Възходът на европейското крайнодясно – заплаха или шанс за промяна?

На 18 май в Милано се събраха представители на десетина националистически крайнодесни европейски партии. Националистите, сред които лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен и италианският вицепремиер Матео Салвини, искат да направят своя европейска група, именувана Европейски алианс на хората и нациите. Разбира се, мигрантите, Макрон, Меркел и Сорос плътно присъстват в предизборните програми там, където други политици предлагат политики и проекти за справяне с различните реални кризи, пред които са изправени съвременните ни общества.

Срещата на популистите и крайнодесните се проведе в сянката на скандал, който лиши Салвини от най-верния му съюзник, след като стана ясно, че вицеканцлерът и лидер на крайнодясната Партия на свободата на Австрия Хайнц-Кристиян Щрахе е бил готов да приеме политическа и финансова подкрепа от потенциален руски инвеститор в замяна на държавни поръчки. За сметка на това партията на Веселин Марешки „Воля“ се отчете на срещата, въпреки че има малък шанс да вкара депутати в Европарламента.

Макар въздигането на крайнодясното да дойде като гръм от ясно небе за повечето европейци още през 2014 г., всъщност ставаме свидетели на процес, който протича от десетилетие насам. Причините за него са много, но могат да бъдат сведени до три основни групи: спечелилите срещу загубилите от глобализацията от 80-те години насам; появата на нови идеологически разделения и преориентирането на електората към нови партии, които да го представляват; поредицата от икономически и социални кризи, сполетели Европа през последните две десетилетия.

Повечето социологически проучвания предвиждат, че от партийните семейства Европейската народна партия ще запази първата си позиция в ЕП, докато други, макар и по-малко, сочат победа за Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Важното е, че двете доминиращи групи запазват своята позиция. Трети по сила в ЕП ще бъде Алиансът на либералите и демократите за Европа. Прогнозите сочат, че Европейските консерватори и реформисти се надпреварват за четвърта сила в ЕП с Европейската обединена левица/Северна зелена левица. Europe Elects прогнозира за първите 8%, а за вторите – 7,3%.

Тъй като популистите и крайнодесните партии са разпределени в различни групи в ЕП, Салвини и Льо Пен търсят обединен фронт и създаване на нова европейска група, която да има повече тежест. Ако Европейският алианс на хората и нациите успее и се оформи като група в ЕП, за момента се предвижда те да имат 84 места, което би ги направило четвърта политическа сила.

Съмнителни лекове за тежки болести

Крайнодесните евроскептични партии в момента имат представителство в 23 от общо 28-те държави членки на ЕС. Единствените държави в Съюза, които нямат крайнодесни сили в националните парламенти, са Ирландия, Малта, Португалия, Румъния и Хърватия, сочи Statista. Най-голям дял от вота крайнодясното печели в Полша, където „Право и справедливост“ води с 37,6% на последните парламентарни избори, проведени през 2015 г. Най-слабо се представя британското крайнодясно с едва 1,8% резултат на изборите през 2017 г.

Във Франция предизборната програма на Марин Льо Пен предлага премахване на Европейската комисия, връщане на границите, защита на френския бизнес и земеделие в една „Европа на нациите“. Льо Пен, която бе осъдена да възстанови 300 000 евро на ЕП, след като стана ясно, че е назначила фиктивни парламентарни асистенти, прекара последните две години в преработване на образа на партията си, която вече се казва „Национален сбор“ и не агитира за излизане от ЕС, както преди. В предизборния манифест на партията не се казва по какъв начин предлаганите мерки ще повлияят на икономиката на страната, нито как точно ще бъдат изпълнени. Манифестът е изпълнен с парадокси, например: въпреки че проповядва за „Европа на нациите“, той е адресиран „до французите и до всички европейски граждани“, набляга се на богатата култура на всяка нация, съставляваща Европа, а няколко страници по-късно пък, обратно, се заклеймява мултикултурализмът.

Италианецът Матео Салвини, който е лидер на националистическото крайнодясно обединение, описва ЕС като враг на италианските фермери, а мигрантите – като основен виновник за болежките на Европа. Според анализатори Салвини ще използва евровота като лакмус, за да провери потенциала си да свика предсрочни избори у дома, в Италия, където коалицията му с друга популистка партия – Движение „5 звезди“, е разтърсвана от конфликти и противоречия. Салвини обещава на италианците да ядат само италианска храна, така както Льо Пен обещава на французите само френска.

Сред други кампанийни предложения на Салвини е химическата кастрация. И макар това да е интересен комплекс от мерки, практиката на Салвини куца. Той прекарва средно по-малко от 10 дни в кабинета си и гласува в Сената по-малко от 2% от времето, или в едва 57 от общо 3286 възможни гласувания. Междувременно множество снимки го показват на политически митинги, в басейн или на плажа, дори яхнал кон. А коалиционният му партньор Луиджи Ди Майо го критикува за това, че защитава правителствени служители, обвинени в корупция, и че легитимира екстремизма. Всичко това – докато италианската икономика продължава да се влошава. Но дори там, където някои виждат провал, Салвини вижда възможност да обвини Брюксел.

Популисткият дискурс, използван от Льо Пен и Салвини, както и от повечето националисти, традиционно е дискурс „срещу“, който мобилизира натрупаните негативни настроения в електората. През последните 20 години икономическата криза, кризата в Близкия изток, трансформацията на традиционните политически партии, ефектите от глобализацията и дълбоката промяна на начина, по който хората получават информацията си, разпалиха нови обществени разделения. Тези разделения трудно се вписват в рамките на националната държава, затова се наблюдават както в Италия, така и във Франция, Испания, България и отвъд океана. И макар политиките на крайнодясното там, където то вече е на власт, да внасят повече хаос, отколкото ред и обещаната промяна, множество избиратели продължават да виждат в тях единствената алтернатива на един свят, в който се чувстват разочаровани, непредставени или заплашени от сложни глобални промени.

В навечерието на изборите мрежи от крайнодесни акаунти разпространяват дезинформация и пропаганда в социалните мрежи. „Гардиън“ съобщава за над 500 заподозрени групи и страници във Facebook, опериращи във Франция, Германия, Италия, Великобритания, Полша и Испания. Повечето или разпространяват дезинформация, или използват фалшиви профили и страници, за да подсилят изкуствено споделянето на публикации на политически партии, което нарушава правилата на платформата, пише изданието. В Италия пък много от Facebook страниците са създадени като общности на футболни фенове или за съвети за красота например и веднъж привлекли достатъчно последователи, се превръщат в рупори на пропаганда.

Два свята

От една страна, популисткият вот или вотът за крайнодясното може да бъде наказателен, санкциониращ традиционните партии на власт. Друга форма на протест може да е и въздържането от участие в избори, което също играе роля в победата на крайнодясното.

По-интересно е обаче да се съсредоточим върху избирателите, които гласуват за крайнодясното като платформа, в която вярват и подкрепят. Ако вземем за пример четири европейски държави, виждаме, че крайнодясното рядко има подкрепа в големите градове, както и в региони, които се радват на добро икономическо развитие и ниска безработица, а голям процент от населението има висше образование. Често цитиран е примерът с Обединеното кралство и вота за Брекзит: вероятността хора с основно образование да са гласували в полза на напускането на ЕС е 70%, докато за висшистите тя е едва 32%. Резултатите от проучвания сочат, че гласувалите в полза на раздялата с ЕС са по-често възрастни хора с по-ниска степен на образование, безработни или работещи в сферата на производствената индустрия, които живеят в региони с ниско качество на публични услуги.

Във Франция работниците също избират Льо Пен, като вероятността избирателите с основно образование да гласуват за крайнодясното е 45%, в сравнение с едва 19% сред висшистите. По-бедните французи също избират Льо Пен. В Германия пък гласувалите за „Алтернатива за Германия“ чертаят карта, която разпознаваме като ГДР и ФРГ отпреди 1989 г. Източна Германия все още настига Запада в много отношения и именно на изток се срещат по-високо ниво на безработица и повече бедност. През 2017 г. БВП на глава от населението в Източна Германия е с 27% по-нисък от този на жител на Западна. Провинцията и селата изостават от ритъма на развитие на големите градове. И в случая с Германия, както в този с Франция, се говори за „периферията“ на големите градове и хората, които живеят в нея, като за изостанали от мълниеносно развиващата се глобализация.

Докато хуманитарните науки говорят за „спечелилите“ и „загубилите“ от глобализацията като за новото ляво и дясно, писателката Елиф Шафак обобщава настоящето по-малко технически и с повече поезия: „Светът не преживява „война на цивилизации“. Изправени сме пред нещо много по-сложно и това е ерата на хиляди културни сблъсъци, които се случват вътре в границите на държавите ни, не между нациите. Те раздират обществата ни и поляризират политиката до такава степен, че тя е променена завинаги.“

Ако факторите около въздигането на крайнодясното предизвикват загриженост и съпричастност, то политиката на множество от крайнодесните партии и формации плаши. Антиимигрантски настроените „Шведски демократи“ имат неонацистки корен, който, подобно на доскоро отричащия Холокоста френски „Национален сбор“, се опитва да ребрандира. Испанската „Вокс“ заплашва с отхвърляне на закони срещу насилието, основано на пола, като партията е първата крайнодясна сила в парламента от края на диктатурата на Франсиско Франко насам. Унгария и Полша продължават да застрашават сериозно върховенството на правото и свободата на словото. Повечето от крайнодесните сили разчитат на реторика, която атакува малцинствата и имигрантите, както и жените. Много от тях разпространяват дезинформация и манипулации с цел привличане на гласоподаватели. Както Салвини, така и Льо Пен има история и изобличени връзки с Русия.

Съзвездие от уебсайтове и профили в социалните мрежи, свързани с Русия или с крайнодесни фракции, разпространява дезинформация и влошава качеството на обществения дебат преди европейския вот, пише „Ню Йорк Таймс“. И сякаш това не е достатъчно, бившият политически стратег на Доналд Тръмп Стивън Банън поведе популистки бунт из Европа.

А сега накъде?

За момента двама от основните играчи на популистката и крайнодясна дъска – Полша и Унгария, отказват да се асоциират с Льо Пен и Салвини, в частност поради благосклонността им към Русия и връзките с нея. Скандалът, обхванал крайнодясното в Австрия и също свързан с руски интереси, е сериозен удар по репутацията на Партията на свободата на Австрия седмица преди изборите, като канцлерът на страната Себастиан Курц обяви и предсрочни избори. „Тази афера разкрива как наистина мислят крайнодесните популисти – за тях политиката е бизнес модел и зад кулисите те правят точно обратното на онова, с което примамват избирателите“, заяви лидерът на „Свободните демократи“ Кристиян Линднер, цитиран от „Дневник“.

Но това са само част от проблемите. Повечето от партиите, които имат амбиции да влязат в новосъздадената група Европейски алианс на хората и нациите, имат изключително различни програми и цели, което ще доведе до трудности при оформянето на кохерентни политики и тяхното прилагане. Лозунгът на много от тях е нещо подобно на „[име на държава] на първо място“, което по очевидни причини затруднява съвместната работа в една наднационална институция като ЕП.

Възходът на крайнодясното е не само заплаха, но и шанс за Европа да погледне сериозно на дефицитите, които доведоха до тази вълна. Защото е ясно, че проблемът на Стария континент не са бежанците – така както проблемът на САЩ не са мексиканците, а проблемът на България не са норвежците. През периода 2014–2019 г. структурните, външнополитическите и вътрешнополитическите кризи не бяха разрешени ефективно. За сметка на това се наблюдават усилия за справяне с дезинформацията, обвързване на еврофондовете с върховенството на правото, предприемане на стъпки към единна обща политика за отбрана.

След тези европейски избори предстои решаващ петгодишен период за Съюза, когато ще стане ясно дали европейското общество ще се опита да се справи с трудностите, пред които са изправени общностите от цял свят: разделения вследствие на глобализацията, климатичните промени, изкуствения интелект, автоматизацията и други безпрецедентни предизвикателства.

Едно е сигурно – до момента крайнодесният популизъм не е предложил работещи на практика решения. А Европа се нуждае от политики, които да бъдат от полза за всеки европеец. В противен случай всички губим.

Заглавна снимка: Демонстранти на „Луковмарш“, 2019 г.