Тройката на Бойко Борисов

Вкопчен като за последно във властта, премиерът Бойко Борисов прощава ли, прощава всичко на разроилите се коалиционни партньори. Маймунджилъците на Волен Сидеров, клиноведските акции на Красимир Каракачанов, „дисидентстването“ на Валери Симеонов… На тази тройка премиерът разчита за третия си – и вероятно последен – мандат. (Макар да съобщи, че си отива от властта, когато магистрала „Хемус“ е готова, а това прави още един мандат – управляващите току местят края на аутобана от 2024-та на 2023-та и обратно.) Така че дори Сидеров да бе извадил пистолет в БНТ, когато направи цирка в студиото на „Референдум“, щяха да го обявят за временно умопомрачение и коалиционното споразумение пак щеше да се запази.

Оприличилата се на дясноконсервативна ГЕРБ управлява за втори път заедно с националисти и ксенофоби.

Партньорство, което в други европейски държави биха отказали. Но скрупули от морално-хигиенни съображения в политиката (особено в българската) не съществуват – въпрос на пиар и медиен контрол е да се докаже обратното. „Ако се смятах за морален, щях да престана да мисля политически“, казва известният френски философ и политолог Реймон Арон.

Към настоящия момент политическата рамка на властта изглежда така – „Атака“ е извън „Обединени патриоти“, но в коалиция с ГЕРБ, макар и без отделно коалиционно споразумение. Не е необходимо. Имат си доверие – в първия мандат на Борисов отношенията им се крепяха на услугите на един „златен пръст“, без документално оформена връзка. И тогава лидерът на ГЕРБ и премиер се правеше, че не вижда какви ги върши Сидеров. Не само Борисов, но и прокуратурата, както и почти всички политически сили го оставяха да се държи разюздано. А когато на 20 май 2011 г. предвождани от Сидеров атакисти окървавиха молитвата пред джамията „Баня Баши“, те бяха там на митинг, разрешен от кметицата на София Йорданка Фандъкова, която след станалото бе „изненадана и притеснена“… че имало прогнози за прояви на нетърпимост.

Гробище за политически любимци

Сидеров няма така лесно да ни отърве от себе си – кани се да направи още някой и друг сеир. Заради решението на Управителния съвет на БНТ да не бъде допускан до участие в предавания, в т.ч. и в „Панорама“, докато не се извини писмено, Сидеров организира 5-часов протест пред сградата на телевизията, приключил с края на „Панорама“ в 22 часа. Но не успя да стане първа новина във вечерните емисии в петък, макар щурмовият му отряд, по стар навик от предишни нахлувания в НАТФИЗ и други места, да се опита да нахълта в БНТ. Забележителното в петъчната му проява е, че за първи път от много време насам е сменил светлите елегантни костюми с черно кожено яке и черна риза – униформа, позната ни от ранните му изяви в политическия театър.

И ако звездата му на галерист тъкмо изгрява, то като политик е време да поеме към гробището за (домашни) политически любимци – тоест към забравата – след ренесанса в ерата „Борисов“ и краткотрайния кабинет „Орешарски“. На евроизборите през май т.г. за „Атака“ гласуваха малко под 21 000 души – едва 1,07% от гласовете, докато ВМРО отбеляза възход, спечелвайки двама евродепутати. Едва ли ще се представи по-добре и на местния вот. Няма да помогне разпищолването на Сидеров заради БНТ.

Докато е във властта обаче, „Атака“ ще продължи да ерозира и торпилира всякакви усилия за по-нататъшно европеизиране на държавата,

в услуга на интереси, вредни на националната сигурност. И ГЕРБ, а и не само ГЕРБ, ще се съгласяват с това. Пример отскоро: депутатите от „Атака“ начело със заместника на Сидеров – Десислав Чуколов, предложиха да бъде изключена Българската банка за развитие (ББР) от обхвата на Закона за публичните предприятия. Само депутатите от БСП гласуваха против. Всички останали го подкрепиха. Законът е един от изискваните в съгласувания с Европейската централна банка план за действие предвид заявеното от България намерение за присъединяване към еврозоната. А най-големият клиент на ББР, създадена за подкрепа на малкия и средния бизнес, е Делян Пеевски.

Взаимозависимостта между „Атака“ и ДПС е осветена. Фактът, че „Атака“ предлага удобни за ДПС (и Пеевски) хора във властта, като министъра на икономиката Емил Караниколов и членове на Висшия съдебен съвет, e просто още едно потвърждение. ДПС си партнира с Борисов, а „Атака“ е фасада за още от същото, но дегизирано като коалиционни договорки.

Звездата на Вергина? Не, звездата на Каракачанов

Конкурентът на „Атака“ на терена на националпопулизма – ВМРО, е в апогей и причината не е само залезът на Сидеровата формация. Активната кампания на евродепутата Ангел Джамбазки, кандидат за кмет на София, е доказателство за лоялността към ГЕРБ и Борисов. Той ще противодейства на основния съперник на Фандъкова – Мая Манолова, чийто рейтинг заплашва 14-годишната доминация на ГЕРБ в София.

В същото време лидерът на ВМРО, вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов прави всичко възможно, за да осуети българската подкрепа за македонското членство в ЕС.

Ако държи на думата си, би трябвало вече да не е вицепремиер и министър, а ВМРО да е извън коалицията.

В края на септември Каракачанов заяви по Нова телевизия, че ВМРО напуска управлението, ако правителството подкрепи Северна Македония за Европейския съюз. Историкът Каракачанов, разкрит като агент на ДС, писал донесения за Културно-просветния клуб „Гоце Делчев“ и направил политическа кариера от „македонизма“ си, посочи вечните спорове за личността на Гоце Делчев и други исторически препъникамъни, определени като „антибългарска риторика“. Те са безспорен факт и по всяка вероятност още дълго ще останат такива, защото и Скопие има свои „каракачановци“ и „московци“.

На 17 октомври в Брюксел от лидерите на ЕС в Европейския съвет се очаква да вземат решение относно еврочленството на Северна Македония и Албания. Решенията се вземат с консенсус и е достатъчно една държава да се възпротиви.

След консултациите, свикани от президента Радев по темата, Борисов обяви, че подкрепа за Скопие ще има, но също и условия. Не би могло да бъде другояче – по време на европредседателството си България издигна като приоритет евроинтеграцията на Западните Балкани.

Да „наказва“ Северна Македония би било отстъпление.

По БНР наскоро Андрей Врабчев от Фондация „Татковина“ отбеляза използването на „македонския въпрос“ в България основно за вътрешнополитически цели около избори. „Голям проблем е, че в България Северна Македония не се разглежда в дълбочина и е маргинализирана като начин, по който се говори за нея. Тя се разглежда изключително отделено от реалните процеси, на фона на нашите емоционални възприятия от миналото.“

Емоционалните възприятия от миналото са факт, както и прагматизмът – близо 3% от населението на Македония вече притежава български паспорти. А арестуваният за аферата с удостоверения за българско гражданство Петър Харалампиев, бивш шеф на Държавната агенция за българите в чужбина, уреден там от Каракачанов, излезе от ареста срещу гаранция от 100 000 лв.

Но тази миналогодишна история само одраска ВМРО, екипирана в доспехите на българщината отпреди век. Това е и разликата с „Атака“ в комуникацията и посланията към избирателите. Сидеров свири на струните на панславизма и православието и директно ползва опорните точки на руските хибридчици за всяване на съмнения и враждебност към „западното“ и „европейското“, представяйки отношенията с Русия като изконни, „от векове за векове“, а Европа – като далечна и чужда.

Каракачанов използва маскировката на „националните интереси“.

Хвърляйки съчки в огъня на историческите свади със Скопие на тема „обща история“, неизменно повтаря как македонците ни използват, за да влязат в ЕС и НАТО, както и изразяваше съмнения, че договорът за името между Гърция и Бивша югославска република Македония ще стане реалност. Но Преспанското споразумение е факт, а Македония ще се присъедини към НАТО, вероятно и към ЕС, въпреки опитите на Москва да попречи на тези процеси, от които България може само да е облагодетелствана.

„Нека всички заедно да кажем „не“ на порнографията в българската политика“, призова тия дни Каракачанов (по повод поведението на Сидеров). Ако избута Сидеров, остава сам на терена на националпопулизма. НФСБ на Валери Симеонов не влиза в сметката – макар и партньор на ВМРО, политическото влияние на тази партия е пренебрежимо малко.

Самият Симеонов публично говори недотам политкоректни работи за ролята и мястото на Цветан Цветанов, за дългата ръка на ДПС, за това, че местният вот може да разклати управляващата коалиция и др. Търпението на Борисов издържа и на тези откровения.

Година и седем месеца до края на мандата.

Заглавен колаж: снимки от wikipedia.org