16 май, сряда

Днес няма да има „Вместо новини“ във вида, в който ги познавате.

Напълно нелепо е да опитваме да се присмеем на злободневните теми. Глупаво е да се занимаваме със Захари Бахаров, който мечтае поради Националната лотария. Още по-смешно е да коментираме превозвачите, държавната стабилност, рестартирането на АЕЦ „Белене“, медийната несвобода или пиарските упражнения на българската държава с това, че лидерите на Европейския съюз ще вечерят на маса от рециклиран картон.

Тези събития, освен че са нелепи и до болка втръснали на всички нас, ни спъват всеки ден. Дразнят ни всеки ден. И ни крадат всеки ден.

Днес вместо новини ще отдадем почит. На Боян Петров.

Неслучайно, въпреки че операцията по издирването на алпиниста бе сред челните теми в последните десет дни, във вечерните ни коментари тя липсваше. Не защото не беше важна, не защото не беше следена. А защото е напълно неприемливо този човек да бъде слаган редом до онези, другите, за които си говорим всеки ден.

След повече от двайсет години по най-високите върхове на планетата Петров не успя да слезе от Шиша Пангма (8027 м). Алпинистът бе забелязан за последен път на 3 май, малко преди да атакува „джуджето сред великаните“. А операцията по издирването му приключи днес.

В различни свои изяви Боян Петров казва, че е готов да изгори, но да изпълни целта си, и това се опитва да възпита и у децата си. През 1999-та, на 26 години, алпинистът е диагностициран с рак на тестиса – малко след като се излекува от рак в окото. И този път успява да пребори болестта и само година по-късно изкачва първия си петхилядник – връх Арарат.

От същата 2000 година Боян Петров е инсулинозависим диабетик, но въпреки болестта става един от най-успешните български алпинисти – с повече от 20 изкачени върха с височина над 5000 м. На два пъти – през 2014 и 2016 г. – успява да покори по три осемхилядника за един сезон, а достигането на Броуд Пик и К2 в рамките на само 8 дни го прави световен рекордьор за „двойно изкачване“, пише „Дневник“.

Петров покорява върхове, без да ползва допълнителен кислород. По думите му, честните рекорди стават без допълнителна екипировка – алпинистът трябва да разчита на собствените си сили. „Ако тялото ти може да го направи… Ако не може, значи не може“, заключва той.

Днес във „Вместо новини“ ще припомним още нещо. През всичките години като публична личност Боян Петров използваше известността си, за да популяризира каузи: срещу застрояването на Пирин, срещу бетона по Черноморието, срещу преминаването на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Миналата зима дори изработи проект, който да позволи строителство на втори кабинков лифт в ски зоната над Банско без нужда от изграждане на нови ски писти и разширяването на съществуващи вече.

Алпинистът не получава облаги от популярността си, не осребрява стремежите си за покоряване на върхове с приемане на неясно и нечисто финансиране. В книгата си той обяснява, че е поставил ограничения за произхода на парите, с които реализира целите си.

„Не трябва да правим компромиси и да ставаме съучастници, като с успехите си волно или неволно повдигаме имиджа на опетнени компании, фирми и банки. На пазара в България има достатъчно звезди от други браншове, които покорно, съзнателно или несъзнателно, изпълняват всички техни желания“, пише Боян Петров.

Прочетете това още веднъж. Вместо новини. После вижте новините…

Всичко от рубриката „Вместо новини“