящото огромно уважение у себе си към този човек. В дъното светят малки глинени пластики – шаржове на известни личности, но и мрачни типажи на мастити функционери и партийци. Колко е логично Стоянка Мутафова и Татяна Лолова да са винаги една до друга, както ги е създал в малката им форма Тодор Цонев. Как налудничаво светят очите на Тодор Колев!

Някъде около тях не е пощаден и може би единственият му благодетел и доброжелател от влиятелните на деня тогава – неговият учител и ментор Илия Бешков. Знаем, че не му се сърди, както му се е обидил Тодор Живков, пращайки го в арестите на милицията и ДС, обричайки го на бедност и забрава и конфискувайки карикатурите му за повече от десетилетие. Известните като „арестувани карикатури“ са показани за първи път чак през 1990 г. в залата на СБХ в София и предизвикват такъв интерес, че превръщат изложбата в най-посещаваната в България до ден днешен.

Някъде в края на залата вече виждаш вратата, през която си влязъл. Жалко, скоро ще си разгледал всичко. Развеселяват те и ти напомнят за детството няколкото морски летни рисунки, показващи, че този човек е имал и по-ведри мигове. Созопол такъв, какъвто отдавна вече не е. Чист плаж без бетон и шезлонги. Просто кърпа на скалите и хора с бръчки, гънки и паласки. Мило.

Елате и вие до Габрово и се запознайте с яркото творчество на художника там, където някога е била и първата му изложба. Запознайте се и с човека. Той ще ви чака там до следващия април.

Колко такива хора познавате? Аз – отскоро – един.

Тодор Цонев (1934–2004) е широкоспектърен творец: график, живописец, скулптор, карикатурист. Ученик на проф. Илия Бешков. През 1971 г. участва с първата си самостоятелна изложба със сатирични малки пластики в VII Национален фестивал на хумора и сатирата в Габрово. Оттогава датира тясната му връзка с града, впоследствие и с Дома на хумора и сатирата, на който дарява голяма част от творбите си.

Заради сатиричните си карикатури на Тодор Живков и приближените му през 1978 г. Цонев е задържан за повече от два месеца в арестите на Държавна сигурност, а след обиск в дома му са иззети близо 500 творби, които престояват в архивите на ДС до падането на комунистическия режим.

Мащабната ретроспективна изложба „Светът според Тодор Цонев“ за първи път събира на едно място над 400 разнообразни произведения на твореца, част от които не са показвани пред публика. Куратор и автор на текстовете на изложбата е Иво Милев, който е и съставител на съпътстващия изложбата каталог на цялостното творчество на Тодор Цонев. Богато илюстрованата биографична студия „Тодор Цонев. Художникът в сянка“ е базирана изцяло върху дневниците на художника и представя без цензура неговите размисли за изкуството, политиката и обществото.

Изложбата продължава до 7 април 2019 г. в зала 5 на Музея на хумора и сатирата в Габрово.

Всички снимки на Цецо Мирчев, вкл. заглавната, са любезно предоставени от Музея на хумора и сатирата, Габрово.