Войната за правата на детето

Националната стратегия за детето 2019–2030 г. бе отменена в началото на тази година, след протести на родители, чиито страхове са подхранвани от невярна информация, циркулираща из интернет още от 2012-та насам. Не бях посещавала Facebook групата „Не на Стратегията за детето…“ от май месец насам, но публикация за пропагандни листовки, пускани в пощенските кутии, отново привлече вниманието ми. Написах името на групата в полето за търсене, но за моя изненада не открих нищо. Групата сякаш бе изчезнала.

Достъпът ми и до събития, свързани със Стратегията, дори когато не се организират от групата, също е ограничен. Мога само да гадая защо – вероятно серията от материали за протестите през май т.г. не се е харесала някому. Независимо от това протестите продължават с нови и нови каузи, а с тях продължава и търсенето на истината в блатото на сензацията, страха и гнева.

Въпросителните около протестиращите

Макар движението да претендира за grassroots генезис (инициирано отдолу, от гражданите) и със сигурност да има своите последователи, които искрено вярват в разпространяваните твърдения, около неговата автентичност остават множество въпросителни.

Групата в социалната мрежа е набъбнала до близо 160 000 членове. Създателката, профил с името Христина Рунтова, вече не присъства сред администраторите. Познат профил с името Jennyfer Sidore все още е част от екипа – същият акаунт написа в социалните мрежи през пролетта, че тогавашните протести не са организирани от хората, които виждахме в социалките, без да разкрие кой всъщност стоеше зад майските протестни действия. Това остава без отговор. Настоящата акция „срещу антисемейните закони“ ще се състои пред Норвежкото консулство, а зад нея отново стоят групи във Facebook – поне засега.

Трябва да се отбележи, че реално протестиращите родители са значително по-малко от членуващите в групите. От около 100 000 членуващи в групата, на протеста в София, на който присъствах през май, имаше едва няколкостотин души. Любопитно е и че самото движение все още не е излъчило своите разпознаваеми лица и лидери в реалното пространство, макар да са минали месеци от неговото създаване.

Има и изявен религиозен елемент. Протестите през май преминаха под зоркия поглед на икони, а на сайта на протестиращите (няма информация за собствениците на домейна, нито лица за контакт в самия сайт) са публикувани преводни материали от чуждестранни организации и личности, обявяващи се против абортите, разводите и други граждански права – например материал на LifeSite News, собственост на канадската лобистка организация Campaign Life Coalition, която е против абортите, контрацепцията и сексуалното образование. В същото време протестиращите не са предложили нищо на институциите, нито са изпращали критики и становища.

Кой се страхува от големия норвежки вълк?

Всичко това рисува картина на дезинформация и път към радикализиране на определени кръгове срещу нещо – било то Норвегия, Запада, неправителствените организации или друго, – но не и на търсене на конструктивен диалог и алтернативни решения. Настоящият протест вече не е срещу Стратегията, а срещу „идеологията Барневернет“ и „норвежкото ноу-хау за контрол над гражданското общество в целия свят“.

За норвежката система за закрила на детето разговаряхме още миналата година. Тогава стана ясно, че проблем има и той се състои както от културни, така и институционални фактори. Журналистката Капка Тодорова сподели пред „Тоест“:

За съжаление, темата отново се превърна в поле за битки между две крайни групи в обществото. Тези, които вярват на всички истории за лошия западен свят, за норвежците педофили и похитители на деца и за моралния упадък на Европа, срещу онези, които пък смятат, че щом е Западна Европа, а още повече Скандинавия, няма начин да не са прави. Твърде черната срещу твърде розовата представа за света около нас. И двете нямат допирни точки с него обаче.

Един бърз преглед на руските публикации по темата тогава показа, че тя активно се експлоатира с цел обрисуване на страховит образ на Норвегия и моралния упадък на Запада.

На 5 септември се проведе пресконференция с обявени „видни юристи и родители от цяла България“. Нямах достъп до събитието с личния си профил във Facebook. Организаторът е профил с име July Shmatko, показващ първа активност през 2018 г., а достъпното съдържание в профила му е основно свързано с тази тема. Единствените две конкретни имена, посочени в анонса на пресконференцията, бяха на Валентин Желев и Александър Желев, представени като публични личности и изобличители на антидетските и антисемейни практики в България, Норвегия и по света.

Разговарях с Александър Желев, който заяви, че той и баща му Валентин Желев са организатори на пресконференцията, но нямат общо с групата срещу Стратегията във Facebook. Желев живее във Варна, но администрира група за българи в Норвегия. Той потвърди, че познава някои от хората зад групата против Стратегията, с които споделят обща кауза, но не назовава имена. Притеснен е от прекалената намеса в личната сфера на семейството и индивида, и твърди, че лично е бил потърпевш от мерки, които приема за несправедливи и неоснователни. Александър Желев определя себе си като изследовател, но не провежда своята дейност в академична институция или организация. „Изследовател съм, просто изследвам нещата. Не разполагам с някакви бележки от някого, че съм изследовател“, споделя той с мен.

Информационен миш-маш

Министерството на труда и социалната политика излезе с позиция срещу „неверните твърдения в публичното пространство“ по повод промените в законодателството в областта на закрилата на детето:

В действащите от 2006 г. текстове, които регламентират основанията за настаняване на дете извън семейството, няма промяна. Както досега, така и след 1 януари 2020 г. подобна временна мярка за закрила ще може да бъде предприета единствено с решение на съда, при това само в много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик). Последните промени в Закона за закрила на детето не променят действащите от повече от 13 години разпоредби, а само премахват възможността за настаняване в специализирани институции, тъй като до 2021 г. всички домове за деца, лишени от родителска грижа и домове за медико-социални грижи за деца, ще бъдат закрити.

Александър Желев не вярва на институциите. „Злото го обличат в красиви дрехи, в една прекрасна опаковка и ни го приподнасят за добро“, казва ми той. Неговите опасения са, че социалните служби „правят каквото си пожелаят, без оглед на никакъв интерес на детето и семейството“. Според него не е необходимо образование в областта на правото, за да бъдат разбрани законодателните промени. За съжаление, той не успя да предостави на „Тоест“ резултати от своите изследвания, илюстриращи конкретно и системно „порочните практики“, които го тревожат.

Исканията на протестиращите често са противоречиви – понякога те се обявяват срещу прекалената държавна намеса в семейната политика, но същевременно искат изземване на функции, осигурявани от неправителствените организации, и поверяването им на държавата.

Александър Желев не успя да ми обясни конкретната методология, по която провежда своите изследвания в областта, и как точно получава информацията си. Когато настоявам да разбера повече за процеса, той ми казва, че не желае да води този разговор, защото се чувства критикуван:

Нямам намерение на никого да доказвам нищо. Това, което изкарвам като информация, човек го чувства истина ли е, или не е истина.

За него това, че със свои съмишленици и адвокати е канен да говори пред аудитория, е достатъчно доказателство за работата му. „Дали това е правилно и неправилно, достоверно и недостоверно, е въпрос на това доколко човек е информиран. Нямам никакви претенции да съм последна инстанция или да разполагам с абсолютно точна или конкретна достоверна информация. Това, до което стигам, аз го изкарвам наяве. Някъде е възможно да има недостатъци в информацията, но в общи линии това, което изкарвам наяве, се покрива с истината и практиката го показва“, смята той.

По темата разговарях и с изпълнителния директор на Националната мрежа за децата (НМД) Георги Богданов. НМД работи с над 76 000 деца и 13 000 семейства. „Ние сме там, където държавата я няма и където човекът е останал безпомощен, сам и в безпътица. Огромно усилие е да хванеш родителя на детето с увреждане от едно забутано село и да го заведеш в областния град, да му изкараш лична карта, да минеш през системата на ТЕЛК, да съдействаш детето да влезе в училище, да помогнеш на родителите да си намерят отново работа и след няколко месеца или години да видиш, че са си стъпили на краката. Преди 10–15 години нямаше към кого да се обърне човек, на кого да се обади да подкрепи детето или родителя компетентно и професионално. Нашите специалисти работят всеки ден на терен с тези деца и семейства. Знаем какви са проблемите на хората и как да помагаме.“

Относно притесненията на родителите Богданов потвърждава, че детето може да бъде взето от родителите, за да му се окаже спешна полицейска помощ и закрила. Но противно на циркулиращото из социалните мрежи, това става само със съдебно решение. „Понякога и 30 минути са много за едно дете, когато се блудства с него, когато е изнасилвано, карано да проституира, подложено на трафик и системен тормоз. Но това не са еднолични решения и те не стават по анонимни доноси, а след проверки на полицаи, психолози, социални работници и лекари, които работят в екип“, категоричен е той.

Липсата на доверие в институциите

Ние имаме ниско доверие в институциите, а също така и в цялата политическа класа; като граждани сме много ядосани и недоволни, и то не без основание.

Това казва Георги Богданов, а в разговора ни с Александър Желев се усеща силно именно това недоверие. Той е загрижен, че не само държавата, но и неправителствените организации се намесват в най-личното на хората – семейната сфера. „Вместо да помагат на хората, започват да ги размотават по бюрократическите им лабиринти и хората се побъркват, не знаят какво да правят“, казва ми той.

Желев изразява съмнение, че българските адвокати са достатъчно компетентни, за да помагат на хората с проблемите, от които той се интересува. „Както хората не знаят какво да правят, така и адвокатите не знаят какво да правят, и социалните служби и другите инстанции си правят с хората каквото си пожелаят – това е така в България без всякакви стратегии“, убеден е той.

Когато погледнем отвъд крясъците и белия шум, виждаме, че социалната тъкан на българското общество е разкъсана и повечето граждани на страната нямат доверие нито в държавните, нито в неправителствените институции, нито един на друг. Това недоверие ни прави изключително лесно податливи на манипулации от всякакъв вид, независимо дали те са в полза на политически, религиозни или други интереси. Именно затова у нас подобни акции жънат успех.

„Трябва да бъдем отговорни граждани и когато става въпрос за здравето на човешко същество, всички ние – и родители, и професионалисти, да бъдем нащрек и да съдействаме, за да бъде опазен животът и здравето на детето“, споделя Богданов. Неговите думи са символ на най-абсурдното в целия казус – че както наплашените родители, така и структурите, срещу което те са настройвани, имат обща цел – благосъстоянието на децата. Той допълва:

Социалните работници не искат да има деца в риск. За тях също е най-добре детето да бъде при своето семейство, това е най-добрата среда за всеки, стига в дома му да посрещат неговите нужди и то да не страда.

Според родителите, обявили се срещу механизмите за закрила на детето, всяко дете може да бъде считано за дете в риск. Георги Богданов не е съгласен. „За един шамар няма да ти вземат детето. Това, че си накарал детето да ти помогне в градината, да измие чиниите – не е лошо, добре е детето да се учи на труд и усърдие – категоричен е той. – Но ако си го спрял от училище и го караш да работи по 15 часа на ден на полето или да гледа другите деца, каквито случаи има, това дете е в риск и се нуждае от закрила. Такова е и дете, чиито основни потребности не са задоволени: например то е недохранено, видимо е, че гладува системно; или е затворено, изолирано; или е пренебрегвано от хората, които трябва да се грижат за него; дете, което скита без надзор; което е жертва на сексуална експлоатация или унизителен тежък физически труд.“ Той подчертава изрично, че социалните работници правят разлика между двата типа ситуации.

Друг проблем в очите на родителите е т.нар. „телефон на доверието“. Георги Богданов обяснява, че този телефон съществува в цяла Европа и на него деца, както и възрастни могат да търсят помощ и съвет при екстремни ситуации или проблем с дете. „В почти цяла Европа тези телефони се управляват от неправителствени организации и се контролират от държавни институции. В Гърция например детската телефонна линия се управлява от неправителствената организация „Усмивката на детето“. В демократичните страни има дейности, които са отредени за организации на гражданите, и такива, които са отредени за държавата и бизнеса“, разяснява той. Тоест ако родителите искат по-малко държавна намеса, то неправителствените организации са логичният избор и лост за противодействие на държавен произвол.

Засягаме и друга болна за родителите тема – сексуалното образование. Георги Богданов обяснява, че на първо място, подобно образование помага на децата да се предпазват от сексуално посегателство. Опитът показва, че това се случва както в семейството, така и на улицата и в училище.

„В България годишно се правят около 2000 аборта от тийнейджърки и това е потресаващо – разяснява Богданов. – Децата се интересуват от темата не по-малко от възрастните, но ние не знаем как да говорим с тях. И те се образоват в интернет. Това води до ранна сексуализация, сексуални контакти и бременност. Дезинформацията до такава степен изкривява истината и реалността, че се говори как 4-годишни деца щели да се учат на мастурбация. Такова нещо няма в нито един документ на Световната здравна организация! Там темата за детската мастурбация е насочена към професионалистите, които трябва да я разпознават като част от нормалното детско развитие и да знаят как да реагират. А не възрастните да връзват децата – каквито случаи има, – да ги бият или унижават, когато станат свидетели на подобно поведение.“

Задънена улица

Фактите нямат сила да убедят уплашените родители. Дезинформацията изпълнява своето предназначение – да повлияе на емоциите, които на свой ред заслепяват разума. И поляризират обществото в две крайности. С правилната доза страх, сензация и гняв дори най-безумната теория изглежда правдоподобна. Макар всички страшни приказки да са лесно проследими години назад до съмнителни сайтове и анонимни форуми и макар повечето източници, разпространяващи тези твърдения, да са неофициални, без авторство и да не боравят с конкретни доказателства, формулата работи безотказно.

„Ние сме свидетели на една съвършено нова идеология, която се налага, отричайки постиженията в областта на правата на човека. Както Януш Корчак е казал: „Правата на човека започват с правата на детето.“ Множество публикации в чуждия печат и в България посочиха двете линии, по които се финансира налагането на тази идеология. От една страна, това са крайнодесни християнски организации, а от друга – пропагандата от Русия, която залива цяла Европа. България не е изолиран остров“, казва Георги Богданов.

Към края на разговора ни с Александър Желев го питам какво иска лично той с тези протести. „Да се спазва Всеобщата декларация за правата на човека, да се спазва Конституцията на Република България, да няма закони, които да ѝ противоречат, и поправки в законите, членове и алинеи, които да противоречат на тези два основополагащи документа“, ясен и категоричен е той. В крайна сметка тогава и двете страни искат едно и също. Проблемът е другаде.

Георги Богданов казва:

Необходимо е да има и масово обучение за всички ни по медийна грамотност и разбиране какво е фалшива новина или изкривена истина и как да се предпазваме от нея. Всеки е свободен да протестира и да изказва своята позиция, но моят апел към родителите е: бъдете критични към информацията, с която ви заливат. Не вярвайте на всичко, търсете и други мнения, информирайте се и не се поддавайте на дезинформация!

Дори за професионалист би било трудно и изключително времеемко да провери съдържанието на една публикация, опровергавайки го твърдение по твърдение – какво остава за обикновения потребител? Георги Ангелов писа за „Дневник“ колко ефективно объркваща е дезинформацията и какви са нейните методи.

Така се оказваме в задънена улица, с гръб към стената. Зад нас се приближават първичната агресия и страх на хора, които нямат време, нито желание да слушат сухи факти. Защото те вече са убедени. Така както само емоцията може да убеждава – фанатично, крайно, категорично. Социалните мрежи са стероиди за този механизъм. А когато опонентите са аватари, лесно забравяме, че зад тях стоят хора, с които можем да говорим спокойно, или че е възможно да няма никой и да сме подмамени от дигитален мираж.

Единственият изход е да се обърнем и да разговаряме помежду си, за да стигнем до общата цел – ефективно гражданско пространство, в което хората се чувстват добре и имат доверие както един на друг, така и на експертите и институциите. Защото след разделянето на едно общество идва неговото овладяване.

Този път е социалното законодателство и правата на детето. А следващият?