Йосиф Нунев и Алиса Атанасова четат приказката „Силата на хляба“

Йосиф Нунев (р. 1960) е преподавател във Великотърновския университет и в Педагогическия колеж в Плевен, познавач и събирач на ромски фолклор, автор на два трудно откриваеми сборника с ромски приказки. „Силата на хляба“ на ромски чете той, а на български – Алиса Атанасова (р. 1989), която е актриса (непременно я гледайте в „Любовта на Анатол“ и „На тятър съм!“), пътешественичка, туристически гид, водеща на ежемесечните концерти от Sofar София (ако още не сте чули що е то, тя ще ви го обясни) – и във всичко е неизменно очарователна.

Зададохме няколко ориентировъчни въпроса на Йосиф Нунев и получихме толкова интересни отговори, че решихме да ги приведем тук без съкращения – в нещо като миниинтервю.

Как и кога се насочихте към ромските приказки? Помните ли някоя случка, някой специален събеседник?

Приказки, разказвани от роми, започнах да записвам още като ученик в гимназията. Записвах приказките на родителите си, на комшиите, на роднините. Особено наострях уши обаче, когато в тях се говореше за автентични ромски характери: остроумни, чистосърдечни, справедливи. Беше достатъчно да ме грабне един мотив – и около него си изграждах цялата фабула. Сборниците със заглавия „Ромски приказки I“ и „Ромски приказки II“ са точно такива… В махалата ми имаше един прекрасен приказник, мир на праха му – Алекси Кривонозов (Альо). Като деца често се събирахме около него, а той разказваше ли, разказваше – пренасяше ни в други светове: по-красиви, по-справедливи, по-желани. Всъщност той е човекът, който запали любовта ми към приказката. Силата на приказката обаче усетих, когато се хванах на работа като начален учител на ромски деца, които много малко знаеха или изобщо не знаеха български език. Ограмотителния период започвах с ромски приказки. Макар и много малки, те се заковаваха на чина и ме следяха само с очи. Приказката превеждахме на български, рисувахме по нея, разказвахме я и на двата езика. Така те научаваха много по-бързо добър български език в сравнение с връстниците си от другите класове, а заедно с това усвояваха и правилен и лексикално по-богат ромски език. Моите първи ученици бяха най-добрите ми учители, що се отнася до приказката, затова част от имената, изредени в първия ми сборник, са техните. Тогава те бяха още невръстни ученици, но ми „носеха“ приказни мотиви от къщи.

Колко подобни сборника съществуват на български (или в двуезични издания)?

Двата тома „Ромски приказки“ бяха публикувани от издателство „Стигмати“: първият, само на български – през 1996 и 2000 г.; вторият, двуезичен – през 2003 г. „Бисери от Струма“ („Астарта“) е двуезичен и се появи през 2015 г.: в него има и нотирани песни, спомени, пословици и поговорки, легенди и анекдоти. Приказките са адаптирани за деца и ученици; съавтори сме с жена ми Диана… „Фолклор от Горна Тракия“ (пак „Стигмати“, отново в съавторство с жена ми) е двуезичен и излезе през 2003 г.: събраното в него е абсолютно автентично и няма никаква авторска намеса в текстовете.

Ако не-ром (и на нашия ли ромски се казва „гаджо“?) иска да се ограмоти относно ромската култура, какво може и трябва да прочете на български (или може би на английски)?

Отговорът според мен е кратък – нищо. Всички по-значими ромоложки изследвания са написани от „гаджо“. Ромската култура в тях се третира през техните стереотипи за ромите и разбира се, през тяхното разбиране за култура. В изследванията им липсва най-важното – погледът „отвътре“. Иначе, литература колкото щеш – у нас и в чужбина всеки гаджо, написал по половин страница за роми, веднага влиза в графата „голям познавач на ромите“, или още по-грозно – „голям приятел на ромите“. По същите признаци сега и у нас, а и по Европа една камара млади учени защитиха дисертации на тема „роми“ и вече са на всички ромски форуми и конференции. За чужда сметка, разбира се, и най-често верни на правилото „За роми без роми!“. Много станахме маймунките и взехме да си пречим. Моята препоръка е: поне една година живот сред роми в голяма ромска махала.

Като слушаме тази конкретна приказка в оригинал, на какво да обърнем внимание?

Тя едва ли може да ви даде ясна представя за ромската езикова специфика, но все пак се заслушайте във:
– произношението на „р“ в началото на думата (вкл. ром). Изобщо не е като българското „р“, а е между „л“ и „р“;
– спецификата на езика се носи и от консонантите „кх“ (кхам – слънце), „чх“ (чхай – момиче), „пх“ (пхова – вежди), „тх“ (тхуд – мляко): „х“ е приглушено, гълта се. Тези консонанти се научават само в говорна среда и като дете. В университета – съмнявам се.

Къде да се осведомим поне малко за ромския език? Той всъщност един ли е? Има ли „кодификация“, стандарт, или са много разновидности?

На едно-единствено място – в махалата, сред автентични роми, както правят всички полиглоти по света… Ромски се научава обикновено за една година живот сред роми в скопската ромска махала Шутка. България гонеше такива хора още от времето на соца, та и сега не са особено добре дошли. Ромският език е един в целия свят, но както всички други индоевропейски езици има много диалекти. Стандартизация на езика се прави поне от трийсет години насам – все от сериозни европейски лингвисти, които обаче работят така, че един ден не само техните деца, но и техните внуци да ги заместят, защото ЕС дава добри парички за това богоугодно дело. С други думи: чакай, коньо, за зелена трева…