Гражданството като кауза. Разговор с Венелин Стойчев

По повод новия учебник по гражданско образование за ХII клас на издателство „Булвест 2000“/Klett разговаряме с един от авторите му – Венелин Стойчев, магистър по политология и доктор по социология. В авторския екип на учебника са още проф. дсн Георги Димитров, основател на специалностите „Социология“ в ЮЗУ и „Европеистика“ в СУ, доц. д-р Велина Тодорова, юристка, университетска преподавателка, бивш зам.-министър на правосъдието, понастоящем член на Комитета по правата на детето на ООН, и учителят по философия и гражданско образование Георги Радев.

Вече са издадени няколко учебника по гражданско образование, предназначени за българските училища. Какво провокира вашия екип за създаването на нов учебник?

Всички автори на учебника от години се занимаваме с гражданско образование, познаваме световния дебат по темата и практиките в Европейския съюз. У нас през миналата учебна година за първи път учениците от ХI клас изучаваха гражданско образование, а от този септември предметът ще се преподава и на учениците в ХII клас. Много изследвания в ЕС показват дълготрайна тенденция ученици да се разочароват от предмета гражданско образование заради пропастта, която зее между преподаваното в училище и практиката – между това какво би трябвало да бъде обществото и какво всъщност е. Ние искахме да създадем учебник, който преодолява тази пропаст. Няма нужда от учебник, който да рисува някакъв идеален свят, в който всички институции функционират като швейцарски часовник, медиите са напълно свободи, върховенството на правото е безпроблемно, а гражданите – включително и учениците – са овластени. Обществото ни има много остри социални проблеми и искахме да напишем учебник, който да предлага инструменти за преодоляване или поне за облекчаване на тези проблеми.

В същото време в учебника категорично се противопоставяме и на другата популярна у нас теза, според която тук нищо не е наред – партиите ни носят личните имена на лидерите си, а не изразяват обществените интереси; нито левите са леви, нито десните са десни; законите не защитават обществения интерес, а нелегитимни частни далавери, и т.н. Проблемът е, че изразителите на подобни тези омаловажават и обезкуражават проявата на всякакъв граждански активизъм, защото, видите ли, нямало било смисъл – „дори и лицата да се сменят, кукловодите от Кремъл, Вашингтон или обръчите ще си останат същите“. Ние казваме друго в учебника – ние настояваме, че навсякъде по света, дори и в обществата с огромни традиции в гражданското образование и с развито гражданско общество, се отварят полета за корупция и злоупотреби, ако гражданите и медиите станат пасивни, не се борят за правата си, не отстояват каузите си, не контролират политиците и работата на публичните институции.

Вярно е, че има международни отношения, геополитика и глобална взаимна обвързаност между обществата, но в същото време има сфери, които са си изцяло наша отговорност. И колкото по-добре се научим да носим тази отговорност, толкова по-малко ще сме зависими от световната конспирация. Например кой ни е виновен, че още нямаме детска болница или детски хоспис за палиативни грижи? Кой ни е виновен, че не излизаме масово да протестираме, когато ни секат кестените, за да разширят зелената зона за паркиране? Това са истински примери, които присъстват като казуси в учебника…

Практическите казуси в учебника са описани толкова живо, че човек добива усещането, че се случват буквално пред него. Това само на въображението на авторите ли се дължи, или има и практически функции?

Всички практически казуси са базирани на реални истории. Разбира се, сменени са имената на участниците и на населените места. Подбрахме такива казуси, които да разкрият на учениците, че не само у нас, но и в много по-богати общества съществуват социални проблеми. В същото време има доста по-слабо развити общества, в които гражданите успяват да се мобилизират и да защитят гражданските си интереси. Много ще се радвам, ако сме успели да представим в учебника поне част от заряда, който в действителност носят историите на бременната Катаржина от Полша, на болната от левкемия Яна, на Арав, който работи във фабриката за килими в Бадохи (Индия), за да изхранва по-малките си братчета и сестрички. Или на Емил, който се мисли за голям патриот, но всъщност се радикализира, защото не разбира обществото, в което живее, и се опитва в съвременния свят да ексхумира ценности отпреди няколко века…

Нашият стремеж беше не само казусите, а целият учебник да е жив – искахме да представим пред учениците един цялостен разказ за гражданското общество в контекста на модерния свят, да разкрием невидимите връзки, които ни сплотяват. Никой няма нужда от учебник, в който механично са събрани някакви „граждански“ теми. Ние твърдим, че в нашия има интегритет – че е консистентен от първата до последната буква. Че предметът ни постоянства и затова всички уроци всъщност са един и същи урок, само се сменя ракурсът и дистанцията от предмета.

В учебника има практически упражнения, които стимулират учениците да направят нещо в реалния живот – да се включат в доброволческа дейност, да установят контакт с общинската администрация и т.н. Каква е целта на този тип упражнения?

Целта е наученото да не остава само в класните стаи, а да се трансформира в знания и умения за разрешаване на актуални, значими за учениците обществени задачи. Когато се събрахме на най-първата още среща с авторите, за да обсъждаме структурата на учебника, се опитах да напиша на един лист всички тези всекидневни практики, които овластяват учениците. След няколко часа обсъждане листът остана празен. Къде овластяваме учениците? Как ги социализираме да бъдат граждани? В кой клас започваме да им делегираме права и ги приучаваме да носят отговорност? Мигар ги питаме за мнението им за учебници, учебно съдържание или организация на часовете? Даваме ли им да обсъждат и да разпределят някакви (символични дори) бюджети за техни си дейности? Учим ли ги как да си избират отговорници за някакви дейности? Колко често присъстват, и още по-важното – колко често участват в педагогически съвети, заседания на настоятелството, на домсъвета, ако щете?

Ето защо искахме уроците да не са „наужким“. Защото дванайсетокласниците вече гласуват, шофират, някои имат семейства, други са вече родители. Животът не е наужким. Гражданството изисква гръбнак, изисква заемане и отстояване на позиция. Това е кауза, която се отстоява всекидневно. Когато я забравим, обществата ни стават слаби, държавите ни – завладени, политиците ни – корумпирани, развитието ни – ялово…

В страницата на учебника във Facebook разказвате, че преди да започне писането му, екипът ви се е срещал с ученици в различни градове, за да разбере какви теми и каузи, свързани с гражданското образование, ги интересуват. Кои са темите, които по-голямата част от тези ученици искат да изучават? Всички те ли намериха място в учебника?

Всеки учебник е авторски продукт, който е предназначен за някаква целева група. Всички производители – от тези на електронни джаджи до тези на сапуни или желирани мечета – се интересуват от мнението на клиентите си и се съобразяват с техните изисквания и интереси. Защо не постъпваме така с учебниците и с учениците? Защо не се интересуваме как учениците възприемат учебното съдържание, което им предлагаме? Защо консуматорите на сапуни и желирани мечета са по-важни от образованието на децата и младежите ни? В резултат от тези наши срещи с учениците от различни населени места включихме теми, които не са институционално изисквани. Това са темите за политическата корупция, за тероризма, за ранната бременност, за зелените движения, за експлоатацията, за пандемията и др. Има и още много други теми, които вълнуват част от учениците, с които се срещнахме, но които не успяхме да включим този път в учебника. Вярвам обаче, че той дава ключ за по-доброто им разбиране.

При прочитането на учебника ми направи впечатление не само какви теми присъстват, но и какво отсъства. Обширно място е отделено например на пазара и неговата регулация. А днешните млади хора са отраснали в интернет и в социалните мрежи. И там най-малкото са ставали свидетели на тормоз, реч на омразата, теории на конспирацията и прочее. У нас дори последните предизборни кампании протичат в немалка степен в социалните мрежи. Защо интернет практически отсъства от учебника, като изключим задачите да се провери нещо в мрежата?

Това са два въпроса, които заслужават специално внимание. Разбирането на пазара е ключово, за да можем да разберем модерния свят, а оттам – и ролята на гражданското общество като посредник между частния живот на гражданите и публичните институции. Съществуват съдържателни връзки между конкуренцията, развитието на модерната личност, превръщането на свободата в базисна модерна ценност, разцвета на авторското изкуство, научно-техническите иновации, върховенството на правото и глобалната обвързаност, която ние свързваме най-вече с интернет. Тези съдържателни връзки като правило са невидими от позициите на всекидневието и това налага тяхното систематично разкриване в хода на курса по гражданско образование за ХII клас.

По въпроса за интернет имахме многократни и задълбочени дискусии. От една страна, тази тема вече устойчиво присъства в учебната програма на учениците още от най-ранна възраст. Не казвам, че това е достатъчно, но не можем с един учебник да компенсираме всички дефицити. От друга страна, особено в контекста на пандемията, стана ясно, че образователната ни система възпроизвежда социални неравенства. Ние искахме нашият учебник да не привилегирова едни ученици и да не потиска други. Затова решихме, че ще сме по-обрани и няма да преекспонираме въпроса за достъпа до устройства, интернет и платформи в хартиената версия на учебника. В електронния вариант обаче акцентът е именно върху интернет.

Друга тема, на която според мен е отделено недостатъчно внимание, са медиите. Доста между другото се споменава, че ролята им е важна. Учебникът съдържа съвети как учениците да се подготвят за медийни участия, но без изясняване какво са медиите и каква е функцията им в едно съвременно гражданско общество. На какво се дължи това решение на авторския екип?

Учебникът по гражданско образование за ХII клас надгражда наученото по гражданско образование в ХI клас, където има урок, посветен изцяло на медиите и публичната сфера. Вероятно затова в учебната програма на МОН за ХII клас акцентът е върху публичните политики и гражданското участие в процеса на формулиране, провеждане и оценка на тези политики.

Сред авторите на учебника е доц. Велина Тодорова. Нейният отговор до Конституционния съд във връзка с въпроса как да се дефинира понятието пол се отличава с прецизност и е в съответствие със съвременните разбирания. Наясно съм, че вкарването на ЛГБТИ теми в български учебник на този етап е мисия невъзможна. Но ми прави впечатление, че темата за равенството между половете изобщо отсъства от учебника. Феминизмът няма ли връзка с гражданското общество?

Нашето общество и образователната ни система нямат богат опит нито в преподаването, нито в практикуването на гражданско образование. Вярвам, че е крайно време да започнем отнякъде. Личното ми мнение е, че обучението по гражданско образование трябва да започне много по-рано и предвидените в сегашната програма часове по гражданско образование за ХI и ХII клас са крайно недостатъчни. Има много значими теми, които няма как да влязат в тези часове.

Въпреки това вярвам, че нашият учебник предоставя на учениците ресурс за по-добра ориентация и заемане на информирана позиция по много актуални теми. Включително за дефиницията на понятието пол/джендър, за съпротивата срещу т.нар. Истанбулска конвенция, за домашното насилие, за „традиционното българско семейство“ и „изконните образователни традиции“, за „светостта на историята“ и „външните сили“, които „нарушават нашия национален суверенитет“, за абортите и „изчезването на нацията“. Такива въпроси непрекъснато ще изскачат в публичното пространство. Няма как който и да е учебник да обхване всичките. Винаги ще има граждански активисти, защитаващи смислени каузи, които ще се чувстват непредставени. Но учебникът не предлага готови решения. Предлага само инструменти, които учениците и гражданите могат да изберат, за да се борят както със съществуващите, така и с бъдещите обществени предизвикателства.

Защо решихте авторите на учебника да бъдат представени със снимки от времето, когато са били на възрастта на днешните дванайсетокласници?

Заради съпротивата ни срещу авторитетите. Не искаме учениците, а и гражданите да се прекланят пред авторите. Възприемаме учениците и учителите като наши партньори на терена на гражданското образование и гражданското общество. Ние всички сме равни като граждани, важат съдържателните ни аргументи, а не това кой е по-голям началник. Знаете, че Кант нарича това „гражданско пълнолетие“. Смятаме, че в ХII клас учениците трябва да бъдат пълнолетни не само по документи, но и като граждани, трябва да бъдат овластени и да умеят да носят отговорност.

Гражданското общество е кауза, която трябва да се отстоява всекидневно. Няма едно решение. Няма закон, който да приемем, или система, която да въведем, няма лидер, за когото да гласуваме, и те веднъж и завинаги да ни отърват от бремето на гражданската отговорност. Гражданският живот може да се превърне в проклятие, ако се откажем от свободата си. Но може да бъде вдъхновение, да носи удовлетворение и да прави света ни по-добър, ако упражняваме културата на гражданско участие.

Заглавна снимка: Brett Jordan / Unsplash