Да се изкъпем социално, или защо да си запазим Банята

Сградата на Централната минерална баня в София е завършена през 1912 г. в специфичен български стил и дълго време е сред важните места за града – не само за хигиена, но и за общуване и почивка. През втората половина на века постепенно губи значението си и през 1986 г. е затворена. През следващите две десетилетия се извършват единствено аварийни ремонти и частична реставрация на фасадата, въпреки че сградата е исторически паметник от национално значение. След архитектурен конкурс през 1998 г. и безвъзмездно финансиране по ОП „Регионално развитие“, в края на 2013 г. е завършено основното преустройство, а две години по-късно предното крило на сградата отваря врати като Музей на София. Задната част с големите басейни е в кризисно състояние и служи за склад за архива на Музея.

Записки от едно обществено обсъждане без диалог

На 4 декември т.г. в изстрадалата сграда на Централната минерална баня, днес Регионален исторически музей – София, се проведе дискусия с граждани по повод доклада на зам.-кмета Тодор Чобанов, предлагащ преобразуване и на второто крило на сградата в музей и център за култура. На пръв поглед похвална инициатива на Общината, но всъщност поредна тиха подмяна на вече взети решения и дадени обещания към обществеността. Тази дискусия беше симптоматична за ставащото в управлението на София.

Сблъскаха се две представи за възможното бъдеще на старата софийска красавица. От едната страна бяха експертите на Общината, предлагащи промяната на сградата – заместник-кмет (по образование археолог), историк, социолог и архитект. От другата – стотина души, пазещи романтичната представа за сградата и държащи на иновативната идея, че Банята и столицата ни имат бъдеще като място за балнеолечение. Замислена като събитие, демонстриращо енергичната дейност на Столичната община и управляващата вече трети мандат партия ГЕРБ, като чудесен пиар в трудни за управлението времена (най-пресни примери са забавянето и ниското качество на скъпо реновираната улица „Граф Игнатиев“, проблемите със замърсения въздух и неадекватните мерки срещу това, оставката на зам.-кмета по транспорт Евгени Крусев след обвинения в корупция), срещата бързо се превърна в обсада на общинските представители от враждебно мнозинство. Експертите определено не очакваха такава реакция – за тях сградата бе само скъпа и трудна за поддържане черупка, за чието опазване те де факто предлагаха функционално решение.

Разговорът беше структуриран типично за обществените дискусии в България – експертна лекция с последващи 2–3 общи въпроса от публиката, която няма кога и къде да се запознае подробно с проекта, и бързо финализиране в стил „ще вземем мнението ви под внимание, обаче проектът вече е изпълнен, няма финансиране за промени, благодаря, закривам заседанието“.

Дискусията беше инсценирана на стълбището на музея/баня, явно с идеята да се покаже успехът на преустройството дотук и нуждата от зали за подобни събития. За съжаление на организаторите се появи неочакван, но логичен проблем. Многократно съм се чудил на този разрив между представите на публиката и на Общината за историческото наследство, за значението на думите реставрация и опазване. Публиката буквално настръхна при вида на „модернизирания“ интериор на сградата, от тъжното и самоцелно усмиряване с гипсокартон на някогашната тържествена сграда. Историческата подмяна, тип неуспешен фейслифт, не бе подминала и тази стогодишна грандама. Археология, градска среда, архитектура – не изгубихме ли твърде много за тази дузина години под несръчния скалпел на общинаря?

Въпреки отделните добре реставрирани елементи (романтичната фасада, сецесионните обкови), атмосферата от самото начало не бе на благоговение пред чудото на спасението на сградата, извършено за 25 млн. лв., а твърде враждебна. Първо социоложката от „Алфа Рисърч“ ни показа „представително проучване сред 800 души“, приблизително 18% от които твърдят, че са посещавали Музея, а мнозинството от тях – че подкрепят да се разшири и второто крило на Банята. Те са отговорили позитивно на правилно поставения въпрос „Подкрепяте ли бившата баня да придобие нови функции като музей?“. Ако екстраполираме по официалните данни за населението за София и вземем 18% от него, ще излезе, че Музеят е посетен от приблизително 220 000 софиянци. Регионалният музей на София се оказва едно от чудесата на туризма ни! При това без да броим българските и чуждестранните гости на града. Социологическото проучване само̀ по себе си е показателно за това какво мисли Общината за гражданите си, както и какво мислят свързаните с Общината бизнеси за служителите ѝ.

Този грандиозен успех на мястото, за съжаление, не бе потвърден от втората говорителка – директорката на Музея, по образование историчка, – която разказа за историята и посетителите на Музея през годините от 2015-та до днес.

Нека я прекъсна обаче и ви разкажа аз за Музея на София. София е европейски град. София е европейски град. София е европейски град. Казах ли, че София е европейски град? Това е точно лайтмотивът на мястото – отчаяно и регионално-комплексарско. Музеят е приличен, има делви, оръжия, каляска, трамвай, носии, униформи, бюро, вестници, както и зала, където има интересни гостуващи експозиции. Цената на билета, ако искаш да снимаш, е 23 лева…

Български посетители няма. Жалко, защото Музеят е именно за нас. На чужденците им е пределно ясно (и доста досадно), че София не е европейски град, и няма нужда да гледат антични трамваи в зала. Има ги навън. Те са тук за екзотиката, за Женския пазар, Джамията, Синагогата, за историята (даже и псевдоисторията, защото тя вече се разпада и нетренираното око се насища и с нея), за призрака на комунизма, и прочее. Някои от тях са чели в пътеводителя, че София е град на минералните бани и извори, и сигурно усилено търсят такива из града. Софиянци може да дойдат тук и да се почувстват европейци за малко, което по принцип е добре. Музеят на София е важен. Той трябва да разказва не само политическата, но и бурната и интересна социална история на града. Софиянци – особено младите и доверчивите – трябва да разберат колко трудно се гради един град (а колко лесно се разгражда, могат и навън).

Но може да попитаме следното: няма ли и други подходящи сгради, които стоят без функция? Какво се случи с Царските конюшни? Нямаме нито цар, нито коне – така че нова функция там би била абсолютно адекватно решение и добре посрещната. Примерно. (Тук Столичната община би контрирала, че е въпрос на собственост.)

В доклада на зам.-кмета дилемата между музей и баня е решена утилитарно. Споменава се, че са извършени „допълнителни дейности по търсене на инвеститори“ за спа център, но интерес е нямало. Като причини за това се споменават „големият обем на инвестицията, неблагоприятното съотношение разходи–ползи, специфичният минерален състав на водите, сложната логистика на зоната, ограниченият капацитет и други“ – по този начин изредено, без никаква обосновка. Финансовият анализ е обидно наивен, сравнението между двете функции е чрез Банята в Банкя. Не забравяйте, че освен принципния въпрос за сградата, тук става дума и за оперативни разходи от няколкостотин хиляди лева на година. Разходите на Музея и в момента са два пъти по-големи от приходите от билети, без дори да броим заплатите на персонала. Какви ще бъдат, ако увеличи двойно площта си? Основен аргумент за реконструкцията на сградата е, че София ще получи безвъзмездно голяма част от сумата, но защо да не е възможно да кандидатства по европейски програми и с функцията за балнеолечение?

Да се върнем на дискусията. Трети говори възрастният архитект Константинов, автор на идейния проект за второто крило, както и на предишното решение на Музея, това, в което стояхме, и затова – сякаш основен виновник за лошото настроение в залата. Атмосферата беше вече доста нажежена, хората не бяха щастливи от лекционния курс и търпението им се беше изчерпало. Не му се получи и айсбрейкърът „съжалявам, че толкова много хора нямат бани вкъщи“. Архитект Константинов показа набързо и с прекъсвания няколко неясни плана и посредствени визуализации, които му спечелиха нещо като аудиолинч. Но каза и нещо важно: дебитът на водата намалява – от 25 л/с, в момента е 12 л/с. От тях 8 л/с отиват за водочерпене, остават ни само 4 л/с. Това вече е технически аргумент, който може да бъде обсъден рационално и трезво. Достатъчна ли е водата?

Тази важна за Общината теза бе оборена от описанието на далеч по-малките дебити в различни златни кътчета на Европа, например германския Баден-Баден, който се захранва от 8 л/с. Всъщност се оказва, че само София (даже сравнено с други места в България), която има най-много вода, си я излива в канала. След полунощ на двайсетината чешми има максимум един водочерпец – това няма как да е ефективно управление на ресурса.

Дали е случайно, че спадът на дебита на водата съвпада със строителството на втория лъч на метрото? Според официалната теза на Общината причината е Пернишкото земетресение през 2012 г. (причина също така и за миграцията на министър Горанов). Това пита проф. Павел Пенчев: „През 2010 г., по време на дискусия с тогавашния главен архитект на столицата Петър Диков, повдигнах въпроса, че каптажът София-център е на 30 метра от строящата се метростанция и има риск да се получат негативи по отношение на количеството и качеството на водата. Арх. Диков обеща, че ще има мониторинг.“ Но такъв, изглежда, не е извършен. Нищо чудно губещият се дебит да е грижливо дрениран в канала от бързащия строител. Това лесно може да се провери. Но и с наличното в момента специалистите смятат, че захранването на басейните ще бъде преосигурено. В независима дискусия по темата те казват, че „съвременната схема за ползване на минерални води е доста по-икономична, като за спа център в Централната минерална баня дебит от 3–4 л/с ще е напълно достатъчен. Съвсем спокойно може да бъдат направени и два басейна, защото балнеологичният басейн се различава от обикновения – той е най-много 50 кубика, неговата вода не се обработва, а се опреснява с 15% на час…“

Като цяло, концепцията на архитекта, на зам.-кмета и въобще на отбора на Общината за това какво е Банята, куцаше силно. Архитектът още я помнеше като място за хигиенизиране, но явно не и като място за общуване, социализация, срещи, ритуал на почистването – телесно и духовно. Зам.-кметът също не правеше ясна разлика между баня и спа. За това мога да съдя само по доклада му, защото той не участва в дискусията. В кръга на шегата, търсенето от Общината на концесионер напомня за дяволчетата на злата кралица в приказката „Спящата красавица“, които 18 години търсят бебе. А днес нещата са се променили – ако не тук, то по света. Градовете разбират, че трябва да представят разширен, уникален туристически продукт, да покажат всичко, което имат, за да вземат каквото могат. А гражданите разбират, че също имат права и каквото си имат, трябва и искат да си го ползват (а туристите – добре дошли, може и в евро).

Всъщност в София само година по-рано е приета прогресивната „Програма и Стратегия за използване на потенциала от минерални води и земна топлина на територията на Столична община“, където се казва, че „устойчивото развитие на Столична община и региона ще се осъществи чрез действия по следните мерки: (…) 3: Ремонт и изграждане на модерен спа център в сградата на Централна минерална баня – северно крило“. Минералната вода е включена и в тазгодишната Визия за София. Досега обаче няма предприети действия по въпроса, което е типично за Общината, създала през годините поредица от иновативни стратегии и програмни документи, които остават само на хартия.

Аз, в личен план, след спортни травми и с продължаваща физиотерапия, с удоволствие бих се отпуснал в топлата вода, докато си говорим със зам.-кмета, който също гледаше болезнено, както впрочем и повечето хора в залата, изпънати прави или на столчета. Бих попитал шеговито дали тази среща нямаше да е така напрегната и болезнена, ако беше в по-римска обстановка. Те, римляните, може би така са я изградили тази империя, защо не? Казват, че София заради баните е възникнала – може заради липсата им сега да не ѝ върви особено….

Все повече хора ставаха и се изказваха – от емоционалното „искаме си Банята“ до рационалното „ефективно ползване на богат исторически и природен ресурс“. За тези близо 30 години от закриването ѝ, след смяната на едно поколение, мнението на хората е вече „за“.

Последният коз от ръкава на Общината бе в лицето на разпознаваем актьор, който каза, че в София са необходими зали за култура и за събития. Тоест третата пречка пред Банята след дебита и историята бе именно културата. Това определено остави нотка в мен, защото си мечтая лично за още акустични зали извън чудесната, но единствена зала „България“. От публиката обаче бързо контрираха: Какво става с дългоочаквания културен център „Топлоцентралата на НДК“? Какво ще се случи със сградата на Народното събрание, след като то ще се мести скоро в бившия Партиен дом?

Изказа се и директорът на Младежкия театър (под опеката на Министерството на културата) – предложи още на следващия ден да сключи рамков договор със Столичната община за прогнозната стойност около 4,5 млн. лв. за ремонт и ползване на изгорелите преди време две зали в него. Надявам се да са реагирали, офертата е добра. И като цяло, зали за събития и култура може (и трябва) да има на различни места, но Минерална баня може да има само на едно място – където е изворът.

Говориха още хора в подкрепа на Банята и против новия проект: софиянци, винаги стартиращи с броя години или поколения, прекарани в столицата; общински съветници от БСП, винаги готови да яхнат протеста; НПО-та, като ядосаните млади хора от „Спаси София“, както и групата „Термално – нормално“, търсеща цялостна визия за минералните извори на столицата (и която направи в края на миналата седмица зрелищен флашмоб по хавлии под надслов „Върнете Минералната баня“).

Дали експертите от Столичната община, дошли да изнесат лекция, разбраха изнесената пред тях? Не стана ясно. Заместник-кметът, без да изкаже мнение и без коментар закри срещата след близо два часа мълчание. В такъв „челен“ дискурс на противоположни идеи обикновено няма комуникация – усилията на двете групи успяват да се нулират еднакво ефективно и еднакво фрустриращо за всички. Но участвалата публика в тази среща успя да предаде ако не своите ясни и искрени аргументи за Банята и против второто крило на Музея, то поне това: софиянци имат интерес към Банята и Общината ще трябва да ги чуе.

Заглавна снимка: © Димитър Механджиев